Майка от Варна изрази отвращението и разочарованието си от градския транспорт в града. В историята й става дума за изхвърлено дете от автобус, и то късно вечерта, на непознато за детето място. Заради… едно билетче. Предлагаме ви цялата история, разказана от майката, без редакторска намеса:
„Двамата ми сина са на 10 и 11 години и учат в СОУ „Георги С. Раковски“ в Чайка. Ние живеем в жк.“Възраждане“. Имат карти за всички линии. Тази вечер майка ми ги качва на автобуса от спирка „Явор“, но малкият ми син си забравя телефона на спирката, а вътре е и картата му. До Младежки дом кондукторката изхвърля детето от автобуса в 19.15 часа…
То не знае къде е, няма телефон… обяснил е какво се е случило, но въпреки всичко е изхвърлен от автобуса! Не мога да опиша ужаса, който е преживял! Не мога да опиша и моите чувства! Хора, погнусена съм… в този автобус е имало и други хора… как, защо всички са допуснали едно 10-годишно дете да бъде свалено от автобуса в тъмното??? За 1 лев ли става въпрос? Аз нямам никакво обяснение…
УЖАСЕНА СЪМ! НАДЕЖДА МИСЛЯ, ЧЕ НЯМА ЗА ТАЗИ СКЪПА БЪЛГАРИЯ!!! Слава богу детето ми си е вкъщи и го успокоихме! Пазете своите деца и дано никога не изпадат в такава ситуация!“
Това е историята. От едната страна има кондукторка, която на пръв п оглед си гледа работата и спазва професионалните си задължения. От другата страна – малко дете, изхвърлено в тъмното посред нищото. Някъде по средата е… човещината.
Ето какво мислят част от варненци, написали коментари под поста във Facebook на майката:
„Срам!!! За всички, които са били в автобуса.“
„Аз бих се срещнала с госпожата да я попитам дали така би постъпила със собственото си дете“.
„Мисля, че трябва да подадете сигнал. Не мисля, че е допустимо – не само морално, но и законово, защото са непълнолетни децата. Те все са настроени, че ги лъжат и мамят.“
„Повечето са изключително груби към всички хора. Намръщени, злобни, заядливи… Няма оправия. Подайте жалба. Добре, че детето е добре.“
„3 години и половина работех с хора по 12 часа на ден. Масата бяха сърдитковци, на които света им е крив, и си изкарваха всичко на мен (и колегите ми). Човек трябва да се научи да се изключва от такива мизерии. Съгласна съм с вас, че изобщо не им е леко. Също ми е съвсем ясно, че не визирате мен, а говорите като цяло. Аз съм „за“ уважението между хората. И от двете страни. Колко пъти са били груби и с отвратително отношение към мен, без да съм направила нищо лошо. В крайна сметка на всеки човек животът му е натоварващ по един или друг начин. Дори не говоря за конкретния случай. Има изключително мили служители, с които да ти е приятно да се возиш. И в същото време съм ставала свидетел на какво ли не. Това, че ставали рано сутрин, за да закарат мен или другиго на работа, не оправдава лошото отношение. Аз самата съм мрънкала, когато несправедливо някой обвини или нагруби и кондуктор. Защото и на това съм ставала свидетел.“
„Не се сърдете само на градския транспорт, а на цялото ни общество и себелюбивите ни разбирания.. Не е нормално от цял автобус никой да не реагира… Това си е направо като социален експеримент… Жалко за момчето, дано си е взело поука какъв не бива да бъде!“
А вие какво мислите?