Димитър Рачков се притеснява от подобни сравнения. „За мен Калоянчев е актьор от друга галактика. Още не съм изиграл роли като неговите. Дай боже, един ден да ми се случи“. За него Калата е гениален. Нито се смята за актьор от неговия ранг, нито може да се нарече негов наследник. И не от скромност. Просто така го чувства. Димитър Рачков е завършил средно образование, специалност „Геодезия“, но мечтата му е да стане актьор. Приемат го в НАТФИЗ в класа на професорите Димитрина Гюрова и Пламен Марков. Телевизионната му кариера започва в предаването „Клуб НЛО“, а истинската популярност го спохожда в „Господари на ефира“. Следват „Пълна лудница“, „Като две капки вода“, „Маскираният певец“. Сбъдва и мечтата си за собствено предаване, създавайки „Забраненото шоу на Рачков“. Във филмовата му биография са ленти като „Патриархат“, „Суфле д’аморе“, „Засукан свят“, „Голата истина за група „Жигули“, както и сериалът „Полицаите от края на града“. Тази година е юбилейна за него, тъй като на 18 септември ще навърши 50. Рачков даде интервю за „Филтър“.
Завърнахте се в „Като две капки вода“, даже целунахте сцената. Какво е усещането след две години отсъствие да сте отново в шоуто за имитации?
Това е предаване, към което имам специално отношение и емоцията е голяма. Все пак 8 години съм бил водещ на „Като две капки вода“. Смея да твърдя, дано не прозвучи нескромно, че съм един от хората, които са го изградили. Форматът е световен и си има свои правила и библия, но във всяка страна се променя по някакъв начин. В началото, когато Маги Халваджиян ни събра, каза: „Ще водите със Зуека „Като две капки вода“. По библия в този формат най-важни са участниците, след това е журито, а водещите не са такъв голям акцент“. И ние го послушахме. Първия и вторият път стана доста сухичко и ни беше скучно. Затова започнахме да си измисляме забавни неща между изпълненията на участниците и те се превърнаха в наша запазена марка. Така сложихме собствения си почерк, а предаването според нас стана по-цветно. Да, случва се да прекаляваме. Актьорският изблик обаче понякога е по-силен от самите нас. Определено мога да кажа, че „Като две капки вода“ е част от моята биография и е един от форматите, с които се гордея.
Рачков и Анита с любовен кадър от екзотична дестинация (Снимка)
Сега си партнирате не със Зуека, а с Геро. Каква е разликата?
О, има разлика. Всеки си носи своята индивидуалност. И двамата са невероятни партньори. Със Зуека сме работили 17 години. Той си ми е на сърце. Знаем във всеки момент кой какво ще направи. Мога да предвидя неговите реакции. Докато с Геро правим първи стъпки. Познаваме се отдавна, но никога не сме водили като двойка. Той е завършил НАТФИЗ при същите професори, при които и аз – Димитрина Гюрова и Пламен Марков. Изключително талантлив актьор е. Притежава бърза мисъл и като пинг-понг ти връща топката. За да отговоря на въпроса ви, ще кажа – Зуека е от тези партньори, които на сцената отстъпват. С Геро пък сме доста еднакви като натюрел и двамата сме като нападатели в един отбор. Важно е да намерим баланса помежду си. Сигурен съм, че има химия между нас. Държа да отбележа, че не се съревноваваме. Проблемът е, че ние, актьорите, сме малко егоцентрици, теглим към себе си. Затова и се случва да казват – тия водещи прекаляват. Ами без да искаме е. Ще се поправим!
Хилда Казасян се пошегува, че докато ви е нямало, е можела да говори спокойно. А сега вече няма тази възможност.
Хилда е прекрасен човек. Да не говоря за професионалните й качества! Безкрайно много я обичам. Нямам никакъв конфликт с Хилда, нито тя с мен. Дори когато се чухме преди старта на формата и й казах, че ще се връщам, тя много се зарадва. Шегите, които си пускаме помежду си, са с чувство за хумор, което и тя, и аз притежаваме. Част от зрителите обаче приемат всичко за истина. Това продължава да ме изненадва. От друга страна, показва, че явно сме добри актьори.
