Публикуваме коментар на журналиста и общински съветник в София – Иво Божков:
“Какво тормози хората, които като мен обичат страната си, но не са доволни от начина, по който тя се управлява? Питаме се, защо посредствеността и простащината са се наложили като диктатура над държавата ни? Защо образованите, можещи и всеотдайни българи са извън страната, или извън управлението?
Защо хората, които днес управляват България не прикриват, че са прости, а дори се гордеят с това? Когато комунизмът падна преди 30 години, надеждите на много българи, в това число и на моите родители, бяха, че диктатурата на пролетариата, тоест на каскета, ще бъде заместена чрез избори от управление на знаещите, можещите и достолепните.
Спомнете си личността на един Стефан Савов. Независимо дали споделяте или не неговите политически възгледи, той остава еталон за това как трябва да изглеждат управляващите страната ни. Ако погледнем назад, ще разберем, че няма и нищо случайно в това, че проклятието на България – ДПС и инструментът на това проклятие – Ахмед Доган, свалят точно Стефан Савов от председателското място на Народното събрание през 1992 г.
30 години по-късно – простонародната естественост отново управлява България. За разлика от страни като Франция и Германия, където държавниците излъчват достолепност, образованост и светлина на ума, у нас да си прост е повод за гордост и стълба към сегашната власт.
Това всъщност лошо ли е? Лошо ли е да си просто естествен? Не, не е лошо, напротив, хубаво е да си естествен. Лошото е да си естествено прост и да не се опитваш да се променяш. Защото всеки един от нас е роден естествено прост. Нито аз правя изключение, нито вие, драги зрители. Но моите и вашите семейства са ни научили, че за да сме по-добри и по-щастливи, е хубаво да се развиваме, променяме и стремим към светлината на ума и достолепността на миналото. Затова е толкова важно бащите и майките на нацията, тоест хората, които ни управляват, да ни напомнят и да ни учат в тази посока.
Важно е да си напомняме какви не трябва и какви трябва да изглеждат управниците ни. Защото както София е на всеки един софиянец, така и България е на всеки един от вас, които ни гледате. От всеки един от нас зависи дали описаните по-горе реалности ще се променят и дали по-добри хора ще ни управляват.“