13-годишно момиче докосва кръста и проглежда пред десетки изумени свидетели на 6 септември 2018 г.
„Това място е последната ни надежда!“
С тази мисъл родителите на 13-годишната Станка потеглят към трънския скален параклис „Света Петка“, след като вече са опитали какво ли не, за да върнат зрението на детето си.
Станка се ражда с увредени очи.
За нея светът е само сенки и тъмни силуети. Медицината не успява да помогне. Правени са прегледи при десетки специалисти, включително и в Испания, където родителите са на работа.
Тогава майката Митка се свързва със своята братовчедка Иванка Маринова от трънското село Туроковци.
„Разказах й историята на моето внуче Борислав, който също имаше тежък здравословен проблем като съвсем малък – споделя Иванка пред „България Днес“. – Момчето страдаше от сърдечна недостатъчност, направиха му две операции. Но и това не помогна. Наложи се трета интервенция. След нея докторите не можаха да събудят Борко и той изпадна в кома.
Лежеше в софийска болница и медиците ни подготвяха за най-лошото… Тогава събрахме вода от стените на храма „Света Петка“. Тези капчици вярващите наричат сълзите на светицата. Някъде около обяд с водата поръсихме Борислав, който все още лежеше в безсъзнание. Около час преди полунощ детето идва в съзнание. Лекарите не можеха да повярват…“
Родителите на Станка също решават да потърсят помощ в трънския параклис.
И така точно в деня на Съединението – 6 септември, момичето заедно с мама, тате и баба Иванка катери стръмните стълби към храма.
Там вече са се струпали десетки вярващи.
„Станка мина през параклиса, запали свещ, сложи ръка на едно от местата, за които се знае, че са заредени с най-силна енергия, разказва Иванка Маринова. – После излезе навън и тръгна към тясната скала, през която се минава за здраве и опрощение.
Как успя да мине оттам, без да вижда, и днес не мога да си обясня. След това се изкачи по стръмна пътека, водеща до големия кръст навръх скалата.
Докосна се до разпятието и нададе радостен вик: „Мамо, вече мога да виждам!“.
Хората, които се намират в параклиса и около него, разбират, че са станали свидетели на чудо. Всички се втурват към Станка, прегръщат я, плачат от радост. Благодарят на Бога.
„Света Петка е помагала и пак ще помага на хората, които идват в параклиса – казва баба Иванка. – Единственото, което е нужно, за да се случи чудо, е вяра. Без вяра нищо не става.“
След изцелението семейството на Станка се прибира в Ново село и отново планира гурбет в Испания.
Но вече с леко сърце и с прогледналото си момиче.
Заричат се да се върнат отново в Трън и параклиса „Света Петка“ на 14 октомври. Тогава е празникът на българската светица.
Засега родителите не желаят да бъдат публикувани снимки на излекуваното момиче. Предпочитат да я пазят от прекомерно вълнение. Но признават, че щастието им не може да се опише с думи.
„В дни, когато българите са толкова объркани и нещастни, света Петка дарява надежда“.
Това казва накрая баба Иванка, която не може да се нарадва на щастливото изцеление на 13-годишната Станка.
Пещерата е дом на българската светица
Легендата разказва, че пещерата край Трън е била скривалище и дом на православната светица Петка (Параскева) Българска. Тя е живяла през втората половина на X в.
Когато е на 10 години, Петка разбира, че е призвана да разпространява Христовата вяра и да помага на хората в нужда.
Срещу нея започват гонения и цели 40 години светицата е принудена да живее скришно, на пост и молитва. През това време света Петка обикаля почти всички свети места и получава лечителска дарба.
Източник: Бгднес