Имате ли фаворит от участниците в този сезон?
Твърде рано е. Нямам още, но виждам, че всички са много амбицирани.
Вие самият също сте имитирали някои изпълнители. Със Зуека сте влизали в образите на дует „Ритон“, „Тату“… Ако сте участник, кого бихте искали да имитирате?
Честно да си призная, не съм добър имитатор. Краси Радков, Любо Нейков, Виктор Калев са родени за това. Те виждат един образ и след пет минути могат да го имитират. Аз полагам много повече усилия. Но това, което най ме е изкефило като образ, е, когато имитирахме „Тату“.
Липсва ли ви „Забраненото шоу на Рачков“ сега?
Няма как да ми липсва нещо, което предстои да се върне на екран през септември.
Пълен обрат: Плеймейтката на Рачков стана банкер
Много искахте да имате собствено шоу и се случи. Изглежда ли така, както си го представяхте?
Още не мога да усетя блясъка му. Това е свързано с много фактори. Известно е, че ние сами измисляхме схемата на предаването, защото не сме взели готов световен формат с железни правила. Започнахме от нулата. Нормално е да има грешки на растежа. Направихме както много хубави предавания, така и не толкова добри. Но това е полезно. Означава, че се развиваш. Целта ни е хората, като седнат в неделя пред телевизора, да гледат нещо приятно. Горд съм с това, което сме направили, защото в предаването имаше неща, които не бяха показвани до този момент в българския ефир. Мога да се нарека и щастливец, тъй като много големи имена гостуваха в шоуто. И не ме интересува какво ще напишат хейтърите, а какво виждам в очите на хората.
Не сте журналист, но ви се налагаше да правите интервюта в шоуто.
Това беше най-трудната ми част и я определям като моето слабо място. За мен интервюто е нова, непозната територия, но ми е любопитно да навляза и в това.
Все пак кой разговор няма да забравите никога?
Помня, че по време на интервюто със Стоичков почти не задавах въпроси. Повече го слушах. Много се вълнувах от срещата с него. Покрай снимките ни след това за реклами имах възможност да го опозная добре и да общуваме повече. Абе, как този човек не каза една лоша дума на никого?! Говорят, че бил груб! Не е вярно! Елате да го видите на терен. На обяд например има осигурен кетъринг на снимките от продукцията, но въпреки това той поръчва за всички огромна паеля, колкото цяла маса. Широко скроен човек е Стоичков. Не е лицемер. Не го ли кефиш, си аут! Кефиш ли го – си в играта!
Стряскате ли се насън от думите „Димитре, събуди се!“?
Не, не се стряскам, но Стоичков така ми се и обажда: „Димитре, събуди се!“. Казах му, че искам да ми го запише и телефонът ми да звъни с неговия глас. Интересното е, че сега, където и да отида, всеки пита къде е Ицо. Така години наред ме свързваха със Зуека. Щом единият е някъде, задължително там трябваше да е и другият.
Имате сериозен инцидент във вашето шоу. Доста рисков играч сте май! Защо ви трябваше да се надбягвате с Ивет Лалова?
Част от зрителите не разбраха какво точно се случи от излъчения материл в „Забраненото шоу на Рачков“. Те си помислиха, че си правя майтап. Цялата истина ще я кажа сега в това интервю. Преди да започнем снимките за видеото, Ивет загря сериозно. По сценарий трябваше да стартирам 30 метра преди нея, все пак тя е най-бързата бяла жена. Режисьорът ме предупреди: „Да не тръгнеш сега нещо да се напъваш. Тичай си нормално“. Аз обаче в момента, когато казаха „Старт“, реших да покажа как бяга най-бързият бял мъж в „Горубляне“. Юрнах се, защото съм амбициозен провинциалист, и то без да съм загрял. Десет метра преди финала нещо прещрака и имах пет разкъсани мускула.
