Началото на телевизия 7/8, която обяви, че започва независим курс по промяна, истина и съпротива, започна с гостуване на Мая Манолова, веднага след изборите. Действително, всяка телевизия, включително и тази на Трифонов, попада в ситуацията на „много фотографи, малко маймуни“, при която броят на интересни и популярни гости е не особено голям, че и на всичкото отгоре за тях се конкурират все повече медии. В същото време обаче има нещо смущаващо, не на място.
Първоначално се прави декларация за радикална алтернатива, нещо от другата страна на спуснатия цип между олигархия, политика и техни представителни лица, за онова, което социолози с не много по-богат речник от футболни коментатори наричат „антисистемен играч“.
И точно тогава първият ти гост е Мая Манолова. Защо, по каква причина? Трифонов умишлено забави началото на телевизията и я пусна след местните избори, за да не изглежда, че подкрепя този или онзи и за да си спести подозренията за участие в мръсната игра по кметския вот. Но когато ден след изборите и то при повторния хъшовски дебют първият гост е кандидат за кмет, започва да изглежда странно. Навремето, когато започна „Шоуто на Слави“ отварящото предаване бе с Кеворк Кеворкян – и то при положение, че тогава в Трифонов нямаше онези политически амбиции, които се развиха с годините. Ако не искаше да трупа първоначални съмнения – а първоначалните са твърде важни – екипът трябваше да премисли добре госта си и да пробва с човек, който не е обрасъл със съмнително политическо минало и който не е бил главното действащо лице в избори, свършили часове преди да се появи в студиото. Въпреки че откакто пое поста на омбудсман успя да замаже спомена от безцеремонната подкрепа за Делян Пеевски и кабинета на Орешарски, това въобще не е достатъчно.
Какъв знак бе гостуването на Манолова? Ако Трифонов действително мислeше да прокара демаркационна линия между държавата и няма такава държавата – първото, едно корумпирано, прогизнало от опротивели одиозни фигури място, а второто, хъшовска утопия, която ще обира наказателни вотове, това беше безумна грешка, още при старта. На всичкото отгоре сценаристите не се държаха недружелюбно към Манолова, всичко мина що-годе приветливо. А ако въобще през предаването ще минават познати политически фигури, то единственият смисъл е всеки от тях да бъде смазван под кръстосан огън (нещо, което засега нито има изгледи да става, нито е ставало в миналото, особено в серията интервюта, които миналата година включиха Борисов, Цацаров, Караянчева). Тоест, ако 7/8 трябваше да е място на яростна и независима политическа критика, започна твърде неубедително.
Има обаче и друг вариант, който изглежда много по-вероятен. Той предполага, че всъщност големият преврат, към който ще се стремят партията и телевизията на Трифонов, няма да разчита единствено на собствените им лица, а ще събира около себе си онези фигури, които са се поотъркали в големия бардак, но нямат пожизнено запазена спарена спалня, а от време на време или правят, или симулират известни амбиции да излизат извън него. В този случай „Няма такава държава“ ще вземе някои фигури от Има-такава-държавата, ще се опита да ги препере и поизлъска, да позаглади някои неприятни спомени и да ги инсталира наново, само че през себе си.
И в двата случая има риск: в първия, партията на Трифонов да остане в полето на наивистичната съпротива, в която никога да не влезе нито един експерт и опитен човек, като при евентуален успех това да лъснат смайващо ясно неща, които и Борисов отдавна намеква – че между опозиция и управление има разлика и тя е в лекотата на първото и трудността на второто (друг е въпросът, че това е хитра манипулация, с която може да се дискредитира всеки противник, който иска да започне на чисто). Вторият риск е обаче друг: „Няма такава държава“ да използва наемници, които да се продадат тъкмо когато трябва и да се повторят обичайните параболи. Има такава възможност и с този първи гост, немалка.
Автор: Райко Байчев
Източник: Актуално