сряда, януари 27, 2021

Искрена история на една гурбетчийка: „Купувам си страдание за 860 лева на месец“

Най-четени

Банките вдигнаха таксите за теглене от банкомат

Въпреки тежкото положение на голяма част от българите банките решиха да вдигнат таксите за теглене от банкомат. Новата година ще...

Последната любов на Милен разплака мрежата

Днес се навършват 9 месеца от нелепата смърт на журналиста Милен Цветков. Съдбата на неговия убиец все още е...

Довечера в Безмилостен град – Агях обмисля да предаде бизнеса, Агях и адвокатите му са задържали виновниците

Ето какво ще се случи в сряда в поредната серия на хитовата поредица "Безмилостен град", която се предава от...

Кольо Колев: Скоро ще стане ясно, че широко рекламираната ваксинация е вятър и мъгла

Никаквата разлика между основните политически сили засилва говоренето за възможната фалшификация на парламентарните избори през пролетта. Това смята оциологът Кольо...

Здравният министър: Ресторантите и молове могат да отворят най-рано на

Ресторантите и моловете могат да бъдат отворени най-рано на 18 февруари, категоричен е министърът на здравеопазването Костадин Ангелов. Той...

Много страшно, много страшно“. Така започна разказа си пред репортер на „Марица“ Митра Ставрева, чиято майка е настанена в Дом „Хармония“. „Аз работя в Испания. Дъщеря съм на 84-годишната Велика Николова, която живее в дома. Идвам си до България един път годишно, за да видя майка си. Никога не сме били доволни от условията в този дом, но ужасът, който преживях преди няколко дни, ще ме преследва до края на живота ми. Миналия вторник отивам сутринта и какво сварвам – масичката на средата на стаята, бутилката с вода и чашата – на земята, а бабата – в безпомощно състояние, с огромна синина на главата, метната на леглото, единият крак във въздуха, другият – на земята, и всеки момент ще падне.
История с щастлив край: Нямах мама и татко, живеех с баба, а приятелите ме избягваха, защото бях беденДнес ще прочетем тъжния разказ за тежката и трудна съдба на един човек, за когото целият живот е сур…Nov 9 2018vijti.com
Ръката беше синя, подута от съсиреци.
Сложих я да легне, като я видях, разревах се и започнах да се моля: „Мамо, Мимито е, отвори си очите, една дума ми кажи“, а тя – конвулсии и гърч. Не бях я виждала от година, а тя сякаш умираше в ръцете ми. Много страшно, повярвайте ми! Как в паниката съм се сетила да ида и откъде съм го изкарала този лед, та го сложих на главата.
На етажа нямаше никой – нито доктор, нито санитарка. Няма кого да попитам какво е станало. При това не беше в почивен ден, а във вторник към 9-10 сутринта.

Какъв собственик и лекар в такъв дом си, щом няма да отидеш да си видиш хората, да обиколиш, да питаш как е минала нощта, имат ли нужда от нещо. Аз затова плащам, за тези грижи.
Изплаших се! Излязох навън. Сестра ми живее в „Кючук Париж“. Просто бях изпаднала в някакъв шок. Как съм стигнала до дома , не помня. Казах : Викай зетя и да ходим, майка е много зле, дали ще я заварим жива, не знам. Оставих я там, не мога!

През това време докторът минал и казал да я заведем в частната болница отсреща. Стигнахме. Бабата не можеше да върви, не даваше никъде да я пипнеш. Тя беше за спешна помощ, а той ни праща в частната болница. Натоварихме бабата в колата и я закарахме.

Лекарите се хванаха за главата. Казаха, че е за хирургия. Отново я натоварихме на колата и я караме в спешното на УМБАЛ „Св. Георги“. Качихме я на 12-ия етаж. Влязохме, аз обясних на доктора какво е станало. Той се прекръсти и каза: „Как така тая жена я карате с инвалидна количка, няма ли линейка?“. Аз ако бях на себе си, щях да викна линейка. Веднага направиха скенер и установиха комоцио.

Никакви грижи не се полагат в този дом, никакви, разберете! Това е направо страшно. Другата седмица трябва да съм на работа. Как да си тръгна спокойна, как? Не искам да правя скандали, но съм потресена от липсата на внимание. Това е една баба на 84 години! Какви разходи има тя? Да – ток, вода, амортизации, малко храна, заплати и т.н. Но това са 50 човека по 860 лева на месец. Давам ги и накрая да я заваря в това положение! Кошмар! Да плащаш, и да страдаш! Значи аз си купувам болката. Нека всички да знаят, не бива така! Трябва хората, които се занимават с такива неща, да бъдат първо човечни, да проявяват хуманност, а после да бъдат отговорни със сърце и душа. А за институциите, които трябва да контролират подобни дейности, направо не ми се говори. Уж ходят на проверки, а не откриват нищо нередно! Да не би да са слепи?
Източник: Марица
История от България, като за филм: Драмата с бременната и окована във вериги родилка! Шефът на видинската болница отсича „за комунисти тук място няма“Когато през декември 1943 г. в Лом се гледа големият процес срещу 95 комунисти от града и околията, …Nov 6 2018vijti.com

Facebook коментари

Последни новини

Здравният министър: Ресторантите и молове могат да отворят най-рано на

Ресторантите и моловете могат да бъдат отворени най-рано на 18 февруари, категоричен е министърът на здравеопазването Костадин Ангелов. Той...

Кольо Колев: Скоро ще стане ясно, че широко рекламираната ваксинация е вятър и мъгла

Никаквата разлика между основните политически сили засилва говоренето за възможната фалшификация на парламентарните избори през пролетта. Това смята оциологът Кольо Колев.  Според него има огромно насъбрано...

Последната любов на Милен разплака мрежата

Днес се навършват 9 месеца от нелепата смърт на журналиста Милен Цветков. Съдбата на неговия убиец все още е неясна и след общественото недоволство...

Довечера в Безмилостен град – Агях обмисля да предаде бизнеса, Агях и адвокатите му са задържали виновниците

Ето какво ще се случи в сряда в поредната серия на хитовата поредица "Безмилостен град", която се предава от понеделник до петък по bTV. Агях...

Банките вдигнаха таксите за теглене от банкомат

Въпреки тежкото положение на голяма част от българите банките решиха да вдигнат таксите за теглене от банкомат. Новата година ще я посрещнем с по-високи такси...

Още интересни публикации

Facebook коментари