Преди две години, на едно парти, се запознах с красив мъж на име Коста. Не съм от лесните жени, но Коста ми плени сърцето още на първата среща, затова, когато ми предложи да се видим отново на следващия ден, без колебание приех предложението му. Връзката ни продължи няколко красиви месеца. Разхождахме се прегърнати, любехме се вечер под звездите, а утрото посрещахме на терасата отпивайки от чашите с кафе. Бях убедена, че един ден Коста ще ми предложи брак и нямах търпение този миг да настъпи. Но веднъж любимият ми каза, че от службата му го изпращат в дълга командировка. Изминаха два месеца, през които двамата често се чувахме по телефона и си пишехме във фейсбук. С времето обажданията му намаляха и един ден видях, че си изтрил профила в социалните мрежи. Не ми отне много време, за да разбера какво точно се случва. От негова близка научих, че Коста отдавна се е прибрал от командировка, но в живота му има друга жена.Драмата на една провалила се жена: Останах абсолютно сама, без дом, без пари, без дори и лъч надеждаЗдравейте, приятели! От малък град съм, затова ще сменя имената, за да не ме познаят. Ще се нарека К…Dec 22 2018vijti.com
Сякаш някой ме удари с чук по главата. Обещанията, клетвите за любов и вярност – всичко ли беше лъжа? Красива и самоуверена жена съм, не ми липсват ухажори, затова реших да не си губя времето със спомени за красивия лъжец и още на следващата вечер в леглото ми имаше друг мъж. А след него друг и друг. Сменях мъжете като носни кърпички. Бързо ме отегчаваха – вино, красиви думи, секс – нищо повече не ми беше необходимо. След една любовна нощ, докато взимах душ в банята, забелязах странни брадавици на кожата си. Беше топло, но мен ме тресеше от студ. Измина една седмица, температурата ми не намаляваше, чувствах слабост и очите ми се зачервяваха. Лекуващата лекарка ме изпрати да си направя тестове за HIV инфекция и хепатит.
Резултатите за хепатит бяха отрицателни, но за ХИВ – положителни. На всичкото отгоре се оказа, че съм бременна в 10 седмица. Предвид напредналата ми бременност, нямаше никаква възможност да направя аборт. За мен вече нямаше изход – бременна и серопозитивна. От ден на ден слабеех и жизнените ми сили намаляваха. Чувствах слабост, главоболие, по тялото ми се явиха обриви и кашлях непрекъснато. Лекарите ми назначиха терапия, от която се почувствах по-добре. Физическите ми сили се възвърнаха и след известно време в леглото ми отново имаше мъж. Не му казах, че съм бременна и ХИВ-позитивна – той беше моята жертва. Знам, че ще умра, но преди това да се случи, ще накажа всички онези мъже, за които бях само плътска наслада. Но след няколко срещи отново се почувствах зле и загубих съзнание на улицата. Случайни минувачи повикали спешна помощ. В болницата се оказа, че съм направила спонтанен аборт…
Новите изследвания показаха, че имам злокачествен тумор. Остават ми броени месеци живот. Вече не мога да се движа, тресе ме постоянно, а кожата ми е мъртвешки бледа. След един месец в болницата лекарите казаха, че все още няма метастази и мога да се прибера вкъщи. Истината е, че няма с какво повече да ми помогнат. Сега съм у дома и очаквам смъртта. Не знам кой ме зарази: Коста или някой от всичките мъже, които минаха през леглото ми.
P.S. Животът се дава само веднъж и въпреки всичко трябва да го живеем. Дори и да боли, дори да ни е трудно, дори и да е невъзможно, дори и да не е лесно. Дори да знаем, че ни остават броени дни. Просто живейте!
Източник: Лична драмаДрамата на една тъжна жена: Десет години след сватбата си живях като в меден месец, сега ми се иска съпругът ми да беше умрялДесет години след сватбата си живях като младоженка – мъжът ми Николай безумно ме обичаше, носеше ми…Dec 22 2018vijti.com