6-те витамина, които са най-важни за здравето ви и от кои храни да си ги набавим, за да сме здрави цяла зима

Рой Холин в Съединените щати показват, че хората, които не са били събрани, с намалена способност да възпроизвеждат наученото, са имали по-ниски нива на цинк в кръвта си, отколкото хората с високи резултати от тестовете за интелигентност.Цинкът омекотява отрицателния ефект на алкохола върху клетките на мозъка и черния дроб, тъй като е част от ензима, който разгражда етиловия алкохол. Без него синтезът на хормони е невъзможен, по-специално тестостеронът, който до голяма степен определя нашето поведение.

Цинкът е важен за частите на мозъка, отговорни за концентрацията и паметта. Липсата на цинк причинява раздразнителност, нарушения на съня, загуба на зрителна острота и мирис. Правилното хранене помага за подобряване на ситуацията.

Ежедневната потребност на човека от цинк е 10-15 милиграма. Този полезен елемент се съдържа и в пшеничните трици (7 mg на 100 g), ядките и семената, кашкавала (до 5 mg на 100 g), бобовите растения, яйчните жълтъци, месото и морските дарове.

Но скаридите са особено богати на цинк и други полезни за мозъка вещества (40-60 mg на 100 g). Те си струва да бъдат включени във вашата диета: добавете скариди към салата, то е напълно смилаемо със зеленчуци.

 

ЗАЩО МОЗЪКЪТ СЕ НУЖДАЕ ОТ МАГНЕЗИЙ

Магнезият е от съществено значение за нормалното функциониране на мозъка. С негово участие се увеличава броят на синапсите на нервните клетки. В резултат на това се подобряват паметта, концентрацията, представянето и ученето.

Магнезият сам по себе си не е 100% защита срещу болестта на Алцхаймер, но може да действа като превантивна мярка, намалявайки вероятността от развитие на болестта.

Дефицитът на магнезий уврежда способността за концентрация и влияе негативно на паметта и вниманието. Можете да попълните дневната нужда от 300-500 милиграма с помощта на храни, богати на този микроелемент.

Сред лидерите по съдържание на магнезий на 100 грама са пшеничните трици (590 mg), ядките (до 270 mg), елдата (258 mg), овесените ядки (135 mg) и грахът (100-110 mg).

 

ОСНОВНИЯТ ПОЛУВИТАМИН

Поглеждате в книгата и виждате … Това е от хронична умора. Центровете на мозъка, които отговарят за възприемането на информацията, сякаш „замръзват“ и престават да възприемат нови неща. Холинът ще помогне да си съберете мислите

Това вещество подобрява концентрацията и паметта, както и подобрява настроението, намалява раздразнителността и апатията и активира мисловните процеси. Първоначално холинът се наричаше „витамин В4“, но след това беше понижен и започна да се счита за витаминоподобно вещество. По същество е полувитамин.

Той се различава от витамините само по това, че тялото ни може да произвежда холин самостоятелно. Но той го прави в недостатъчни количества и затова трябва да си набавяме холин, както и другите витамини, от храната.

Дневният прием на холин е 500-1000 милиграма. Яйчни жълтъци (до 800 mg), говежди черен дроб (420 mg), месо (80-130 mg), соя (116 mg), броколи (40 mg), домати (20-30 mg) ще помогнат да се получи.

 

ЖЕЛЯЗО ЗА АКТИВЕН МОЗЪК

Ролята на желязото в човешкото тяло не може да бъде надценена. Неговият атом участва в изграждането на молекулата на хемоглобина – транспортен протеин, който осигурява трансфера на кислород до всички тъкани.

При недостиг на желязо тялото започва да се „задавя“. Доставката на кислород до тъканите е нарушена, развива се анемия, мозъкът, сърцето и нервната система страдат.

Що се отнася до нервната система, желязото е необходимо за предаване на нервни импулси от неврон към неврон. Това се случва с участието на специални биологично активни вещества – невротрансмитери, а желязото участва в тяхното образуване.

Желязото също влияе на нашето емоционално благосъстояние. Той участва в синтеза на допамин – „хормонът на възнаграждението“, който е отговорен за нивото на удовлетвореност, мотивация, умствена и физическа активност. При липса на допамин се наблюдава инерция, апатия и яснотата на мисленето намалява.

Приемът на желязо е 8–18 mg. Според руските лекари днес всяка трета жена има недостиг на желязо, особено след 30 години.

Сусам (16 mg), водорасли (16 mg), соя (10 mg), елда (8 mg), грах (7 mg), говежди черен дроб (7 mg), сушени ябълки (до 6 mg) ще помогнат за попълване на запасите от желязо. Трябва да се отбележи, че желязото от животински произход се абсорбира почти напълно, а това на растителното желязо е няколко пъти по-лошо. Някои храни могат да попречат на усвояването на желязо от организма. Например калцият и желязото са несъвместими.

 

ФЪСТЪЦИ ЗА ЗАБРАВА

Лекарите отдавна знаят, че мозъчната функция може да бъде сериозно нарушена при хора, които са страдали от дефицит на фолиева киселина (витамин В9) за дълго време. Отслабената памет, раздразнителността, разсеяността и забравата започват да усложняват умствената и особено организационната работа.

Дефицитът на фолиева киселина е много често срещан. Шампион по съдържание на фолиева киселина са суровите фъстъци, които съдържат до 240 микрограма на 100 грама продукт. Ядейки 150 грама фъстъци, вие всъщност получавате дневната си нужда (400 мкг) от витамина.

На второ място са семената и соята (200 mcg), следвани от магданоза (110 mcg), черния дроб на треска (110 mcg), фасула (90 mcg) и китайското зеле (80 mcg).

Ако тялото постоянно съдържа „ гориво за мозъка “ под формата на витамини и микроелементи, то дори в много зряла възраст остават отлична памет и остър ум. Храненето винаги трябва да съответства на умствената дейност.

 

Великият лекар от древността Хипократ веднъж каза: „Кажи ми какво ядеш и аз ще ти кажа от какво си болен“. За да придобиете добра форма и благосъстояние, е важно да изберете тези храни, които носят най-голяма полза за тялото .