неделя, февруари 5, 2023

Спомени от соца: Подаръци, които ни носеше някога не Дядо Коледа, а Дядо Мраз (СНИМКИ)

Най-четени

Спането с чорапи ускорява заспиването и качеството на съня

Смята се, че чорапите са били използвани за първи път през ерата на древните цивилизации като египтяните, гърците и...

Сладкиш Македонска Топеница – по-сочен от реване! Не знаете какво изпускате:

Този сладкиш е традиционен за съседна Македония – оригиналното му име е Равания или Топеница и се приготвя много просто...

Защо Шафак Пекдемир напуска „Опасно изкушение“ и интересни подробности за живота й

Екранната Зехра участва от първата серия на „Опасно изкушение“. Шафак Пекдемир е родена на 19 юни 1988 г. в Истанбул,...

Турската знаменитост Йозджан Дениз се ожени за трети път, майка му – против – СНИМКИ

Известният турски актьор, певец и композитор Йозджан Дениз изненадващо се венча за своята любима дизайнерката Самар Дадгар. Двойката се среща...

Трима възрастни мъже са намерени мъртви

Трима възрастни мъже са намерени мъртви в две общини, става ясно от полицейската справка. Труповете на трима мъже са били...

Едно време беше лукс да имаш такава писта. Малцина са си играли с нея. Сега може да се види абсолютно автентична и уникално съхранена в Музея на автомобилите от социализма в Пещера. На снимките се виждат тумбести автомобилчета, наподобяващи първите в историята волги и москвичи, и гърбаво автобусче – също като легендарния ПАЗ.
Колко ли мили детски спомени е събудил този постинг във Фейсбук? Дааа… Така беше. Когато ние бяхме малки, такава играчка получаваха единици. Не задължително най-послушните, може би най-примерните пионерчета, заради които Добрият старец пълнеше чувала директно от конвейера на всяка фабрика и ТПК, специализирана в производството на детски играчки.
Ето какво представляваше военното обучение през соца или как запасняци задиряха ученичкиЛюбовта понякога може и да е като плевел – вирее си навсякъде. Пък дори и да е за кратко. Точно за т…Dec 19 2018vijti.com

Момиченцата мечтаеха за ходеща кукла, момченцата – за „Татра“
В онези времена не го наричахме Дядо Коледа, а Дядо Мраз. Той не нахълтваше през комина тайно по нощите и не търсеше чаша мляко с джинджифилови бисквитки. Нито през входната врата на апартамента с веселяшкото „Хоу-хоу-хоу!“.
И не пристигаше на 25 декември, защото Коледа като религиозен празник не беше на особена почит.
Традициите сега не са това, което бяха.

Децата, израсли на село, със сигурност пазят дълбоко в себе си милия спомен от читалищните тържества – единственото забавление за Нова година. Обикновено те се провеждаха на 28-29 декември, за да може самият голям ден да бъде отпразнуван подобаващо в „семейството като основна клетка на обществото“. За културномасовиците това означаваше поне месец къртовски труд.

Подготовка на сценарии по мотиви от легендарното списание „Естрада“. В него се отпечатваха основно готови за поставяне на сцена програми, пиески, хуморески и ред други уникални трудно определими като жанр творения. Писани за самодейци и сякаш – от самодейци. Геройство беше с някои да успееш да разсмееш народа в залата. Но пък меракът на самоуките актьори нямаше граници…

- Advertisement -

Често смехът и оживлението по лицата на малките идваха чак при появяването на Дядо Мраз и внучката му Снежанка. Той – наметнат в протрит червен халат, съшит набързо от сръчните ръце на библиотекарката и налепен тук-там с памук. Тя – в бившите сватбени одежди на някоя близка роднина на културномасовика. Без воала. Вместо него – картонена коронка, налепена с парчета от счупени стъклени играчки за елха.

Също като във възрожденския театър нерядко се налагаше ролите да не се съобразяват с половете. Ако сред по-големите ученички или групата самодейки не се намереше достатъчно грациозна мома, в ролята на Снежанка влизаше някой юноша бледен и с недомутирал гласец питаше хлапетата дали са изпълнили пионерските си поръчения през лятната ваканция. Ако пък измежду момчетата от седми-осми клас не се намереше нито едни достатъчно възмъжал, че да възпроизведе Дядо Мраз, в неговата роля влизаше някоя по-нахакана самоука актриса.

