Мъжът ми е вършил „незабележими неща”, но аз не го бях осъзнавала досега.
И не, не става въпрос за изневери или хазарт. А за домашни задължения.
Винаги съм първа писта да мрънкам колко непосилен е умственият товар на жените. Виждам себе си като „Многоръката Шива” и жонглирам между различните си задължения дни наред. Усещането да си изцеден и изтощен до голяма степен е още по-стряскащо, защото се получава от неща, на пръв поглед невидими. Ако трябва да бъда честна, аз съм малко вманиачена в това да се оплаквам за психическото си натоварване и колко по-добър би бил светът, ако мъжете поемат задачата да помнят кога трябва да се купи тоалетна хартия или да запазват часове за преглед при лекаря, както и да следят кое дете от какви дрехи се нуждае.
Това мъниче е само на седем месеца и тежи едва 450 грама, но историята му ще ви трогне и ще ви накара дълбоко да се замислитеВсички бебета се раждат малки и този факт не е изненада за никого. Но представата на едни хора за ма…Dec 22 2018vijti.com
Но преди два дни се случи следното – докато прибирах мръсното пране от килера за малко да бъда улучена от огромно парче падаща от тавана мазилка. В следващия миг, докато продължавах да мисля върху бездънния кош за пране, цялото пространство над мен започна да се сипе по пода. И, естествено, в такъв момент, първото нефеминистично нещо, което направих, беше с викане да извикам мъжа ми.
И той дойде. На секундата. И се зае да оправи бъркотията.
А аз продължих по моя домакински път, щастлива, оставяйки го да се труди по въпроса, но внезапно в мен се прокрадна следната мисъл – моят съпруг върши много повече от това, което му признавам.
Незабележими. Докато се тюхкам за поредното петно на покривката, не си давам сметка, че той се грижи на доста важни неща като плащане на битови сметки, ремонти на автомобила, който ползваме всеки ден, спасява ме, когато спускам гума, убива големи паяци/хлебарки, плаща таксата за входа, докато пак съм с домашната блуза и се крия в кухнята от домоуправителката (защото е клюкарка). Или когато е видял, че никой не играе с малкия ни син пред блока, оставил е тежките покупки от магазина, прегърнал го и после заедно са ритали мач и той е вкарал гол със задна ножица (сигурна съм, че синът ми е бил много горд със своя татко).
И ако ще продължаваме напред (поне още век заедно), мисля, че е крайно време да сляза от моята кула и да гледам какво постигаме заедно, а не да се оплаквам, кой от двама ни е поел по-тежката част.
Защото аз нямам идея как се правят много неща, той също, но заедно крепим това домакинство вече повече от 8 години и е време да си кажем взаимно по едно „браво на теб” и „благодаря ти” . Защото заедно правим едно голямо „ние”!
Една истинска история за чудесата по Коледа: Докосвайки се до майчината гръд, новороденото заспа. 10 минути по-късно всички уреди в стаята полудяхаПонякога нищо в живота не протича така, както сме го планирали. В такива моменти е важно да запазим …Dec 20 2018vijti.com