Първите пенсионери на реформата ще получават с 20% по-ниски пенсии от държавното обществено осигуряване заради отчисленията на осигуровки за втора пенсия, но за следващите поколения този коефициент на редукция ще надхвърли 25%. Това показва актюерски доклад на НОИ с прогнози какво ще се случи с пенсиите до 2070 г. Подобни разчети се публикуват за първи път от години. Допусканията в тях не оставят надежда за достойни старини на много поколения напред във времето.
Демографската прогноза
Демографските прогнози за България в следващите десетилетия са мрачни. Според Евростат през 2070 г. населението на България ще намалее от 7 млн. души през 2018 г. до 4.8 млн. Едва половината население – 55% при 64.3% сега, ще бъде в трудоспособна възраст (15-64 г.). Ако сега една пета от хората у нас са на възраст 65 и повече години, то през 2070 г. всеки трети българин (31%) ще е в пенсионна възраст. В резултат, коефициентът на възрастова зависимост ще нарасне значително – ако през 2018 г. на всеки българин на възраст 65 и повече години съответстват 3 лица в трудоспособна възраст, то през 2070 г. те ще бъдат по-малко от 2, посочват авторите на доклада. През следващите десетилетия България ще бъде изправена пред сериозни демографски предизвикателства, което неминуемо ще засегне и финансовата устойчивост на държавната пенсионна система, предупреждават актюерите.
Пенсиите
Прогнозата на НОИ нанася пореден удар върху втория стълб. В резултат на намалението на основната пенсия заради втората, тя ще става все по-неадекватна на трудовите доходи от активния период на човек. През 2018 г. средната пенсия е била 41.6% от средния осигурителен доход. През 2040 г. ще се срине до 33.5% от дохода и в следващите години това положение няма много да се промени – през 2070 г. вече се очаква да бъде 35%.
Това, разбира се, е очаквано – замисълът на реформата от 2000 г. беше втората пенсия да допълва първия стълб, като заедно с третата пенсия от доброволното осигуряване парите на старини трябваше да заместват 70-80% от дохода от заплата. Напоследък обаче очакванията за втората пенсия са повече от мрачни – за първите поколения вече е повече от ясно, че втората пенсия няма да успее да компенсира намалението на първата. Този коефициент на редукция е предмет на много спорове между експерти и държава в последните месеци – повечето ни осигурителни специалисти предупреждават, че коефициентът не е изчислен коректно, защото не зачита участието на държавата в осигуряването. Според редица изчисления той трябва да бъде между 7 и 12%. Вместо това ще се движи между 20 и 25% в следващите десетилетия, показват за пръв път разчетите.
За 2021 г. очакваният коефициент на намаление на основната пенсия заради втората ще бъде 20.3%. През 2022 г. ще се увеличи до 20.5%, през 2023 г. ще бъде 20.7%, през 2024 г. – 20.9%, през 2025 г. – 21.1%, през 2040 г. вече ще е 24.3% при жените и 22.7% при мъжете, през 2050 г. – 25.6% при жените и 25.9% при мъжете, а от 2060 г. нататък ще се задържи 25.3% за двата пола. Авторите на доклада специално подчертават, че тези данни не могат да се ползват за индивидуални изчисления, доколкото са базирани на хипотетични случаи и определени допускания. Намалението в размерите на пенсиите е различно за всеки отделен случай на лице, родено след 31.12.1959 г., тъй като то зависи от съотношението между вноската за универсален фонд и фонд „Пенсии“ на ДОО за конкретните периоди на осигуряване, напомнят те.
Тези прогнози трябва да се гледат през призмата на очакванията за втората пенсия – за много хора от първите поколения с две пенсии тя ще е с нищожен размер заради краткия период на осигуряване (20 години при 36-39 г. в първия стълб), нередовното осигуряване и твърде строгите ограничения за инвестиции на средствата. Според разчети, представени преди 2 години от социалното министерство, за 70% от хората, които ще се пенсионират в периода 2021-2027 г., натрупванията в личната им партида не биха осигурили пенсия в размер от 50 лв. 55% от тях ще получават най-много до 30 лв. Едва 20% от пенсионерите в тези първи години от фазата на изплащане от втория стълб ще могат да разчитат на пенсия в размер между 50 и 100 лв., показваха анализите. Останалите 10% от пенсиониращите се в първите години ще имат пожизнена пенсия над 100 лв.
В доклада изрично се посочва, че възможността за прехвърляне на осигуряването изцяло към ДОО оказва благоприятно влияние върху коефициента на заместване на дохода от първия стълб. За осигурените лица, родени след 1959 г., които ще изберат осигуряване само в първия стълб, средният брутен коефициент на заместване ще бъде с около 10 процентни пункта по-висок. Въпросът е могат ли пенсионните дружества да гарантират по-висок коефициент от това.
Индексацията
Тази година е своеобразен връх в осъвременяването на пенсиите – заради инфлацията те ще бъдат увеличени с 6.7% от 1 юли. Догодина очакваният ръст е с 5%, за 2022 г. прогнозата е за 4.6%, след което ще бъде трайно под 4%, достигайки 2.8% през 2070 г.
Изводите
– Демографските предизвикателства пред системата са сериозни. Ако през 2018 г. на 100 лица между 15 и 64 г. се падат 33 лица на възраст над 65 г., то през 2070 г. броят им ще нарасне до 56 на 100 лица. В резултат от застаряването на населението и свиването на работната сила броят на заетите ще намалее с близо 38%. Общо за периода 2018-2070 г. разходите за пенсии ще нарастват като дял от БВП, достигайки до 10.2% през 2070 г. при около 8.5% през 2018 г.
– Адекватността на пенсиите остава повод за сериозна загриженост. Именно намаляващият коефициент на заместване на дохода е посочен в доклада като фактора с най-голям принос за намаляване на дефицита, въпреки че той намалява и благодарение на затягащите се условия за пенсиониране. Върху този процес влияе най-вече законодателното изискване за редукция на индивидуалния коефициент на пенсионерите с две пенсии, посочват актюерите.
– При съществуващите разпоредби по отношение осъвременяването на пенсиите, динамиката на средната пенсия ще продължи да изостава от динамиката на средния осигурителен доход за страната.
Изотчник: СЕГА