Оказа се, че именно усмихнатата Теди Кацарова се криеше зад страшния костюм на Палячи в „Маскираният певец“. Гласовитата певица успя да направи един позитивен образ от тази плашеща на пръв поглед маска.
– Благодаря. Да, трудно беше да контролирам гласа си, но избрах песните да са в ниския ми регистър и да изляза тотално от светлината, в която хората са ме чували хората, но и да изградя странния, страшен, загадъчен и безполов Палячи. Много ме беше яд, че не можах да продължа напред. Шоуто за мен беше от най-силните изживявания тази година.
– Какви лъжи се наложи да изречеш пред приятелите ти за прикритие?
– Какво ли не – от пътувания, стомашни разстройства и стигнем до проблеми в студиото и работата. Уви, ужасно се оплитах и понякога просто игнорирах обажданията, за да не се налага да се обяснявам.
– А майка ти Силвия Кацарова в кой момент научи?
– Още в началото се наложи се наложи да й призная, поради съвместни участия…В тази криза кой е луд да отказва работа, а аз трябваше да го правя, защото по това време бях ангажирана с предаването.
– Всички участници споделят, че е много тежко да седят под тези костюми…
– Изключително трудно и тежко беше, но съм благодарна на целия екип и всички, с които общувах, за силата и подкрепата. Нямаше да се справя без тях, защото още първият ден се панирах при поставяне на маската.
Независимо от това с голям хъс и желание пях на сцената на това велико шоу. А децата…те са най-голямото мерило за това дали си успял да изградиш образа на дадената маска. И досега получавам мили писма и картинки за Палячи от всички деца, за които тази страшна маска се превърна в любима.
Имах един много тежък момент в предаването, в който бях на ръба да си сваля маската си. По време на втория лайф, докато изпълнявах песента на Кейти Пери, от маската се откъсна парче дунапрен, което глътнах. Заклещи се в гърлото ми. Помислих, че умирам… Добре, че успях да го преглътна и да издържа да не сваля маската си
– Наистина ли имаш страх от клоуни?
Не са клоуни, а страх от факта, че не можех да дишам. Клаустрофобия от факта, че цялата ми глава беше плътно покрита и отворите й за очи и за уста бяха много малки.
– Една от уликите беше каишката на твоето куче, което след години вярна дружба тази година си е отишло от този свят, нали?
– За съжаление тази година беше много тежка за мен и загубих много любими същества!
– По-рано ти загуби и един от най-близките си приятели – Емо Дилчев…
– Да…нямам думи, с които да опиша какво е да се будиш и да не можеш да се обадиш на най-добрия си приятел. Много е тежко.
– Няма как да не те подхвана и на тема коронавирус. Страхуваш ли се и имаш ли приятели, които пипнаха този китайски вирус…
– Засега не ме е страх и се старая да давам на всички положителна енергия и дано премине всичко по-скоро!