неделя, януари 24, 2021

Продуцентът и водещ Андрей Арнаудов: Над 350 хиляди български емигранти са готови да се върнат

Най-четени

Довечера в Безмилостен град – Агях обмисля да предаде бизнеса, Агях и адвокатите му са задържали виновниците

Ето какво ще се случи в сряда в поредната серия на хитовата поредица "Безмилостен град", която се предава от...

Кольо Колев: Скоро ще стане ясно, че широко рекламираната ваксинация е вятър и мъгла

Никаквата разлика между основните политически сили засилва говоренето за възможната фалшификация на парламентарните избори през пролетта. Това смята оциологът Кольо...

Здравният министър: Ресторантите и молове могат да отворят най-рано на

Ресторантите и моловете могат да бъдат отворени най-рано на 18 февруари, категоричен е министърът на здравеопазването Костадин Ангелов. Той...

Последната любов на Милен разплака мрежата

Днес се навършват 9 месеца от нелепата смърт на журналиста Милен Цветков. Съдбата на неговия убиец все още е...

Банките вдигнаха таксите за теглене от банкомат

Въпреки тежкото положение на голяма част от българите банките решиха да вдигнат таксите за теглене от банкомат. Новата година ще...

Интро
Става ли България по-добро място за живеене или емиграцията се превръща в евакуация? Ще има ли българи след 50 години по тези земи или следващото поколение ще загаси лампата? Противно на негативните настроения, изследвания на „Маркет линкс“ по поръчка на ДНК показват, че все повече нашенци са готови да се върнат в родината. Неправителствената организация „ДНК – Движение за национална кауза“ вече трета година води кампания за насърчаване на раждаемостта у нас, а до края на годината ще стартира и платформата „Bulgaria wants you“, която свързва бизнеса и младите българи у нас и по света, чрез предоставяне на работа и възможност за живот в България. Един от учредителите и на двете инициативи е нашият гост.
Андрей Арнаудов: Българите днес живеят по-добре отпреди 30 години. Турско робство не е ималоПродуцентът Андрей Арнаудов даде интервю пред известен столичен вестник, с което разбуни духовете. К…Apr 29 2019vijti.com

– Доста интересен офис има ДНК – това е апартаментът, в който си израснал като дете и където е творил баща ти?
– Да, така е. Много е емоционално това място за мен. Всъщност оттук започнахме „Междинна станция“ с Иван, преди двайсет години. Например където е стаята на офис мениджъра е моят детска стая.
Надявам се, че ще има добра енергия. Не не сме тук заради емоцията.
Много дълго време движехме нещата на ДНК от офиса на „Междинна станция“, но вече мястото не достигаше.
Да не се оплакваме, но работата ни е доста. Много продукции и затова се изнесохме тук.

– Колко проекти имате в момента?
– Готвим новия сезон на „Фермата“, „Папараци“ върви целогодишно, правим в би ти ви „Смени жената“ и „Бригада нов дом“. Имаме готов сезон на телевизионен сериал, който би ти ви ще излъчи, живот и здраве скоро – те ще кажат кога. И работим по още два проекта за сериали, нещо, което е голямо вдъхновение за нас. Амбициите ни с тези сериали са да излезем извън България. Всъщност никога не сме правили сериали досега, защото го намирахме за крайно безсмислено упражнение, предвид телевизионните бюджети за сериали. Такава е реалността, такива са възможностите за финансиране и не се сърдим на живота, още по-малко на телевизиите.

– Защо не сте правили досега?
– С бюджетите, с които работим, за мащабите на България ние можем да направим добри риалити формати, но не можем да направим хубави сериали. Нескромно казано, ние в България правим риалити на средно европейско ниво, но не сме на средно европейско ниво в сериалите. С новите проекти виждаме шанс да излезем извън страната и това ни мотивира, но това са планове за 2020 година.
– При толкова много проекти и работа, защо ви е тази кампания на ДНК?
– Първоначално защото аз имам афинитет и потребност да се занимавам с обществени каузи. Поради тази причина правим и българo-македонския фестивал „One Love Tour“. Той е изцяло кауза, а не търговски продукт. Не само, че не е приход, но се явява разход.

– Защо?
– Защото за един безплатен фестивал се намират много трудно средства. В ДНК положението е същото – това е обществена кауза. И за нея трудно се намират средства.
– Виждаш ли някакъв смисъл в това ДНК?
– Да, виждам. Имам нужда да се занимавам с обществени каузи, наречи го патриотизъм. Наречи го както искаш, но мен ме вълнува демографията, защото притесненията, че след 100 години може да няма българи, не са лишени от смисъл. Идеята, че ние сме тези глупаци, които ще загасят лампата след хиляда и триста години история, много ме гложди.

