Някои хора са твърде обидчиви, при което са склонни да влизат в тежки словесни „двубои с „обидчиците“. Но от това никой не печели, а с времето товарът от обиди и раздразнение расте и унищожава моралното и физическо здраве! Много хора мечтаят да са достатъчно мъдри, за да не трупат обиди в себе си, а добронамереността да стане тяхна отличителна черта. Но немалка част се подават на негативните емоции и страдат от това… Те не осъзнават какво си причиняват… Една древна „притча“ би могла да им помогне в това отношение. Ученик помолил своя мъдър и винаги добронамерен учител да му помогне самия той да стане такъв. Учителят му дал празна торба и отделно двадесетина картофи:Зодия Скорпион: Най-магнетичната и едновременно най-безскрупулна зодияСъс сигурност всеки е срещал поне един човек от зодия Скорпион. Доста противоречива зодия – или се х…Feb 21 2019vijti.com
„Когато някой те обиди и се разгневиш, напиши името на обидчика и сложи един картоф в торбата, която винаги ще носиш със себе си!“ Темпераментният ученик започнал бързо да пълни торбата с картофи и тя ставала все по-тежка. Освен това, картофите изгнивали постепенно и миришели лошо… „Учителю не искам повече да мъкна тази торба с гнили картофи, а и да слагам още в нея!“ – възроптал ученикът. Учителят го погледнал благо: „Така става и в душата ти – тя се пълни постепенно с обиди и гняв, които отначало не забелязваш, но от един момент тежестта им става просто непоносима!
Затова не носи този нарастваш товар със себе си – всеки път, когато те обидят и си готов да се скараш, помисли дали такъв „товар“ ти е необходим!“ как мислите, дали ученикът е помъдрял?! А вие, извадихте ли поука от притчата?
Защо никога не трябва да съжаляваш за нещо, което вече се е случило – ПРИТЧА
Имало едно време един крал. Той имал приятел, с когото се познавали от много години. Приятелят на краля имал особен навик – каквото и да се случи в неговия живот – добро или лошо, винаги казвал: „Това е добре!“.
Един ден кралят и свитата му отишли на лов. Верният му приятел също бил с него. Той обикновено приготвял и почиствал оръжията за лова. Този път нещо се объркало и то точно с пушката на краля. Когато кралят се прицелил в една птица и стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка.
Приятелят видял какво се е случило, но както обикновено казал:
– Това е добре!
Този път обаче кралят се разгневил и започнал да крещи:
– Не! Това не е добре! Не и този път!
Кралят бил толкова ядосан, че изпратил приятеля си в затвора.
След около година, когато кралят отново бил на лов, попаднал в много опасна гориста местност, където го нападнали канибали. Те го хванали, вързали и го завлекли в своето селище. Запалили голям огън, донесли дълъг кол и завързали жертвата си за него. Точно когато го доближили до огъня обаче, един от тях забелязал, че палецът на ръката му липсва. А те имали суеверие, че никога не бива да ядат човек, на когото липсва някаква част от тялото. И така, отвързали краля и го освободили.
Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече цяла година гниел в затвора по негово нареждане. Веднага отишъл при него, освободил го и му казал:
– Ти беше прав! Наистина беше добре, че на онзи лов пушката ми откъсна палеца.
И понеже в този момент се чувствал много виновен пред другаря си, след като му разказал премеждието с канибалите, се разкаял и му поискал прошка:
– Чувствам се много виновен. Постъпих с теб много лошо!
– Не! – отговорил приятелят – Това беше добре!
– Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?
– Ако не бях в затвора, щях да бъда заедно с теб при канибалите… – казал мъдрият човек.Трите български тайни на АтатюркИма версия, че Ататюрк е от български произход. Това е записано дори в енциклопедията на братя Данчо…Jan 30 2019vijti.com