Не е тайна за никого, че починалият преди броени часове Благовест Сендов беше най-богатият представител на научната общност в България. Видният реститут, който беше наричат от колегите си Академика-милионер обаче успя да умножи многократно наследственото си имане и оставя след себе си банкови сметки, инвестиции и имоти за над 30 000 000 лв., твърдят запознати.
Напук на схващането, че модерните криптовалути са прерогатив на младото поколение, бившият председател на Народното събрание беше един от най-големите инвеститори в този пазар у нас. Акад. Благовест Сендов е вложил над милион долара в японската криптоборса „Койнчек”, което му е донесло гигантски приходи.
Блестящият математик, който в началото на века изкара 5 години като посланик в Страната на изгряващото слънце, се зарибил по криптовалутите още преди десетилетие, когато у нас не бяхме и чували за биткойн. Сендов се запознал с публикациите на мистичния Сатоши Накамото, създателя на протокола за „копаене” на виртуални пари и провидял огромния им потенциал. Още през 2013 г. преподавателят по числени методи започнал да пазарува анонимната валута „зирокойн”.
Макар и безпартиен, Сендов е избиран многократно за народен представител с гласовете първо на БКП, а след това и на БСП. Въпреки левичарските си убеждения, ученият не крие, че е милионер-реститут. Татко му Христо Сендов е един от най-преуспяващите търговци в Южна България през 30-те години на миналия век, майка му Марушка също е от изключително богат род, завършила в Американския колеж в Самоков. През 90-те Благовест се оказва притежател на огромно недвижимо имущество, като умело успява да увеличи наследството от родителите си.
Възрастният академик не беше загубил легендарната си работоспособност до последния си ден и негови близки твърдят, че прекарвал в кабинета си поне по 10 часа на ден. Математикът е известен предимно със създадената от него през 1979-а година Проблемна група по образованието – т. нар. „Сендовска система”. Екипът на Благовест пише експериментален буквар и математика за I-ви клас. В тях са заложени идеите за образование, при което се поощряват въображението и творческото начало в децата, залагат се основите на трайни навици за самостоятелно учене. Възприет е интегралният подход, обединяващ знания от области, които дотогава се изучават поотделно. В крайна сметка и този експеримент се проваля, както всичко опити за реформа в родното образование.
Източник: ЛУПА