С 500 лева се увеличава основната заплата на учителите, които искат да работят с ученици от уязвими социални групи. Така Министерството на образованието иска да мотивира преподавателите.
Програмата стартира още през май тази година, но тогава заплащането беше 300 лева върху основната заплата. Сега, освен 500-те лева, МОН ще дава и 200 лева за наем. Ще покрива и транспортните разходи, ако учителят пътува от едно населено място до друго.
Програмата може да включи 330 учители от цялата страна. Досега одобрените са 183-ма. Възможност да се включат имат още близо 150 учители, разказва bTV.
Албена Стоянова е учител от 27 години в началното училище в Роман. Не крие, че тя и колегите ѝ влагат много повече усилия, за да работят с деца от бедни семейства и от малцинствата.
Една пенсионирана учителка разказва: След 25 години учителстване се озовах в магазинче за луксозно дамско бельоИ така, след 25 години учителстване се озовах в магазинче за луксозно дамско бельо. В началото се по…Aug 23 2019vijti.com
Според нея финансовият стимул от 500 лева за учители, работещи в проблемни училища, е напълно заслужен.
„В реализацията на тази програма виждам възможност да се запълнят празнотите в системата – например учители по биология, физика и астрономия. Ще даде възможност на учители да придобият допълнителна квалификация, и то напълно безплатно”, смята Албена Стоянова.
Ето защо голяма част от учителите в Роман смятат да кандидатстват по програмата. Засега обаче едва четирима учители от цялата страна са проявили интерес, защото модулът изисква учителят да се премести в беден район.
Желаещите учители могат да подават документи до 10 дни от публикуване на изменението на програмата.
Бюджетът на програмата е 1,7 млн. лева, а срокът за изпълнение е 3 години.
Учителските заплати безапелационно се наредиха сред най-обсъжданите между преподавателите теми в началото на 2019 г. Почти преполовеният мандат на ГЕРБ, които обещаха да увеличат двойно възнагражденията на преподавателите в рамките на 4 г., е удобен повод да се огледа картината до момента. С колко реално се увеличиха учителските заплати от началото на мандата на ГЕРБ до сега? Всеки еднакъв процент ли получи? Колко стана стартовата заплата на младия учител? Забелязва ли се повишен интерес към професията? В. „Сега“ попита няколко училищни директори, които не се поколебаха да разкрият подробности от кухнята.
ОБЕЩАНО И ИЗПЪЛНЕНО
ГЕРБ обеща двойно увеличение на заплатите на учителите в рамките на 4-годишния си мандат – между 2018 и 2021 г. В резултат на това през 2021 г. минималната учителска заплата трябва да стане 1200 лв., средната – 1700 лв., а директорската – около 2000 лв.
Първата стъпка на обещаното увеличение бе направена през септември 2017 г., когато заплатите се увеличиха с 15%. За целта бяха отделени 80 млн. лв. за 2017 г. и още 240 млн. лв. за обезпечаване на увеличението за цялата 2018 г.
Тогава минималната учителска заплата се повиши от 670 на 760 лв., а минималната директорска – от 825 лв. на 950 лв. От последващите обяснения на просветния министър Красимир Вълчев се разбра, че този скок всъщност е средно 24%, тъй като към него се включват различни добавки – някои учители са получили бонуси за допълнителна подкрепа на ученици със затруднения или за участие в екипите по издирване на отпаднали деца, други – за това, че работят в училища в малки и отдалечени райони или в школа с концентрация на уязвими ученици. Т.е. за един учител увеличението накрая може да се окаже 90%, за друг – дори 130%. Освен това „двойното увеличение на учителските заплати“ вече фигурира в правителствената програма като „двойно увеличение на средствата за заплати“.
Втората стъпка от увеличението – с 20%, обезпечена с 330 млн. лв., е от 1 януари 2019 г. От тази дата най-ниското възнаграждение на преподавателите трябва да стане 920 лв., а на директорите – поне 1140 лв. Реалното изражение на дългоочакваното повишение тепърва ще се случва. Въпреки опасенията на редица учители, че скоро няма да видят заветните 20% върху заплатите си, както и че процентите ще се окажат доста по-скромни, прогнозите на директори и синдикати са, че по-скоро проблемът е технически, а ако има школа, които няма да успеят да достигнат заложения скок заради намалелия брой ученици и неоптимизирания щат, те ще са между 5-10%, или между 120 и 240.
И все пак, как изглеждат нещата отвътре? Картината е една в големите училища и съвсем друга – в малките школа, особено тези в селата и с много уязвими деца.
