„Грешна беше тая жена, но беше хубава“
„Албена“, Йордан Йовков
„Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.
Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. Бяла лястовичка – мислеше си той. – Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той Извика
– Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!
И пак се загледа подир каруцата.”
Из разказа „По жицата”
Йордан Стефанов Йовков (1880-1937) е български писател, определян като майстор на късия разказ.
Йовков прекарква детството си в родното си място – Жеравна, където получава основно образование. Завършва гимназия в София, където учителят му по литература — поетът Иван Грозев, му предрича бъдеще на писател.
Родната къща на Йордан Йовков в Жеравна е музей и е включена в Стоте национални туристически обекта под номер 57.
Част от творчеството му е повлияно от годините, прекарани по фронтовете на воините, в които е участвал. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. Открояват се творбите му „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
7 години Йовков прекарва извън България и именно това са годините, в които остава значим отпечатък в литературата.
Той написва сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан“ 1928, „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
Източник: e-zdravey