– Прогнозите на всякакви статистици сочат, че на тази територия няма да живеят повече от 2 милиона души след 50 години…
– Не, не вярвам в това. На тази територия ще живеят много хора, въпросът е колко от тях ще са българи.
– Значи е вярна теорията на един приятел и колега, който казва, че България има светло бъдеще, българите – едва ли?
– Да, изглежда вярна. Но тези притеснения бяха в началото на проекта ДНК. В последствие гледната ни точка се промени, когато започнахме да навлизаме в темата, да говорим с повече специалисти – имаме много умни хора, с които работим, някои от тях са и част от нашия обществен съвет. Това са хора, които разширяват познанията и кръгозора ни. Общественият съвет и частично подпомага нас с Иван във финансирането на проектите на ДНК. В един момент разбрахме, че проблемът не е, че след сто години няма да има българи. Виж какъв е парадоксът. Основният проблем е, че понеже сега няма достатъчно млади хора у нас и не се раждат достатъчно деца, и няма изобщо човешки потенциал в страната, живеем по-зле. Затова извън моя идеализъм и страха от не толкова далечното бъдеще, чисто прагматично демографията е адски важна за ръста на икономиката, за добрия живот на всички нас. Ако имахме повече млади хора, повече работна ръка, щеше да има и повече инвестиции, и повече икономика, и съответно по-добър стандарт на живот. Затова преминахме през доста етапи и продължаваме да развиваме кампаниите си в различни насоки. Вече три години правим кампанията „Направи го сега!“.

– Да направят какво сега?
– Говорим за раждаемостта. В кампанията се опитваме да накараме младите хора, да вземат по-бързо важното решение да създават деца. От тази година за първи път не само стимулираме да се записват в нашата кампания – за голямото кръщене, което е най-популярното събитие на ДНК. Имаме и други посоки в кампанията.

– Колко деца сте кръстили досега и какво е новото?
– Над две хиляди деца вече бяха кръстени. Новото е, че двайсет от децата, които са записани тази година – с емоционални и смислени писма – ще получат бебешки „ДНК-пакети“, в които има абсолютно всичко необходимо за първата една година от живота им. В този пакет са включени пелени, дрешки, количка и… така нататък, благодарение на подкрепата на бизнеса.

– Само раждаемостта ли е проблемът у нас?
– Не! Ние започнахме да се занимаваме с раждаемостта, но изведнъж осъзнахме, че големият проблем е емиграцията. Българката си ражда толкова, колкото ражда средно статистическата европейка – по 1,5 – 1,6 – 1,7 деца на семейство. Проблемът е, че голяма част от българите, които тепърва трябва да създават семейства и деца, вече са в чужбина. Техните деца остават в чужбина, няма ги тук. Така че ние трябва да си внесем хора, за да спре демографската криза.

– Откъде ще внасяме?
– Най-добре е да започнем с българите, разбира се. С Иван малко, по малко узряхме за идеята да лансираме инициативата „Bulgaria wants you!“. Това стана преди около година и половина. ДНК ще бъде неин мотор, неин идеолог, но ще бъде изцяло ново юридическо лице, което ще има нужда от доста сериозна инвестиция.

– Предполага се, че целта е да бъдат върнати българи обратно в родината си. Как може да стане това?
– Като цяло идеята е да се направи система, която да дава стимул на емигрантите да се връщат в България. Тази система трябва да се превърне в мост между бизнеса, който така или иначе страда от липса на кадри и е готов да инвестира в това… и това ти го казвам като работодател, не като идеалист…

– Колко души работят при вас в „Междинна станция?
– На моменти – до 300 души.
– Вие направо сте крупно предприятие за стандартите на България.
– По-скоро сме си средно. Но ако се върнем към идеята на инициативата, този мост трябва да бъде между бизнеса, местната власт и държавата, за да можем да подпомагаме тези, които искат да се върнат в България или да мигрират тук.

– Какво би привлякло да се върне един човек, който вече се е устроил в западния свят?
– Интересното е, че не е въпрос на пари. След много срещи и разговори с работодатели, служители и работници, стана ясно, че не е важно само каква заплата ще получиш. Давам веднага пример. Ако предложат на едно младо семейство да се премести в Лом на огромните за региона заплати от по две хиляди лева, пак ще е много трудно да се намерят желаещи, защото липсва инфраструктура – градска среда, социална среда. Затова всички искат да живеят и работят в София, Варна, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Велико Търново, Русе и още няколко града. Това е така, защото там има къде да излезеш вечер. Има какво да правиш, къде да се забавляваш… има мол, символично казано. Има детски градини, читаво здравеопазване, театри, кина, симфонични концерти. Има среда. Идеята ни в този смисъл е да предлагаме работа, като свързваме тези, които търсят и от двете страни – работодател и работник да се срещнат. Ще се опитваме да предлагаме идеи на местната власт да изграждат атрактивна среда за тези, които искат да се реализират в България и да им предлагат освен възможности и лайфстайл.