В СОФИЯ
В едно от големите столични училища – 119-о „Акад. М. Арнаудов“ – заплатите на преподавателите са били увеличени 2 пъти през 2017 г. На 1 януари 2017 г. всички учители са били зарадвани с 8% скок (става дума за обещаното от тогавашния просветен министър Меглена Кунева 10% увеличение, което впоследствие се оказа 8 на сто). Дотогава заплатата на млад учител с 2 г. стаж е била 794 лв., а от 1 януари 2017 г. се е повишила до 810 лв. Възнаграждението на учител с 25-годишен стаж пък е повишено от 1029 лв. на 1328 лв. На 1 септември 2017 г. следва второто за годината увеличение на учителските заплати, което е първата стъпка от обещания от ГЕРБ двоен скок за 4 г. напред. Тогава младият учител започва да се разписва под възнаграждение от 931 лв., а по-старият – под 1527 лв.
Директорът на 119-о Диян Стаматов обяснява, че с различните натрупвания (стаж и т.н.) процентът на увеличение на заплатите на учителите в школото е средно 23.4%. През 2018 г. промени няма, а след втората стъпка от планираното от кабинета повишение – с 20% от началото на тази година, възнагражденията на двамата преподаватели ще достигнат съответно 1135 лв. и 1856 лв. Или общо от 2017 до 2019 г. учителите във въпросното училище са получили 44% увеличение на заплатите си, показват разчетите на ръководството му.
В по-малките училища процентите може и да са същите или дори да излизат повече, но в реално изражение сумите са доста по-малко. Затова и исканията на редица училищни директори са да не се говори за проценти, когато става дума за увеличение на заплатите, а за конкретни цифри/суми, за да могат и малките да получат полагащото им се. Не е тайна, че доста учители, особено от по-малки училища, се дразнят, че работят повече от колегите си и полагат повече усилия от тях, занимавайки се предимно с ромски ученици, при които проблемите са повече, но получават по-малко от софийските си колеги.
НА СЕЛО
В основно училище „Н.Й. Вапцаров“ в село Селановци, Враца, се обучават 157 ученици. Заради по-малкия им брой училищният бюджет стига само за минимални за сектора заплати. Единствено главният учител не получава минимума за своята длъжност. Данните за учителските заплати там за няколко години назад, предоставени по молба на „Сега“, показват следното:
На 1 октомври 2015 г. един начинаещ учител е получавал 600 лв., а старши учител – 625 лв. На 1 януари 2017 г. (когато е 8-процентният скок на Кунева) съответните възнаграждения скачат до 660 лв. (минимумът за млад учител) и до 688 лв. През септември 2017 г. заплатите се повишават до 760 лв. за млад и 792 лв. за старши учител, а от 1 януари 2019 г. картината изглежда така – 920 лв. за млад и 950 лв. за старши преподавател (отново минимумът за съответните категории). Или, както се вижда от изчисленията, тук процентът на увеличение на началната заплата на млад преподавател възлиза на над 50 на сто, но пък в реално изражение разликата в ущърб на по-малкото школо е в размер на над 200 лв.
„За малко училище като нашето по-високи заплати са невъзможни. Преподавателите ни обаче са приели, че работят качествено при тези условия“, казва директорът Петя Русинова. По думите й стандартът на живот на село е доста по-различен от този големия град, освен това в училището й възнагражденията в никакъв случай не са най-определящите за работата на учителите. Тъй като от м.г. МОН отпуска повече пари за училищата в малките населени места и в тези с много уязвими ученици, ОУ „Н.Й. Вапцаров“ в Селановци получава по тази линия 6800 лв. – немного голяма сума на фона на годишния бюджет от 500 хил. лв. „Бюджетът засега ни стига“, казва директорът, важно допълнение към който са проектите, в които участва училището и които дават глътка въздух на колегите й.
В малко училище със 100 ученици от Варненска област, чийто директор желае да остане анонимен, миналата година минималната стартова заплата на учител е била 793 лв. Директорът е повишил през септември м.г. този вид възнаграждение до 832 лв., затова сега – от 1 януари 2019 г., финансите са му стигнали за 13% скок, с който заплатите са скочили до 955 лв. Ако 20-те процента увеличение бе върху нивото от 832 лв., то минималната заплата в това школо щеше да бъде 998 лв.
В Обединено училище „Н.Й. Вапцаров“ в село Вълчитрън, Плевенско, заплатата на младши учител през 2015 г. е била 600 лв., през 2017 г. се е увеличила веднъж до 660 лв. и втори път – до 760 лв., а от 1 януари т.г. ще стигне минимума от 920 лв. При възнагражденията на старши учителите нещата изглеждат така – 625 лв. през 2015 г., 688 лв. при първото увеличение през 2017 г. и 792 лв. при втория скок и 955 лв. от 1 януари 2019 г. Разликата от 600 до 920 лв. е 320 лв., което прави цели 53% увеличение на минималната заплата за млад учител. В реално изражение обаче нещата не изглеждат толкова бомбастични.
В МАЛКИЯ ГРАД
„Това, което т.г. се дава на училищата като стандарт, стига за 17% увеличение на учителските заплати. Според колективния трудов договор обаче увеличението трябва да бъде 20 на сто. Така че всички общини при нас са с нагласата за такъв скок, защото не искат да ощетяват учителите си“, коментира Станчо Ставрев, зам.-кмет по образованието на община Тунджа. Според него проблемът с някои школа идва от факта, че учениците в тях са намалели, а оттам намалява и средната пълняемост на паралелките. По думите му увеличението на заплатите вероятно е изчислявано на базата на средна пълняемост от например 25 деца в паралелка. Ако например обаче учениците са 15, сметката не излиза.
„Трябва още по-голямо диференциране на финансирането както според вида на училището и общината, така и според пълняемостта на паралелките, които всъщност правят бюджета на едно училище“, смята той. Според него учителските заплати далеч не са най-голямата драма в образованието ни в момента, още повече че в други години повишенията са били обезпечавани доста по-зле от сега.
Картината в община Тунджа изглежда по следния начин: средната основна заплата на учител там е била 530 лв. през 2015 г., покачва се до 563 лв. през октомври 2015 г., 600 лв. – на 1 януари 2016 г., 660 лв. – на 1 януари 2017 г., 760 лв. – на 1 септември 2017 г., и от 1 януари 2019 г. ще стане 920 лв. При старши учителите промяната през въпросните години е последователно от 555 лв., 589 лв., 625 лв., 688 лв., 762 лв. до 955 лв. Т.е., макар отново скокът да е почти двоен, размерът на заплатите не може да догони тези в столицата.
КАК ДА СЕ ЗАТВОРИ НОЖИЦАТА
Въпросът за увеличение на заплатите „на калпак“ не е еднопластов. Безспорно е, че най-добрият механизъм е всеки да получава заплатата си според резултатите, макар че има и други логични мнения. „Докато учителската заплата не стигне една прилична сума, колкото е например средната заплата за страната, тя не бива да се диференцира“, смята Диян Стаматов. Според него тя първо трябва да прескочи една летва от 1500-1600 лв. навсякъде, след което, примерно след 2020 г., да се тръгне и към диференцирането й според качеството на предлаганото обучение от всеки учител. Т.е. принципът „на всекиго според заслугите“ трябва да се въвежда постепенно.
Наблюденията на Деян Колев от „Амалипе“ също показват, че макар ГЕРБ да спазва ангажимента си за скок на учителските заплати, нещата продължават да бъдат проблемни за малките училища. Той припомня, че от 2019 г. единните разходни стандарти – за училище, за паралелка и брой ученици, са увеличени средно с около 17%.
По думите му обаче те покриват само 20-процентното увеличение на учителските заплати, но не и разходите за ток, консумативи и т.н., които за една година също са се увеличили. В малките селски училища масово учителите са с много голям стаж, което увеличава разходите им за заплати, посочва още той. Според него допълнителното финансиране за училища с концентрация на уязвими деца също не решава докрай проблемите им.
Председателят на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ Юлиан Петров приветства увеличенията, но след тях забелязва още по-голямо отваряне на ножицата в различните видове училища. „Трябва сериозно да се помисли по този въпрос и механизмът за изравняване да е догонващ – не по-високите заплати да се намалят, а най-ниските да получат по-висок процент“, коментира той. По негови наблюдения инициативата на кабинета за двоен скок на заплатите за момента не води до увеличаване на броя на учителите, още повече на младите. По думите му положителната промяна е в рамките на под 1%, тъй като стресът и бюрокрацията в училище остават на високи нива.
Според Асен Александров, директор на 51-во СУ „Елисавета Багряна“ в София, голямата разлика в заплащането между преподавателите от различните части на страната до голяма степен се дължи на броя на децата, които логично са по-малко в по-малките населени места. „Едно е да работиш със 17 души, друго е с 30. В столицата учителите работят с много по-големи класове, изпълняват и доста по-висока норма преподавателска работа. Освен това на много места по селата системата не е оптимизирана достатъчно“, казва той, давайки за пример своя непедагогически персонал – 13 души, които са точно толкова, колкото са непедагозите в доста по-малко училище – в Годеч. „Ако в една детска градина например е имало 3 групи по 25 деца, а тази година всяка група е с по 5 деца по-малко, ето ви 1/5 деца по-малко, което означава и 20% по-нисък бюджет. В случая не е виновен нито директорът, нито държавата, просто системата непрекъснато се видоизменя“, заключава Александров.
Източник: Актуално
Най-красивата учителка Силвия Зубева взе кардинално решение в живота сиКрасивата учителка Силивя Зубева няма да се върне в клас и тази учебна година. Това съобщили пред „Т…Aug 19 2019vijti.com