Всички помним тази крилата фраза от филма „Опасен чар“. Оказва се, че тя не е на сценаристката Свобода Бъчварова, а хрумва на самата актриса Надя Тодорова по време на снимките на продукцията. „Двамата с Георги Русев умувахме как да запушим устите на онези, които ще ни завиждат за зетя милиционер. Шегувахме се как ще подредим гостите на трапезата и аз подхвърлих: „Ами да ги сложим роднина – милиционер, роднина – милиционер“, разказваше приживе голямата актриса Надя Тодорова.
Тя грабва вниманието на публиката, макар да не е играла главни роли в родното кино. Тя бе емблематичната екранна партньорка на Тодор Колев и на Стефан Данаилов, като с последния се чуваше до последно, а той винаги е споделял, че Надя му е на късмет.
Надя Тодорав е родена на 1 ноември 1925 г. в Асеновград. Тя не става веднага актриса, а слават я застига едва на близо 50-годишна възраст. Първоначално играе в театрите в Смолян, Габрово, Сливен и Пазарджик, а дебюта си пред камерата прави през 1974 г. с филма „Трудна любов“. Играе в над 40 филма, между които „Записки по българските въстания“, „Снаха“, „Войната на таралежите“, „Дами канят“, „Опасен чар“, „Вчера“, „Адио, Рио“, „Двойникът“, „Господин за един ден“.
Чаровната ни актриса всъщност първо записва право в Софийския университет. Тайно от родителите си се явява на кастинг в родния Асеновград за ролята на Жулиета. И тогава театърът я превзема.
Години по-късно я открива родното кино. И режисьорите сякаш започват да наддават за актрисата, когато тя вече е около 50-е години. В нея всичкобеше голямо – и габаритите, и талантът, и сърцето, и чувството за хумор, разказват хора, работили с Надя Тодорова.
Най-често я снима Иван Андонов. За него тя бе в графата му “любими артисти”.
Когато през 1977 г. Младен Киселов става директор на Сатиричния театър, кани Надя Тодорова в трупата му. Тя мисли дълго, но накрая отказва и остава в Асеновград, за да гледа болните си родители.
С Никола Теменугов се женят през 1952 г. През 2002-а отбелязват златната си сватба с църковен брак. След смъртта на съпруга си през 2009 г. Надя Тодорова отива да живее в чешката столица, където дъщеря й Антоанета работи. В Прага и си отиде голямата актриса на малки роли в българското кино Надя Тодорова през 2016 г.
Нека си спомним за тази голяма жена с част от незабравимите й реплики в киното:
„Вземи ме, лодкарьо, на своята ладия лека„.
„Сериозно, Екиме, да вземем да забегнем с тебе някъде, да изоставим тоя прованс. Не случих с моите бракове, не случих – първият се оказа пияница, вторият ме обърка професионално. Ми аз имам златна професия, фризьорка. Заради него напуснах. Искал да става белетрист; пък е алергичен – не ми дава да използвам никакви гримове, целият се изприщва“
„Ми говорителките, не ги ли видиш какви са чуми в главите, една свястна фризьорка нямат.“
„Един мъж трябва да яде много“
„Пуснаха чушки, до обяд щяха да свършат“
„Малко грис халвичка?“
„Ей, някой да не е забравил отворен прозорец? Няма да го плащам аз!“
Източник: Кмета