Така и не разбрахме откъде дойде тя. Един ден просто се появи, а с нея и две момичета приблизително на 12 и 14 години. Висока като върлина, с късо подстригана коса и слаба като вейка, някъде към 35. На външен вид изглеждаше сурова и недостъпна. Носеше само една ръчна чанта и малък сак. Настани се в къщата на покойната баба Петра. Появата й предизвика смут. Някои говореха, че била вдовица, други, по-смели в предположенията, казаха, че мъжът й я прокудил заедно с децата, затова дошла тук. От всички приказки беше сигурно едно: която и да е, явно беше роднина на баба Петра. Казваше се Мина. Вървеше енергично и наперено.
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпяБях отгледан от самотна майка. Живеехме много добре заедно, тя никога не се намесваше в личния ми жи…Jul 31 2019vijti.com
Избягваше да поздравява жените и дори извърташе глава настрани, ако случайно се разминавахме по улицата. Веднъж съседката й, опитвайки се да се сближат, я поканила на празник в читалището, а тя отговорила, че въпреки незавидната си съдба, все още има класа, т.е. ние сме й под нивото. С времето хората спряха да й обръщат внимание. Понякога я мяркахме да ходи с децата си до магазина. Мина просто се беше сляла с обикновеното всекидневие.
Измина година. Една есенна вечер някой почука на вратата. Отворих и за своя изненада на прага видях онази странна жена.
С присъщото си високомерие настоя да повикам съпруга си. Покривът на къщата й течал, трябвало й някой да го поправи. Мъжът ми Стамен, освен заради сприхавия си характер, имаше славата и на сръчен майстор. От известно време беше безработен и скуката се отразяваше и на без това чепатия му нрав. Щом може да изкара пари, защо пък да не отиде. На другия ден, след като огледа подробно покрива, той заяви, че ремонтът може да се проточи дълго и семейството на Мина едва ли ще остане на сухо през дъждовния период. От дума на дума, Стамен ми подметна да ги пуснем да живеят в пристройката в двора ни, в която имаше две стаи, баня и тоалетна. Хем нямало да му се пречкат в краката, хем сме щели да им взимаме наем. Не ми се искаше чужди хора да се въртят наоколо, но с него на глава не се излиза.
Така заживях до жената, която разби семейството ми. Мина уж не общуваше с никого и не се интересуваше от мъже, но със Стамен бързо си допаднаха. Всяка вечер съпругът ми се отбиваше при нея, за да й каже как върви ремонтът, и оставаше до късно.
С широка усмивка хвалеше кулинарните умения на квартирантката ни. Като знам, че той е вечно недоволен и е почти невъзможно да му се угоди, започнах да се съмнявам. Някъде в главата ми един глас шептеше, че само влюбен мъж може толкова яростно да защитава някоя жена. Докато тънех в догадки, Стамен все по-често се прибираше по никое време.
Веднъж набрах смелост и тайно се промъкнах, погледнах през прозореца и ги видях седнали един до друг. Децата спяха в другата стая. Въпреки че беше хладно, мъжът ми беше по потник, пиеше ракия и разговаряше с Мина. Тя се смееше, притискайки се до него. Повече доказателства не ми трябваха. На другия ден, когато Стамен излезе, отидох при нея и й казах да напусне дома ми. За моя изненада кокалестата върлина се изправи срещу мен, сложи ръце на кръста си и отмятайки глава назад, се засмя нагло. После прибра любопитните си деца, хлопвайки вратата под носа ми.
Същата вечер Стамен се прибра навреме. Изглеждаше много свиреп. Няколко минути двамата се взирахме един в друг. После аз се развиках, че повече няма да търпя натрапницата и ако той толкова държи на нея, да се махнат двамата от вкъщи. Изведнъж той скочи отгоре ми, хвана ме за косата и започна да ме тегли навън. „Ще й се извиниш, ще й кажеш да не си тръгва. Да знаеш, че заради нея съм способен да те убия.“ Болеше ме жестоко, но нямах намерение да се извинявам. Най-накрая Стамен ме пусна, изруга и се запъти към пристройката. Тази нощ не се прибра, нито през следващите. От работа отиваше направо при Мина и там нощуваше.
Гърчех се от срам. Всички ни одумваха, че в един двор живеят две съпруги. Децата в училище се подиграваха на сина ми. В гнева си отидох и подадох жалба срещу Мина. Твърдо настоях веднага да напусне къщата. Седмица по-късно тя, дъщерите й и мъжът ми се върнаха в съборетината на баба Петра. Поведението им разлюти съседите. Дори и мъжете, които си имаха любовници, не одобриха съжителството им. Едно е да поддържаш тайна интимна връзка, друго – открито да отхвърлиш жена си и да се отдадеш на греховната си страст. Загубих съпруга си, но спечелих съчувствието на останалите. Щом обществото те дамгоса, връщане назад няма. Три години след като прелюбодейците се събраха заедно, Мина напусна Стамен заради наскоро овдовелия горски.
Когато мъжът ми се върна у дома с наведена глава, намери вратата заключена. Сега живее в пристройката и нито синът ми, нито аз общуваме с него. Свободен да се разполага в бившето си любовно гнездо, което днес се е превърнало в кочина. Мина с новия си любовник и момичетата заминаха някъде, а къщата на баба Петра рухна. По-старите хората мрачно казаха, че Бог иска да заличи мястото, свързано с греха на двамата прелюбодейци. Аз си мисля, че годините си казаха думата и къщата падна, защото беше много стара, но пък може и да са прави, че всеки, който обръща гръб на семейството си, бие и унижава близките си, рано или късно си плаща.
Магдалена
Източник: Лична драма
Изневярата запали наново искрата в брака миПреди три месеца най-неочаквано на сватбата на моя приятелка, срещнах бившия си годеник Дани. И двам…Jul 31 2019vijti.com