В кулминационния момент всяко хлапе трябваше да се отчете пред щедрите гости на сцената със стихче или песничка, възпяващи красотата на родината, за да получи своя дар. Опакован в най-обикновена картонена кутия и много често увит в амбалажна хартия, нашарена тук-там с по някоя щампа на флорални или сюрреалистични мотиви. Това се намираше по магазините, това се ползваше за декорация. При добър късмет някоя офръчна майка можеше да се сдобие и с метър червена панделка за декорация на подаръка, а после цветната лентичка се накъдряше на розичка, за да краси плитката на дъщеричката.

Мечтата на момиченцата от зрелия соц беше да получат руска кукла с височината на едногодишно бебе. Като я положиш да легне, да си затваря клепките. Като я разклатиш, да казва „Мама“. Като я поведеш за лявата ръчичка, да реди стъпки с крачета. Ако по онова време някой си бе позволил да пусне акащи и пикащи екземпляри, щеше да му бъде посветена цяла страница заклеймяващ материал на страниците на „Жената днес“ и още една в „Работническо дело“. Матрьошките и неваляшките бяха по-недолюбвани – много малко неща можеха да правят. Сигурна съм, че на по-младите ще им трябва речник, за да научат какво означават тези думички…

За момченцата пък особено желан дар беше пластмасовата „Татра“. Камионче за хубост, в чиято каросерия по-малките можеше да седнат и да се возят. Ако се намери кой да ги тегли отпред. Същински лукс бяха и конструкторите с истински болтчета и гайки от метална сплав – бяха скъпи и най-често си позволяваха да ги купуват само училищата за колективно ползване в час по трудово обучение. В някои къщи ключетата и отвертките от тези комплекти още се пазят – здрави и читави!, защото с тях може да се правят някои дребни ремонти.

Финалът на читалищните тържества задължително беше томбола – една от малкото позволени в онези години форми на хазарт. Купуваш цял месец билетчета по 50 стотинки и помниш номерцата, написани на ръка от библиотекарката, без дори да са удостоверени с печат – никой не си помисляше да фалшифицира. Накрая някое току-що ощастливено от Дядо Мраз хлапе вади от шапката със сгънати талончета печелившите и заваляват награди. Те също са според наличността в магазините – точилки, лопати за смет, щипки за вадене на буркани. По традиция двете най-големи печалби бяха торта и жив петел. Хванат здраво за вързаните крака от сърцат мераклия, пернатият бонус повеждаше хорото на мегдана.
Източник:  blitz.bg
Спомени от соца: Ето какво можеше да си купим с един лев преди 10 ноември 1989 г.Вижте на снимката как изглеждаше „добрия стар“ един лев. Какво можеше да се купи с него, преди да на…Dec 11 2018vijti.com

Facebook коментари

Последни новини

Почина голямата българска актриса Гинка Станчева

Една от най-обичаните родни актриси Гинка Станчева е починала, съобщиха от Съюза на артистите в България с пост във...

Оригиналната рецепта за шкембе чорба от баба на село – класика в жанра:

За шкембе чорбата мненията са само две - едните я превъзнасят като най-голямата вкусотия сред супите, а другите напълно я отричат. Ние обаче знаем,...

Най-сочният сладкиш в света, готов за 5 минути! Евтин, лесен и чудесен:

Този сиропиран сладкиш ще ви върне в детството. Сместа е готова за 5 минути и си заслужава направата. Приготвя се бързо и просто, а съставките...

Този кадифен ябълков сладкиш винаги ми оправя настроението: Прави се бързо и лесно и има фантастичен вкус

Този сладкиш идва при нас от италианката Дебора, която обожава да меси и приготвя най-различни вкусотии от тесто. Това, което отличава нейните сладкиши от останалите,...

Вечеря в кори за баница – хем засищаща, хем лесна, хем евтина! Навиваш, печеш и заливаш:

Това е вид баница с готови кори , но е много засищаща и вкусна, затова се приготвя като основно ястие или като гарнитура. У нас...

Още интересни публикации

Facebook коментари