„Тече, всичко тече,
времето няма бряг и ни влече.
Няма как.
И тъй — всяко момче
всъщност е бъдещ мъж, поет
или моряк“.
Асен Кисимов, любимият на всички бате Асен, е роден на 3 май 1936 година. „Да запазиш детското у себе си, да запазиш непосредствеността“ – това е максимата, по която се води актьорът през целия си живот. Разказването на приказки е призванието му.
Има над 30 роли в киното и над 100 – в театъра. Ролята му на Николай в „Необикновен процес“ е удостоена с първа награда през 1964 година на националния преглед на българската драма и театър. Едни от най-обичаните роли на Асен Кисимов са във филмите „От нищо нещо“, „Бягащи кучета“, „Понеделник сутрин“, „Бронзовата лисица“ и „Топло“.
Последните години на актьора са сякаш най-точното олицетворение на неговата душа. Той пее, рецитира, пътува непрекъснато, въпреки проблемите си със сърцето (Кисимов има вроден порок на сърцето), мечтае, подготвя безброй проекти, изнася стотици пъти моноспектакъла си „Великите поети на България” в България, както и в Холандия, Израел, Унгария и Австрия, записва този спектакъл като телевизионна постановка, води множество концерти, участва в телевизионни предавания, работи над собственото си радио-предаване, подготвя диск със своите най- известни песни.
Последните му думи, в утрото на 13 юли 2005 г. са свързани с това, че няма търпение да се срещне с децата и да види радостта и усмивките им:
„Цял живот съм се занимавал с деца, а и самият актьор е като дете – с любопитството си и с интереса си към прекрасния свят“.
„Изглежда безкрайно много обичам децата и се отнасям към тях много внимателно, защото те са по-важни от възрастните. Борбата за успех сред тях е чиста – няма лакти, няма думи и действия зад гърба…И се мъча да запазя тази линия в собствения си живот”.
Източник:бгнау