Когато живота се опитва да ме разкъса на парчета, все още насилствено се стягам. Все още ставам всяка сутрин и вярвам,че светлината ще проникне през пукнатините, въпреки пронизващата подтиснатост, която ме спира от издигането.
Все още се наслаждавам на на кафето си, дори когато не е перфектно. Дори когато не харесвам изобщо вкуса му. Защото знам,че кофеина в него, въпреки лошия вкус, е достатъчен да съживи душата ми и да ми помогне да изкарам деня.
Избирам да гледам от оптимистичната страна.
Все още ходя на работа, защото реших да го мисля като място за нови възможности.
Мислех си, че срещнах голямата любов: Просто не знам как да опиша това, което последваГрафикът за отпуските в службата нещо се обърка и ми се наложи набързо да променя плановете си за ля…Jul 19 2019vijti.com
Виждам кули с различни височини. Различни фасади. Различни дизайни. Но всички се срещат на синьото небе.
Все още пиша романтична цветна поезия, дори когато живота се опитва да ме намаже с мрачни нюанси.
Когато живота ме залее с притеснения и чувство на безполезност, се обръщам към страстта си, защото ми напомня защо Бог ме е създал.
Защото от всички неща, които можех да загубя, за страстта ми ще се боря усилено. Никога няма да се откажа от нея. Страстта ми е това,което ме прави мен. И аз никога не искам да загубя себе си.
Избирам да се обичам, въпреки че изглеждам необичлива.
Все още се опитва да убедя човека в огледалото, че е невероятно силна и, че може да стане още по-силна ако приема недостатъците, липсите, слабостите си. Всичко започва с приемане, защото от приемането идва подробението.
Казвам и да не се задоволява с нищо по-малко. Да не се задоволява с това какво е и какво е било. Казвам й постепенно да разцъфва от загубите, от мъката, от критиката на света.
Казвам й,че няма друг избор освен да се бори с демоните си. С вяра. С любов към себе си. С мъдростта, която е придобила от всички битки, през които е преминала. Казвам й,че може да го направи.
Все още се моля, дори когато живота затвори устата на сърцето ми.Когато живота разклати вярата ми, се моля. Когато живота ме обезкуражава, се моля. Когато живота ме удари, го удрям с молитва.
Защото след всички загуби, малки или големи, все още се виждам права. Все още виждам себе си искайки да завърша всяка съзтезание. И че нищо това нямаше да е възможно без помощта на Онзи отгоре.
Така намирам победа във всяка загуба, която преживея.
Просто знам,че загубата не е края. Загубата не определя моята стойност. Загубата не може да открадне живота ми. Но загубата е възможност за мен да се изправя, да се бия и да спечеля с по-силно и смело сърце.
Дори когато очите ми са уморени от плач през нощта, все още ги отварям широко, за да гледам през прозореца, където небосклона се вижда и изписва надежда.
Източник: Лична драма
Историята на моята голяма любов: Истината за красивия, самотен баща в който се влюбих, се оказа различнаИсторията, която искам да споделя с вас, се случи преди две години. Много обичам брат си и жена му. …Jun 1 2019vijti.com