Легнах за изследване, събудих се с нов черен дроб
„Легнах на операционната маса за изследване, а се събудих след няколко дни с нов черен дроб. Даваха ми няколко часа живот и се надявахме на чудо. И то се случи. Точно тогава се намери донор – младо момиче, починало в Пловдивско. Благодарение на нея живея втори живот. И на нейните близки, които се съгласиха да спасят мен и още двама души, дарявайки черния дроб и бъбреците й“.
Миг от трансплантацията на бургазлията във ВМА
С тези думи започва своята емоционална изповед пред „България Днес“ единственият българин с две трансплантации на черен дроб Илиян Пондалов. Лъчезарен, винаги позитивен и приемайки превратностите на съдбата с широка усмивка, бургазлията е типичен пример как можеш да пребориш и най-коварното заболяване и да се измъкнеш от най-тежката житейска ситуация жив, здрав и помъдрял.
Пондалов пие по 5 хапчета на ден сутрин и вечер на поддържаща терапия доживот
Годината е 2013-а. Датата 7 януари. Докато мнозина все още не са станали от празничните трапези след Богоявление и Ивановден, животът на младия мъж изтича като пясъчен часовник.
Илиян страда от цироза на черния дроб вследствие болестта на Уилсън – генетично заболяване, при което тялото натрупва мед и уврежда органите. В продължение на близо 18 години състоянието му се контролира с медикаменти.
„Всичко започна през 1995 г., когато се появиха проблемите с черния дроб. Близо пет години не можеха да ми поставят диагноза в Бургас и ме лекуваха с общи лекарства. След това стана ясно, че страдам от болестта на Уилсън, а впоследствие се разви и цирозата“, споделя още борбеният бургазлия.
Въпреки последвалото лечение, насочено конкретно срещу цирозата, в началото на 2012-а болестта достига стадий, в който единственият изход е трансплантация на черния дроб.
Със сина си в Бургас, който му дава още по-голяма сила и опора в живота
От февруари 2012 г. Илиян вече живее в болница, поддържан жив чрез системи. Неговият брат се оказва подходящ жив донор. Започва дългата подготовка, двамата минават през десетки изследвания, за да се избегнат инфекции след операцията.
„Брат ми дари половината негов черен дроб на 6 юни 2012 г. Всичко мина успешно, но нещата се усложниха половин година след интервенцията“, продължава разказа си Илиян.
На сватбата на брат му, който първи го спасява с черния си дроб
Мъжът се събужда в т.нар. аквариум, в който трансплантираните са настанени през първите дни, когато все още са със слаба имунна система. Вижда близките си само през стъкло, а сестрите влизат при него с маски и ръкавици.
Скоро започва да се връща към живота. Три седмици след трансплантацията се налага оперативна корекция заради скъсани жлъчни пътища. След това нещата сякаш се успокояват. След няколко седмици Илиян се радва на юлското слънце на двора, а през август излиза от болницата. До края на септември му махат дренажа.
Съпрузите в Рим
И когато нещата изглеждат безоблачни пред Илиян и той усеща как животът се завръща бавно, но сигурно в тялото му, ситуацията се влошава. Появяват се температура и упорита инфекция, а антибиотиците не успяват да ги успокоят.
На 6 ноември Илиян отново е в болница. Надеждата му е черният дроб да се задържи и функционирането му да се стабилизира.
Два месеца мъжът е между живота и смъртта. Така се стига до 7 януари 2013-а. Пондалов отново постъпва в операционната зала на ВМА, когато се налага да му поставят протеза, за да разширят стеснените жлъчни пътища.
Оказва се невъзможно. Инфекцията е придобила застрашителни и животозастрашаващи размери. Достигнала е присадения орган, а животът на младия мъж започнал да изтича. Остават му броени часове въпреки безрезервната работа на медицинския екип, който прави всичко възможно по силите си да спаси отиващия си Илиян.
Лекарите отвеждат спящия Илиян за спешна операция. Черният му дроб започва да некрозира, а силното кървене не спира. Всичко, което остава на екипа на проф. Никола Владов, е да обвие органа в марли, за да не се разпространи инфекцията в съседните органи, и да запише Илиян в листата за чакащи като спешен случай за трансплантация.
През миналата 2012 г. имало едва-две донорски ситуации за цялата година. Шансът да се появи подходящ орган от трупен донор за оставащите няколко часа на умиращия Илиян, с правилната кръвна и имунологична група, е едно на милион. На близките на младия мъж остава да чакат неизбежното.
„Лекарите ми даваха няколко часа живот. Правеха всичко възможно, за да ме спасят. Държаха ме в медикаментозна кома. Въпреки че мнозина очакваха моя край, аз гледах позитивно на ситуацията. Просто нагласата ми беше такава. Всички ми се чудеха и дори психоложката във ВМА ме водеше в стаите на други болни с много по-леки диагнози, за да ме видят как се усмихвам и приемам положително тежката ситуация“, продължава с вълнуващия си разказ Илиян.
И точно тази нагласа се оказва един от решаващите фактори за чудото. То се случва на прага на живота и смъртта. Младо момиче умира в Пловдивско, а нейните близки се съгласяват да дарят органите. За броени часове е организирано транспортирането на черния й дроб и бъбреците. Дробът отива при Илиян, а бъбреците за други двама щастливци, на които е писано да живеят още.
„Легнах за изследване, впоследствие животоспасяваща операция. Бях последният, който разбра, че съм трансплантиран, след няколко дни, когато се събудих с нов черен дроб. Излъгах смъртта. Преборих я за няколко часа. И това благодарение и на нагласата ми, и на чудото, и на неуморните усилия на блестящия екип на проф. Владов, и на близките на покойното момиче“, споделя бургазлията, който близо 7 години живее почти пълноценен живот в родния Бургас, работи в една от най-бързо развиващите се американски компании у нас в сферата на презастраховането и се радва на 8-месечния си син Димитър, кръстен на неговия тъст.
Възстановяването на Илиян протича сравнително леко и напускайки Военномедицинска академия, с близките си по свои канали успяват да намерят семейството на своя донор.
„Тъй като никой няма право да ми съобщи кои са те и да ми даде контакти, успяхме да ги открием сами. Заедно отидохме до гроба на момичето. Беше изключително емоционално. Момент, който не може да се опише с думи. Оттогава не сме се чували и виждали. Вероятно ще им бъде много тежко и ще си спомнят за случилото се с момичето, ако поддържат контакт с мен. Доживот ще съм им благодарен. И на тях, и на лекарите, и на съдбата. Но и на моята позитивна нагласа. Защото всичко тръгва от нея. Предадеш ли се вътрешно, изходът често е фатален. Животът не спира, а е хубав“, споделя за финал Илиян, след което се връща на работното си място в офиса на компанията в Бургас.
Проф. Владов: Илиян е емблематичен случай
„Това е емблематичен случай за болницата и един от крайъгълните камъни, който ни показа, че ние вече сме готови да правим такива големи и сложни трансплантации, които изискват реконструкция на съдове и други сложни манипулации.“
Това сподели пред „България Днес“ проф. Никола Владов, който ръководи екипа, трансплантирал черния дроб на Илиян Пондалов.
Илиян с проф. Владов (вдясно) и проф. Кацаров
„При него се получи стеноза и тежко кървене, което наложи извършване на втора трансплантация. Той си отиваше, беше въпрос на часове. За най-голям късмет се намери донор, от който взехме черен дроб. Нещата тръгнаха по най-бързия начин. Човек иска ли да се случи нещо, то се случва“, споделя още изтъкнатият професор.
Източник: ДНЕСБГ