Родена е в София на 23 май 1941 г. Още като ученичка в Техникума по електротехника “Киров” попада в кръжока по художествена самодейност и това променя всичко. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов“ през 1964 г. в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Има десетки роли в Сатиричния театър. Прави запомнящи се образи във филми като “Два диоптъра далекогледство“ (1976), “Не си отивай!“ (1976), “Селянинът с колелото“ (1974), “Мъже в командировка“ (1969) и др. Най-голяма популярност печели като Кака Мариана в детското тв предаване “Сладкарница “Захарно петле“, където 13 г. е водещ заедно с Николай Николаев (Бате Николай). Именно проф. Желчо кани в Сатиричния театър нея и колегите й от толбухинската група (Жоржета Чакърова, Светослав Пеев, Коста Карагеоргиев), където са по разпределение. Марина Аламанчева играе повече от 30 години в Сатиричния театър.Какво прави днес дъщерята на Апостол Карамитев, чиято най-запомняща се роля е в „Опасен чар“? (СНИМКИ)Дъщерята на големия Апостол Карамитев – Маргарита, не е сред щастливите български емигранти. Вече 13…Nov 5 2018vijti.com
Помним я в ролите на Дерменджиева в “Сако от велур” от Станислав Стратиев , Жената в “Рейс” една великолепна сатирична комедия също на Станислав Стратиев и още много, много други, с които завладяваше публиката. Актрисата не съжалява, че е била само в този театър, защото харесвала духа на този дом на Мелпомена, въпреки че комедиите не са “благосклонни” към ролите на жените. В Сатирата имаше много смях, непрекъснат кикот по време на репетициите и преди представлението. И сериозна работа – казва актрисата. През активните си години като актриса тя играе в много телевизионни филми като “Криворазбраната цивилизация”, “Албена”, както и на големия екран във филмите “Два диоптъра далекогледство”, “Не си отивай”, “Селянинът с колелото”…
И до днес зрителите на малкия екран я помнят като кака Мариана от предаването “Сладкарница “Захарно петле”, което се излъчва 13 години.
Такъв е животът – докато Мара Отварачката минава от Бентли на Мерцедес и реве, отишлата си в тези мрачни дни прекрасна актриса Мариана Аламанчева чистеше входове. Познавам това прекрасно семейство – Мариана, нейния Петър Софрониев, за него ще кажа само най-елементарното – авторството на текста на Казано честно всичко ми е наред, и тяхната Зори. Мариана ги погреба. Тези талантливи, много готини хора никога нямаха пари, но последните години им отнеха достойнството. Бяха приятели на нашите в детските ми години.
В апартамента им на Гурко се събираха с Васо Попов, Мито Манчев, Митко Вълчев – автора на Една българска роза, ако не сте се сетили още кой бе той. Викаха си Прологчани, защото играеха Пролога на Балкански синдром – театралната суперпродукция от края на соца, написана от друг приятел на всички тези хора – Станко Стратиев. Понякога, когато купоните не бяха по къщите, а в кръчмето на Сатирата, присъединяваха и Парцалев, и Вели Чаушев, който също си отиде тези дни. Ужасно е, че всички тези добри хора ги няма. А Сатирата – любимия на всички смешен театър, отдавна е тъжен. Колкото и да биде ремонтиран.
автор: Борис Ангелов