Аз съм от мързеливите майки. От онези, които искат децата им възможно най-бързо да станат самостоятелни, за да се върнат към нормалния си, немайчински живот. Смятам, разбира се, че децата са най-голямото щастие на света и този, който не е изпитал безкрайната майчина любов, не е живял пълноценно. (но нека не започваме спора по темата длъжни ли са всички да имат деца, това е друга тема). Но не смятам, че децата трябва да са центъра на света ми, още повече, че има-няма след 15 години и ще си поемат по пътя.А виждам сред приятелките си много, които родиха, сложиха детето си на пиедестал и избутаха съпрузите си някъде в ъгъла.Направо ми скри шапката. Принципите на възпитание на децата на една майка-милионерДенис Джонсън е родена в бедно семейство, чийто родители били наркомани и живеели от социални помощи…Nov 20 2018vijti.com
Те стават, живеят и лягат с мисълта само и единствено за децата си, забравят изобщо за своите интереси или пък че имат мъж.
Сърдят се, когато въпросният мъж има наглостта да има свое хоби и са готови да останат сами с детето си, а да разкарат съпруга – същия, за когото се кълняха, че ще обичат до живот.Какво ще стане след няколко години, когато децата пораснат и тръгнат по собствения си път?Когато останем отново само с мъжете си, както беше преди да се родят децата?
Ще има ли какво да си кажем, с какво да се забавляваме?
Ще има, стига да не сложим личния си живот на пауза от раждането на децата от абитуриентския им бал.
Обещали сме заедно с мъжа ми, че винаги ще намираме време за себе си – за нас двамата. Че ще пием кафето си като влюбени, без угризения, че децата ни се разсънват с детско.Че ще можем, когато бабите ни позволят, да бягаме от задълженията си поне за ден, за да не забравяме кои сме, че сме заедно, защото се обичаме, а не защото е удобно да има кой да вози децата с кола до училище.
Казала съм си, че ще поддържам огъня помежду ни с всички сили, защото не искам да затворя вратата след последното ми дете и да рухна.
Искам да си повтарям отсега, че животът ни няма да свърши, че няма да останем сенки на самите себе си и че ще сме пълноценни, защото животът продължава и след децата.
И си правим списъци. Отсега. За нещата, които искаме да правим, когато децата ни пораснат.Закъснелите думи към майка ми, които изричам през сълзиВинаги съм ти казвала колко те обичам, мамо… Като всяко дете ти повтарях, че си най-добрата майка …Nov 15 2018vijti.com
Карина К.
Източник: Дунавмост