Една история обикаля социалните мрежи от няколко дни. За това кратко време обаче разказаната случка събра хиляди лайкове, коментари и споделяния. Става дума за постъпката на пенсионерката Стояна, която е върнала не само усмивката, но и вярата в доброто на една варненка. Ето какво споделя момичето, а и самото писмо, което просълзи десетки.Писмо от една майка, търсеща изхода: Трябва да го кръстя на свекъра, а той е лош човекКачваме писмото без редакторска намеса: Здравейте на всички. Пиша тук с надежда за съвет или поне по…Jan 22 2019vijti.com
„Няма как да подмина този случай и да не го споделя публично. Просто защото е най-чистата форма на човещина и доброта, която съществува – без да правя статистики дали е рядкост или не в „държавата ни“. Вероятно с този пост някои хора биха си обяснили защо все още вярвам толкова много в бъдещето и в доброто и изглеждам понякога като наивница с „розови очила“.
Вчера беше много скапан ден, една циганка ме заговори, помоли ме да мине преди мен на касата в една банка, на мен ми беше зле, бързах много, а имаше опашка. Показах й как се тегли билетче за реда и се съгласих все пак да мине преди мен. Както и да е, влязох в колата без портмоне. Откраднаха ми го. С всички банкови карти вътре, документи – знаете как е + 4 лева и разни спомени които пазя от дете. Много зле се почувствах. Чувството да бъдеш ограбен със сигурност не е от най-приятните. Махнах с ръка и се примирих с часовете които ще прекарам в любимото ми занимание да кисна по гишета за документи, жалби и т.н
Днес около 11 часа звънна на вратата една жена, пенсионерка, с много мил вид, на име Стояна. Вчера надвечер е намерила документите ми, хвърлени в една локва пред нейния вход. Събрала ги, след това грижливо е почистила и подсушила всяка една карта, сложила ги в пликче, взела карта на Варна и тръгнала пеш в непознатото да търси най-забутаната улица (моята) в града. Звънна с надеждата, че не съм тръгнала да си изкарвам нови документи, извини се за останалите неща, които просто са били „неспасяеми“ и повтори няколко пъти, че в никакъв случай не го е направила срещу компенсация, почувства се неудобно. Очите й светеха като на всеки един добър човек.
Няма да го забравя никога. Може да ти отнемат всичко, но вярата и любовта към хората – никой не може да ти я вземе! Обичам България – това е моята страна, и моят свят. Вярвам в този модел! И още веднъж Благодаря на Стояна (която няма компютър и едва ли ще стигне до нея), но искам да стигне до вас. За да си припомним, че всяка една добра постъпка и усилие преборват поне 10 злини. Клише, но светът става по-добър! Да сте жива и здрава, Стояна!“, пише жената.Коледното писмо на баща до 9-годишната му дъщеря: „Скъпа дъще, никой не ти дължи нищо“Тoзи текст е написан от Хари Браун, който я посвещава на 9-годишната си дъщеря. Материалът е публику…Dec 20 2018vijti.com