Възрастните българи си спомнят, че едно време киселото мляко имаше трайност 72 часа, след което вкисваше и трябваше да се изхвърли.
Днес млякото става за ядене, дори и цял месец да е престояло в хладилника. По времето на плановата икономика държавният млекопроизводител „Сердика” си е планирал доставките, знаейки потреблението и нуждите на пазара и всеки ден е зареждал прясна стока с трайност 3 дни, която бързо се е изкупувала от населението и е нямало опасност да залежи и да се изхвърли.
Има разлика и във вкуса. Преди млякото беше наистина кисело, а сега е на границата да започне да сладни. Вкусът, полезните качества и уникалността на продукта се дължат на задължителната симбиоза между два основни микроорганизма: лактобацилус булгарикус и стрептококус термофилус (единствената безвредна за човека стрептококова бактерия).
От съотношението между двете бактерии пък зависи по-киселият (лактобацилус) или по-сладкият (термофилус) вкус на продукта. Киселата вирее и се възпроизвежда само по нашите географски ширини, затова е един от националните символи на България. Тази бактерия създава вкусен и полезен продукт, но и бързо го разваля.
Консистенцията сега също е променена.
Киселото мляко преди беше с тънък слой вода отгоре (нещо като саламура). Днес млякото стои твърдо в кофичката като торта и не пуска капчица вода. А производителите слагат в него нишесте и други добавки, които да го направят по-гъсто и плътно.
Източник: Ретро