– Към кого ще насочите кампанията?
– Това са емигрантските общности в чужбина. И традиционните диаспори в Молдова, Украйна, Северна Македония, Сърбия и т.н. Платформата ще бъде готова до края на годината и ще бъде и на български език, и на английски.
– Хиляди украинци, македонци, дори албанци получиха българско гражданство, изтъквайки българския си произход. Мисля, че само от Северна Македония са над седемдесет хиляди. Огромна част от тях вече живеят в Западна Европа с българските си паспорти, като част от Европейския съюз. Съществува ли риск тази ваша платформа да бъде употребена като портал за същата практика?

– Едно е сигурно – ние няма да даваме паспорти или да ходатайстваме за тях. Нашата цел е да връщаме емигранти, чрез създаване на условия. Тези, които нямат българско гражданство, но са с български произход, ще им помагаме административно да придобият право на работна виза.
– Четох изследване на „Маркет линкс“, което е правено сред българските емигранти по ваша поръчка. Първото условие, което те посочват, за да се върнат у нас е достойното заплащане. Второто и третото нещо, което ги въздържа да предприемат подобна стъпка са корупцията, сигурност и ред. Тези неща ги плашат, а първото ги отказва.

– Трябва да имаш нещо много важно предвид. Шейсет и пет процента от анкетираните са заминали преди повече от пет години. През това време нещата се промениха и като условия на живот, и като работа, и като баланс между заминаващи и връщащи се. Голяма част от сънародниците ни извън страната са загубили връзка с родината си. Например седемдесет и пет на сто от тях смятат, че е много трудно да си намериш работа в България. Седемдесет и шест на сто от тях смятат, че ще се скъсаш от работа и ще получиш между четиристотин и шестстотин лева заплата. В големите областни градове отдавна това не е така. Има огромно търсене, особено на квалифицирана работна ръка и заплатите са далеч над шестстотин лева.

– Ние също търсим репортери, ако ти попаднат желаещи – пращай ги!
– Непременно! То и ние си търсим непрекъснато редактори и разбирам за какво говориш. И сигурно има хора, които биха дошли и при нас, и при вас, но не знаят, че има такава възможност. Ето затова правим тази платформа. Изследването показва, че трийсет и пет на сто от емигрантите биха се завърнали. Ако приемем обективно, че около два милиона души са заминали и от тях милион и нещо са икономически активни, означава, че към триста и петдесет, четиристотин хиляди души са готови да се върнат в България.

– Това си една цяла област. Може ли страната ни да ги поеме?
– Да, ние работим с експерти в човешките ресурси и те смятат, че икономиката ни може да поеме всичките. В момента има глад за около четиристотин хиляди души в икономиката. Това е добрата новина. Второ, седемдесет процента от анкетираните казват, че биха ползвали такава платформа и освен за търсене на работа, имат нужда и от административна помощ и – тук си прав – да, страхуват се от корупция, от престъпност. И в това отношение нещата са променени – не искам да говоря за корупцията – но за престъпността да поговорим. Ако през деведесетте у нас престъпността беше на челните места в Европа (говоря за битовата и уличната престъпност), не съм сигурен дали сега няма по-лесно да бъдеш обран или да изядеш пердах в Париж, например.

– В Моленбек и Марсилия – със сигурност.
– О, да. Много неща вече в България се предлагат на доста прилично ниво. Не е случайно, че у нас идват много чужденци да работят, а София е пълна с туристи през уикенда. Ние, знаейки всичките си минуси, обичаме да очерняме условията на живот в България, а това не е точно така. В платформата, която ще пуснем, ще има и един много елементарен калкулатор, който може най-общо да оценява цената на живота, за да може всеки да направи сравнение. Колко например получаваш в Лондон и колко би получавал в София. Но в същото време и колко струва всичко останало. Постоянно се спекулира колко получава един човек в британската столица – две, три, четири хиляди паунда, но колко струва наема там и колко тук, колко струва транспорта, храната, здравеопазването, стоматолога, университета. За огромна сума пари в Париж и Лондон можеш да живееш само в някакво стайче.

– Какъв е хоризонтът на инициативата?
– