Всичко започна на един мой рожден ден – от село съм, нямах много пари, а в града по витрините имаше какво ли не – от красиво по-красиво. Харесах си едни сандали, направо се залепих за тях и си представях как ги обувам, как се разхождам в центъра и никой не може да откъсне очи от мен и…
Един мъж лекичко ме побутна и ме приземи. Заговори ме и предложи да пием кафе, но аз все поглеждах към витрината.
Той забеляза това и уж на шега попита, ако ми купи сандалите, ще изляза ли с него. Без да се замисля колко смешна и лесна изглеждам в очите му, казах „да“.
Какво пък толкова, рекох си, имах рожден ден и можех да си направя поне този подарък – да бъда за малко с един красив и приятен мъж. Докато изпих кафето и хапнах парчето торта, вече му бях казала, че родителите ми са починали.
За баща ми беше истина. Майка си обаче „погребах“ без капчица угризение. Тя и без друго за мен беше мъртва и няма как да е иначе, като ме е зарязала още като бебе.
Направих всичко възможно Явор – така се казваше странният мъж, да ме съжали, и успях.
Думите на любовницата: какво написа Камила на Даяна преди сватбата й с Чарлз (СНИМКИ)
Това беше началото. Когато отивах в града, винаги се срещахме.
Малко по малко той ме прие в дома си, а след сандалите ми подари още много неща.
Не заради тях спях с него, просто го харесвах и наивно вярвах, че той – по-богат, по-стабилен и по-уравновесен от мен, може би също ме харесва.
Но като пълна селянка постъпих глупаво и забременях.
Бях готова да чуя, че къса с мен, че ще ме остави да се оправям сама, че иска да направя аборт.
Най-изненадващо обаче Явор настоя да се преместя при него и заедно да отгледаме детето си.
Преди да родя, се оженихме.
И точно когато мислех, че най-сетне съдбата се е смилила над мен, майка ми „възкръсна“ и провали всичко.
Някой от село й казал къде живея. Бях се похвалила на две съседки, и тя цъфна в апартамента на зетя с няколко буркана кисело зеле.
Явор разбра за лъжата ми и побесня.
Нарече ме алчна провинциалистка. Попита ме дали и баща ми няма да излезе от гроба, в който съм го натикала. Накрая ми каза да напусна дома му барабар с тъщата и консервите.
Върнах се в къщата на баба и дядо.
Изгоних майка ми и се оказах сама с бебе, за което нямах никаква идея как ще се грижа.
Явор ме съжали и поиска отново да се съберем.
Наивно повярвах, че може да забрави лъжите ми и да започнем на чисто. Влюбена, помислих, че съдбата ми дава втори шанс. Този път не ме заведе в своя уютен апартамент, а в къща в краен квартал, където живееха родителите му.
Любовта ни отново избухна и не след дълго аз отново забременях. Един ден се сдърпахме и той, разбира се, ми напомни за лъжите и ме предупреди да не забравям, че съм само гостенка в този дом. Това ме извади от равновесие и започнах да го нагрубявам. За трети път сгреших, когато му повярвах, че е фалирал и е изгубил и парите, и имотите си.
Вече бяхме равни – аз нямах нищо, той – също.
Заживяхме някак спокойно, макар и доста по-бедно отпреди.
Започнах да мисля, че ни е писано да остареем заедно, каквото и да се случва. Приех нормално третата си бременност, а и Явор каза, че никое от децата ни не е виновно за нашите провали.
За да не живеят в лишения, реши да търси и някаква по-доходна втора работа. Излизаше рано, връщаше се късно, парите не бяха кой знае какви, но във всеки случай ми даваха сигурност. Моя грижа бяха децата, домът и родителите му – не престарели, но болнави. Често вечер бях капнала от умора и заспивах, без да го дочакам. Стреснах се едва когато започнах да се събуждам и мъжът ми не беше до мен.
В един красив ден Явор заяви, че за него в България няма оцеляване, че работи по 15 часа за жълти стотинки, че освен това са го надушили старите му кредитори, на които дължи много пари. С две думи – най-добре е за известно време да се скрие в чужбина. И аз, глупачката, и тогава не се усъмних. Една случайност ми показа, че билет за Испания има не само той, а и една жена, която от години е негова любовница.
C нищо не можах да го спра. Останах тук с три деца и двама старци на ръце…
Гергана
Снимка: Pixabay.com