Дано никога повече не ви се случва! Предстои ви турне със „Забраненото шоу на Рачков“. Кои градове ще посетите?
Силно казано е, че ще е турне. Искам да направя и едно уточнение. Това не е телевизионната версия, а театралният спектакъл, с който започнахме „Забраненото шоу на Рачков“. Ще го изиграя в НДК в София на 18 май, в Лондон на 12 юни, а на 17 юни – в Летния театър в Пловдив. В английската столица през 2019 се получи страхотно представление. На следващата година пак беше планувано, но се наложи да го стопираме, тъй като дойде ковид пандемията. Сега ще издам и нещо за първи път. Решил съм да направя нов спектакъл с един много скъп за мен колега, но няма да кажа неговото име.
Нека предположа – Краси Радков!
Нищо не казвам. Отдавна имаме идея да играем заедно на една сцена. Дано да стане.
Богат човек ли сте?
Богат съм на много неща – със сина си, със семейството ми, богат съм на приятели. А в материален план, ако ме питате – не знам какво значи да си богат. Едно мога да кажа. Всичко, което съм изкарал, съм го спечелил с честен труд, платил съм си данъците и нямам една стотинка задължения. Никога не съм участвал в далавери. Спя спокойно. Голямата ми болка е, че културата винаги е на опашката на всичко. Ако бяхме нормална държава, тук милионери щяха да бъдат артисти, музиканти, певци, лекари, професори, учители… Когато тези хора са много назад, явно нещо куца в България.
Дълъг ли се оказа пътят ви от Бургас до София?
Дълъг е. Но аз не съм чакал на случайността. Търсех си успеха. Случвало се е, когато играех в сливенския театър, всяка вечер да пътувам до Варна, където репетирах пиесата „Американски бизон“ с режисьора Пламен Марков. Стоях до 3 и половина през нощта в кабинката на портиера на театъра, за да изчакам нощния влак, с който да пътувам. Няма да забравя как си печахме на една печка салами кучешка радост.
През 1997 година сте искали да се откажете от актьорската професия и да заминете за Гърция. Какво щяхте да правите там?
Щях да бера портокали. Тогава заплатата ми беше стигнала долар и 50 цента. Хванах се на половин щат да работя и в кукления театър, за да вържа двата края. Родителите, разбира се, ми помагаха, но исках сам да се издържам. Бях се отчаял много.
Днес смятате ли, че сте роден под щастлива звезда?
Да, смятам. Някак съдбата е била благосклонна към мен. Но това не е дошло даром. Имало е много лишения. Хората виждат само блясъка на нашата професия, но аз познавам и двете страни на медала.
Кой е вашият провал?
Участвал съм в някои постановки, които бих искал да не са ми се случвали. Но когато си на щат, репетираш, където те разпределят. Понякога не съм се разбирал с някои режисьори. Затова предпочетох свободата и като се хвана нещо да работя, да е с хора от моята кръвна група, с които сме на една вълна. Провали имам и в личен план. Не съм безгрешен.
Във филма „Засукан свят“ на режисьора Мариус Куркински снимахте секссцена. Лесно ли ви беше?
Това ми е първата секссцена, но ми беше лесно. А и актрисата София Бобчева е много благодатен партньор. Когато Мариус ми обясни, че ще снимаме такава сцена, му казах, че е сбъркал актьора. В началото изпитах леко притеснение, тъй като това не е характерното ми амплоа, но по време на снимките много се забавлявахме. А и не правихме много дубли. Явно съм бил много органичен. (Смее се.)
Сега вече сте готов за роля в „50 нюанса сиво“. Ще приемете ли, ако ви поканят?
Не знам. Ще има ли кой да ме покани?! (Смее се.) Но защо не? Нали затова сме актьори – да опитваме от всичко.
Да поговорим за любов. Дразните ли се, като ви поздравяват с песента „Дърт козел млада върба лющеше“?
