Незабравимата актриса Катя Паскалева, която щеше да навърши 70 години на 18 септември, ще бъде почетена подобаващо през ноември на Киномания. Тогава ще е премиерата на филма на Георги Тошев за нея, ще бъде представена книга по нейните дневници и бележки, изложба с нейни снимки и акварели. Приятелите и почитателите на Мария от „Козия рог” се събраха на рождения й ден пред паметната плоча, поставена върху кооперацията на бул. „Мадрид”, където е живяла заедно с последната си голяма любов – режисьорът Иван Росенов.
Как започва тяхната любовна история, наситена с много чувства, поезия и споделено усещане за живота? С глад! Това разказа пред epicenter.bg близката приятелка на Катя Паскалева – актрисата Елена Жандова. „В един студен зимен ден аз и Катето бяхме гладни и явно Иван Росенов, който по онова време беше асистент-режисьор на Христо Христов, също е бил гладен. Двете се чудехме дали да излезем да купим нещо и Катя да сготви (напук на приказките, че е лоша домакиня, тя готвеше прекрасно) или да отидем в Клуба на архитектите. Любовта им почна между глада и снега. Нощта беше страшно снежна, всичко беше замръзнало. Ние с Катя успяхме да намерим маса. Появиха се двама джентълмени – Иван Росенов и Любо Лачански. Попитаха ни могат ли да седнат при нас. Всички се познавахме, хубаво ни беше, много се смяхме. Тръгнахме да си ходим. Заваля сняг. С Катя живеехме от двете страни на парка „Заимов”.
Решихме да изпратим първо нея, а после мен. Отдолу – лед, отгоре – сняг. Джентълмените уж ни помагаха. Иван хвана Катя. Много е красиво, вървим между огромни преспи, натрупани от почистващите машини. И както вървяхме напред с Любо Лачански, изведнъж… няма ни Катя, ни Иван. Изчезнаха! Чак на другия ден ги видях двамата. И повече не се разделиха! Любовта им бе една красива история, започнала сред красив декор”, припомни си дъщерята на големия режисьор Захарий Жандов и археоложката проф. Ваня Акрабова.
През 1979 година Катя Паскалева вече се е разделила с първия си съпруг, легендарния пловдивски художник Георги Божилов-Слона. Двамата се развеждат, но остават толкова добри приятели, че понякога се събират просто да помълчат заедно. За това свидетелства и Елена Жандова, която им е гостувала в Пловдив още докато са семейство. С Иван Росенов пък Катя отива да я види в Димитровград, докато играе в тамошния театър. „В квартирата ми нямаше нищо и когато решихме да направим салата, свалихме плафониерата от стълбището и я използвахме вместо чиния”, смее се Жандова, единствената българка играла в експерименталния „Ливинг тиътър” в Ню Йорк. – Когато Слона се разболя, Катя вече беше женена за Иван, но ходеше в болницата да му помага. Жоро беше менторът за нейния свят. А Иван се оказа, че също носи цял един свят в себе си. Това са хора, успяли да създадат в душите си собствени светове и да се движат в тях”.
Катя Паскалева и Иван Росенов са много емоционални, отношенията им не са равни и безоблачни, но пък имат еднакви вкусове за музика, изобразително изкуство, книги и театър. Любовта им се изразява в дребните наглед жестове. В началото на връзката им тя е известна актриса с цял поменик от награди, а той режисьор с няколко документални филма, който все още търси своето място в игралното кино. Когато Елена ги кани да я посетят в Ню Йорк, Катя казва „Нека отиде Иван”, предусетила, че той има нужда да види друг свят, да се докосне до нова култура и че там ще направи впечатление със своя талант. Росенов пък й отдава цялото си сърце и време, когато на Паскалева се случва най-ужасното нещо, което може да сполети една актриса – тумор в гърлото. Той е до нея и в най-тежките моменти, носи я на ръце като бебе.
Утешава я, когато в посолството в Париж, където е на лечение заради рака, научава за смъртта на Слона и се срива на колене пред една от картините му. „Има нещо символично за дълбоката им, кармична сякаш връзка – нейният тумор бе отпред на гърлото, а неговият – на отзадн на врата. Символично е, че той беше шест години по-млад от нея и почина точно шест госини, след като тя си отиде. Иван направи такива неща за Катя, които трудно могат да се опишат”, сподели Елена Жандова. – Малцина знаят Катя за колко хора от семейството си се грижеше, колко щедра и благородна беше, никак не беше амбициозна и алчна. Беше преизпълнена с уважение към човека – от най-добрия до най-лошия. На екрана тя притежаваше невероятна сила, но Катя имаше и много силен характер. Същевременно бе и един от най-нежните хора, които аз познавам. Затова колкото и бурни взаимоотношения да са имали с Иван, между тях имаше една нежност. Те бяха страстни – в работата си, в мечтите си, в чувствата си. Любовта им тръгна от преспите и достигна до нечовешки измерения, когато Катя се разболя”, отрони Жандова.
Истинската дълбочина на любовта им проличава в книгата „Книжни квадратчета”, която Иван Росенов издава след кончината на Катя Паскалева. В нея са събрани бележките, писани от актрисата на листчета, през последните си дни в болница „Лозенец”, нейни акварели и рисунки. И признания в любов:
Иване, скъпо мое Шашлыче! Обичам те много!
Много, колкото и ти мен!
Ех, да можехме да поскиторим малко сега!
Да зацепим към Ню Йорк, а?
Хайде! Обичам те!
Катя
Иван Росенов пък разказва пред Кеворк Кеворкян във „Всяка неделя” след като Паскалева си отива от живота: „Поразителни бяха последните й дни в болницата. Тя продължи да се самоизследва, сякаш, за да разбере как може да се изиграе и тази финална роля без нито един стон. Две години се бори с болестта. Но когато й направиха трахеостомата, тя разбра, че няма вече надежда и се вкопчи в писалката. Накрая аз едва я извадих от ръката й.
Тя нямаше съзнание за кариера, не приличаше на актриса, живееше без превзетости. Това за нея беше съдба, начин на живот, нещо като вдишването и издишването. И когато си поемеше дълбоко въздух, тогава беше щастлива”.
В предговора към „Книжни квадратчета” Росенов признава: „Няма нищо по-трудно от това да застанеш пред белия лист и да напишеш няколко думи за човека, който ти е бил най-близък и днес вече не е между живите. Особено когато този човек се нарича Катя Паскалева и вече принадлежи на всички… „
Да, Катя Паскалева принадлежи на всички, но любовта й докрая е само за нейния Иван.
Източник: epicenter