На 17 януари всяка година Православната църква чества паметта на свети Антоний. Голям народен празник, на който се спазват редица обичаи на празника се правят ритуали за предпазване от болести и магии. Намерени са свидетелства и артефакти, по които се съди, че Свети Антоний изкарвал прехраната с ръцете си с плетене на кошници от палмови листа, които разменял за хляб.
Същевременно светията е и лечител, който гонил болестите и развалял магии.
Според народните вярвания Антоновден е един от лошите, тежки празници: на този ден светецът гони лудостта, но често не успява да я хване и се сърди.
В българската традиция празникът е свързан с предпазването на хората и животните от болести – чума, мор, холера. На този ден не се подхваща никаква нова работа.
Още преди изгрев слънце младите невести приготвяли обреден хляб – чомини, който обилно намазвали с мед (петмез, маджун). По стар обичай погачата се раздавала на близки и съседи за здраве. Една питка оставяли на тавана за белята, за лелята, т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
Има поверие, че за да се прогонят завинаги болестите, на Антоновден не се готви боб, леща, жито, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка.
Свети Антоний е покровител и на децата.
Жените не вършат никаква къщна работа – не шият, не предат, не плетат, не перат, не чистят. Само готвят.
Празнична трапеза
Тъй като празникът е в средата на зимата, още повече и средата на „свинския месец“, за празника на именника на трапезата задължително трябва да има печено свинско, свински ребра със зеле, луканка, баница, орехи, мед и др.
В някои южнородопски селища вечерта на Антоновден стопанката кади хляба и гозбите на трапезата, като нарича:”Както сме се събрали на куп сега, така догодина пак да ни завари!”.
Богословите препоръчват една икона на Св. Антоний е чудесен подарък за имен ден, за сватба или юбилей. Подходяща е за нов дом – като пазител на семейството.
Източник: За Жената