Напротив! Аз самият участвам в тези шеги и съм сред инициаторите за тях. Смятам, че човек трябва да има чувство за самоирония. От какво да се притеснявам или срамувам? Мислите ли, че ако се притеснявам от нещо, това ще го има в сценария?!
Как се запознахте с приятелката ви Анита?
Запознахме се по време на клип на Дивна.
Какво е Анита във вашия живот?
Това е жената до мен! Анита е душица! Тя е човек, надраснал годините си. Много я обичам.
Готов ли сте за брак?
Скоро си говорихме с нея на тази тема и се шегувахме, че никога не съм подписвал. Но за мен подписът не е нещо, което ще скрепи и ще запази отношенията ви, нито ще помогне по някакъв начин на чувствата ви.
Появи се ваша сватбарска снимка, дори писаха, че сте сключили брак?
Знаете ли откъде е тази снимка? От зад кулисите на „Забраненото шоу на Рачков“. Просто на ревера си бях с цвете. Анита дойде зад сцената и се снимахме. Пуснах я в социалните мрежи и се започнаха едни поздравления: „Честито!“, „Горчиво!“, „Бъдете винаги заедно!“. Смях се на много от коментарите и се чудех: „Абе, тези хора не виждат ли, че съм с микрофон!“. Сигурно са мислели, че водя собствената си сватба. (Смее се.)
А за дете готов ли сте?
Зависи как ще се случат нещата. Защо не?! Не е изключено. Ако не съм одъртял много. От нищо не бягам. В България, за съжаление, разсъждаваме доста погрешно. Искаме първо да се реализираме професионално, да се стабилизираме финансово и чак тогава да мислим за деца. Затова и населението ни постоянно намалява.
Синът ви Димитър Рачков-младши играе в театрална постановка. Снима се в „Откраднат живот“. Върви ли по вашите стъпки?
Той сега учи във Френския лицей, но ми сподели, че иска да става актьор. Гледал съм го в постановката „Скакалци“ и в „Откраднат живот“ и мога да кажа, не че е мой син, но играе истински и органично. Съжалявам, някои хора сигурно ще недоволстват, че си хваля собственото гардже, но няма как да кажа на черното бяло. Гледал съм го под лупа. Даже имахме общи сцени в „Откраднат живот“ и той играеше по-добре от мен. След като е решил да бъде актьор, никога няма да го спра, но му обясних, че нашата професия е много трудна и да си направи сметката.
В едно от последните предавания на „Забраненото шоу“ гост ви беше Мария Игнатова. Как се чувствахте тогава?
Вижте, това е затворена страница за мен. С Мария сме имали дълга биография, близо 10 години. Разделили сме се. Аз й желая успех, предполагам, и тя на мен същото. И двамата имаме любими хора до себе си. Когато ми гостуваха „Господари на ефира“ в предаването, нямаше как Мария да не е в студиото. Тя е основна част от този екип. Прегърнахме се и това е нещо нормално. Ние сме интелигентни и разумни хора. Не може да си живял с един човек десет години и да не се прегърнете.
Какво ви дава ловът?
Свобода. В момента, когато вляза в гората, цялата ми тежест от града изчезва. Ставам по-лек. Общувам с много истински и непринудени хора, с които въобще не си говорим за работа. Тези разговори ме зареждат. Наскоро бяхме седнали с един горски в хижа и нямаше ток. Запалихме свещи. Той донесе домашна ракийка и месце и до три часа през нощта… романтика.
Тази година е юбилейна за вас. На 18 септември ще навършите 50. Как ще ги отбележите?
Нека първо сме живи и здрави. Дано времето е по-спокойно и този отвратителен вирус да е изчезнал. Със сигурност ще отбележа юбилея и няма как да е скромно, защото по пътя си съм срещал много хора, които са ми подали ръка и са в моето сърце. Благодарение на тях съм това, което съм. Иска ми се на рождения ми ден да събера всички, които обичам.
Какво си пожелавате сам?
Здраве. Само здраве! От там нататък всичко си идва!