Имам много познати и приятели, които редовно изневеряват на половинките си. И това се случва не защото искат някой друг или любовта си е отишла. Те не се обвързват с другия човек, те просто се забавляват. Отдават моментната си страст и я оставят да ги обземе.
В началото ги съдех и дори може и да съм прекъснала връзка с тези хора, само защото не съм смятала действията им за правилни. О, аз не съм светица. Но имам принципи. Изневеря ли, си отивам.
Не си отивам, за да докажа, че съм с чиста съвет и душа, а защото така е правилно – ако знаех(ме) как да имаме връзка, която да функционира без това, бих останала. И защото ние, жените, никога не изневеряваме само с тялото си.
Честно казано не мисля, че съществува такава връзка. Няма да се спирам подробно на видовете изневяра, но само ще ви рамкирам какво имам предвид.
Физическата изневяра е ясна – секс за една вечер, след като някой друг ни е свалил звездите и небето. Има вариант и да не е за една вечер, но не бива да забравяме, че редовният секс НЕ означава непременно връзка.
Емоционалната изневяра е нещо съвсем различно. За мен тя е малко по-страшна и необратима. Ако оргазмът е нещо, което можеш да имитираш съвсем спокойно и да ти се вържат така, че чак сама да си повярваш, то влюбването и емоционалното привличане остават белег в душата ни и не се преодоляват толкова лесно.
Когато говоря за изневяра не слагам в списъка само целувка или секс, а и неща като съобщения и онова чувство, когато любимият те докосне – да потрепериш и да те облее топла вълна. Да ти стане топло на сърцето, познаваш го, нали?
Да се върнем на връзките… Да, наистина не мисля, че съществува връзка без изневяра.
Някои търсят внимание в офиса или във фитнеса, за да повдигнат самочувствието си. Други – за да имат за какво да мислят, докато половинката им мрънка на познатите теми у дома.
Ако минем на следващото ниво – хората просто изневеряват, за да усетят онова чувство на изгаряща страст и взаимно желание. И на забраненост, разбира се.
Минала съм през всички тези периоди. И стигнах до следния извод – с когото и да искате да спите, с когото и да искате да се целувате по малките улички на града, този човек няма да остане до вас завинаги. Няма да бъде той този, който ще ви завие през нощта, ако е студено.
Не, не това ме отказа от изневярата. Отказа ме спокойствието да бъдеш себе си пред някой друг.
Ето за какво говоря…
Когато се случи нещо, което да ме накара да се почувствам желана от някой друг, аз просто… го споделям с партньора си. С пълни подробности.
След това започвам да разказвам как съм се почувствала и какво искам да направя с този човек. Къде искам да ме целува, да ме докосва. И по средата на разговора вече и двамата сме толкова възбудени и дори не помним от къде започна всичко.
Споделяне на фантазиите не ги прави реалност, т.е. ако си мечтаете някой да ви целува по врата, докато мъжът ви е на работа, не прави това реалност. Това, което се опитвам да кажа е, че това, че сте си помислили за секс с друг не значи, че ще се случи. Така, че ревността тук няма място.
Моят съвет е да се научите да споделяте, да не се срамувате от емоциите си, от желанията си. И да говорите открито с човека до себе си. А кой знае – може и да се получат доста интересни игри… понякога дори с повече от двама.
Защо това ме кара да не изневерявам ли? Защото това канализира емоциите и желанията ми към правилния човек като използвам всички други, които са ме накарали да се почувствам някак. Повярвайте ми, той също флиртува навън. И в това няма нищо лошо.
Изградили сме политика на взаимоотношения, която ни захранва отделно с идеи, но не ни отнема от нищо, което обожаваме и имаме.
Не си мислете, че човекът до вас не бива да ви дава тези емоции. Напротив. Той трябва да може да ви даде цялата гама от сексуални фантазии и любов, и разбиране, и секс цяла нощ. Но това, за което ви говоря, е неизбежно.
Всичко се свежда до въпроса дали ще се държа като ощипана госпожица навън и ще се свивам, когато някой ме погледне. Или ще гледам лошо, когато някой се опитва да ме свали. Или ще се отдам и после ще крия, но ще се изяждам отвътре. Или ще кажа на партньора си, да го засрамя и да размахам пръст, за да се сети да прави и той хубави жестове към мен. Или ще го вкарам в силна несигурност, която отключва болезнена ревност.
Не, няма да направя нищо от това.
Просто ще се насладя на мъжкото внимание, ще го приема, ще поставя за себе си и за отсрещния границите, а след това… ще се прибера, ще споделя на мъжа до себе си и ще правя невероятен секс.
Източник: обектите.бг