Бях едва на 12 години, когато баща ми започна да употребява наркотици. Докато растях, ежедневно наблюдавах как руши и унищожава всичко покрай себе си, създавайки все повече проблеми на семейството ни, затова взех решение, че няма да му позволя да съсипе и моя живот. Бях в първи курс в гимназията, когато майка ми най-накрая се разведе с него. Под влияние на синовни чувства, обещах на баща си, че ако някога реши да се изправи срещу проблема си, аз ще направя всичко по силите си, за да му помогна. Но докато настъпи денят, в който ще вземе правилния избор, не искам дори да виждам лицето му.Обществена драма: Намразих жестоко мама, тя така и не забеляза какво ми причиняваше брат миВсеки ден от криминалните новини научаваме за жестоки изнасилвания. Най-често жертвите са малолетни …Jan 4 2019vijti.com
Годините летяха, а баща ми не само не спря наркотиците, а и започна да употребява по-твърда дрога. Една вечер гледах новините и видях, че е станало пътно произшествие, в резултат на което има загинала жена. Малко по-късно водещите дадоха пълно описание на колата и с ужас осъзнах, че това е колата на баща ми и именно той е убиецът на нещастната жена. На другия ден се промъкнах тайно в гаража му и открих аудито му със счупени прозорци, липсващи огледала и напукан фар. Колкото и да ме болеше, знаех, че е време да спра баща си да върши злини. Веднага се обадих на мой приятел полицай и му разказах за подозренията си. Няколко часа след обаждането ми полицията арестува баща ми. На делото се разбра, че под влияние на дрогата, той не е успял да овладее колата и е отнел живота на един невинен човек.
От дете наблюдавах как съсипва всички ни, единствено за да задоволи порочните си страсти. Крадеше заплатата на мама, продаде ми колелото, което баба ми подари за рождения ден, изнесе ценните вещи от дома ни, а с парите си купуваше наркотици. Унищожи семейството ни, но сега този „навик“ унищожи друго семейство, отнемайки живота на една съпруга и майка. Когато баща ми разбра, че аз го предадох на полицията, той ме прокле и се отрече от мен. Не съжалявам за постъпката си, защото мястото на всеки убиец е в затвора.Драмата на една майка: Аз го биех, а той през сълзи ме умоляваше: „Не ме удряй, мамо, толкова те обичам“Казват, че всичко идва от детството. А в моето детство се случи нещо, което не бих пожелала никому. …Dec 26 2018vijti.com