Японските деца са страхотни – повечето от тях са учтиви, приятелски настроени и доста кротки. В Япония рядко можеш да срещнеш хлапе, което да плаче в супермаркета, макар и, разбира се, да има изключения на това правило. Смятаме, че е добре да видим кои са някои от основните правила и трикове, които родителите от Япония следват – и които много ни допадат!
1. Връзката между майка и дете е силна В Япония връзката между майка и дете е много силна. Те спят заедно и майките винаги носят децата си със себе си. Отношенията им са дълбоко емоционални – майките приемат всичко, което хлапетата правят, те са перфектни в техните очи.Вечната дилема: Трябва или не трябва да оставяме възрастните си родители в старчески дом? Ето отговоритеНормите на морала и законодателството изискват родителите да се грижат за детето си преди навършване…Dec 14 2018vijti.com
Основното правило гласи, че преди детето да навърши 5, му е позволено да прави каквото поиска. Чужденците гледат на това като разглезване, но са в грешка – този принцип показва на децата, че са добри. Подобно отношение допринася за „амае“ – дума, която няма аналог в другите езици, но може да бъде преведена като „желание да бъдеш обичан“ или „привързаност“. „Амае“ е основата на отношенията между майки и деца. Това означава, че децата могат да разчитат на своите родители и любовта си, а възрастните родители приемат помощта на порасналите си деца. Има проучване, проведено между американски и японски учени, което показва, че има връзка между окуражителният подход на възпитание и детското поведение.
Резултатите показват, че положителното отношение на родителите намалява риска от проблематично поведение в децата и подобряват поведението на децата с проблеми в развитието.
2.Системата на възпитание в Япония Според известната японска система на възпитание, децата са перфектни преди да навършат 5, като слуги са между 5 и 15 години и са смятани за равни на родителите си след като навършат 15. Много чужденци не разбират този начин на мислене и го интерпретират неправилно. Тази философия е насочена към отглеждането на член на обществото, където човешките интереси не са най-важното нещо. Японските родители се опитват да възпитат хармоничен човек, който ще може да намери своята цел в живота и няма да подценява себе си.
В първия етап, родителите споделят безграничната любов и грижа с децата си. Във втория етап, тяхната любов не изчезва.
Детето се научава да живее според правилата на обществото и се опитва да намери своята цел в света. Тъй като връзката между майка и дете е наистина силна, детето се опитва да направи всичко правилно, за да не разочарова майка си. В третия етап, детето се превръща в пълноправен член на обществото.
3. Семейството е едно от най-важните неща По правило майката отглежда детето. Те прекарват много време заедно: японците смятат, че децата не трябва да ходят на детска градина преди да навършат 3 години.
Родителите не молят бабите и дядовците да гледат децата, нито пък назначават детегледачки. Но децата все пак прекарват много време с бабите, дядовците и другите роднини. Техните отношения с членовете на семейството са много топли и грижовни. Семействата се състоят от хора, които винаги се подкрепят и защитават взаимно.
4. Родителите са модели за подражание Експеримент между японски и европейски майки включвал дамите да направят пирамиди.
Японките построили пирамидата сами, а после помолили децата си да я повторят. Ако децата не успеели, те отново започвали да строят пирамидата. Европейките обяснили на децата как да построят пирамидата и след това ги помолили да опитат. Майките от Япония следвали правилото „прави го като мен“, докато майките от Европа предложили на децата си да направят всичко сами, без да им дадат пример. Японските майки не карат децата си да правят нещата, които им се налага.
Те дават пример и показват как трябва да се върши нещо.
5. Обръща се внимание на емоциите За да научиш детето да живее в обществото, е важно да го научиш да вижда и уважава чувствата и интересите на останалите. Японските майки уважават чувствата на децата си: те не ги притискат, нито ги карат да се срамуват. Учат ги да разбират емоциите на останалите хора и дори неодушевените предмети. Например ако едно дете се опитва да счупи количката си, японската майка би казала „Горката количка, ще плаче!“. Европейската майка би казала „Спри, лошо е“. Японците не твърдят, че техните методи са най-добрите. В днешно време западните ценности влияят и на техните традиции. Но основните концепции в Япония като спокойно и любящо отношение към детето, остават непроменени.Педиатърът Петрис Клява с безпощадно интервю: Голяма част от родителите са малоумниПрез последните двадесет и пет години, ден след ден той връща към живот или изпраща по последния им …Dec 5 2018vijti.com
Източник: Дама