Идеята за Национален ден на спасението е на д-р Тотко Найденов – един от най-уважаваните медици у нас. В специално интервю за Дир.бг д-р Найденов разказа защо е избрал тази дата.
– От 2005 г. по ваша инициатива на 15 август се почита паметта на загиналите медици. Защо точно на този ден?
– В късния следобед на 15 август 1963 година 26-годишният тогава д-р Стефан Черкезов се връща от служебна командировка в Горна Оряховица. Той е лекар в търновското село Стрелец, като е започнал лекарската си практика само 8 месеца по-рано – през януари 1963 г., а е роден на 26 април 1937 г в село Виноград. Д-р Черкезов се качва в автобус, който е бил претъпкан с хора.
На излизане от Горна Оряховица обаче автобусът се блъска в камион и избухва в пламъци. От взривната вълна лекарят е изхвърлен в канавката, но не е бил ранен. Става и се връща към горящия автобус и започва да вади хората. Успява да извади 47 души, но за съжаление е облечен с бяла найлонова риза. Тя се стопява върху тялото му. Косата му също гори. Изгасява я с ръце и продължава да се бори за живота на хората.
Когато идват линейките от Горна Оряховица, д-р Черкезов продължава да помага, въпреки че самият той е жестоко обгорял. Отказва да се качи в линейка, въпреки че кожата му виси на парцали и пеша тръгва към града. По пътя го пресреща последната линейка и го откарва в болницата. Когато го свалят в хирургията, д-р Черкезов казва на лекарите: “Колеги, оставете ме, аз ще умра. Гледайте другите пациенти!”. На другата сутрин – 16 август – наистина умира в адски мъки. Това е най-големият герой на българското лекарско съсловие.
– А какво се случва с останалите хора от автобуса?
– Всички са спасени. Нито един не е починал.
– Д-р Черкезов имал ли е семейство?
– Да, по време на катастрофата, съпругата му Лидия Черкезова е 23-годишна счетоводителка. Двамата имат момиченце на 7-8 месеца. Именно на съпругата си, д-р Черкезов казва преди да издъхне: “Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си, за да ме изучи; и нека да бъде горд с мене – показах се като истински лекар…” . Същата година – на 19 октомври – д-р Стефан Черкезов е обявен за „Герой на социалистическия труд“, а тогавашният здравен министър Ангел Тодоров предлага на съпругата му да следва медицина без приемен изпит. Тя се съгласява, завършва и става доцент по социална медицина. Дъщеричката им Антония пък е отгледана от баба си и дядо си. В момента тя е лекар със специалност „Уши, нос, гърло“ и от години живее и работи в Германия. Там е омъжена. Майка й вече е пенсионерка, но за съжаление е болна.
– Какъв е бил животът на двете след смъртта на д-р Черкезов?
– Много, много труден. Дъщеря му сподели, че нито един от спасените от баща й хора не е отишъл след това да ги потърси и да ги подкрепи.
– Знаем, че болницата във Велико Търново носи името на д-р Черкезов…
– Да, болницата в Търново и в София е била кръстена улица на неговото име. Но след 1989 г. улицата е прекръстена. Не знаят, за съжаление хората, кой е Стефан Черкезов и какъв подвиг е извършил. Аз лично два пъти писах до Столична община с молба да върнат името на улицата или да кръстят друга на него. Първият път бе преди години. Тогава чиновници от Столична община ми отговориха, че имало решение, че щом един път е махнато името, не може да бъде възстановено. Вторият път писах преди месец до кмета Йорданка Фандъкова. Нямам отговор.
– Как ще бъде почетена паметта на загиналите медици днес?
– Както всяка година от 2005 г. досега, така и днес – точно в 12 часа пред сградата на Военномедицинска академия отдаваме почит с едноминутно мълчание. Там има паметник на загиналите медици. Слизат колегите от ВМА, линейки пускат сирените си, а ген. Николай Петров, който сега е здравен министър, още когато беше шеф на ВМА съдейства и гвардейски духов оркестър да свири химна. Не само за д-р Черкезов, а за над 130 лекари и 15 медицински сестри, загубили живота си по време на работа.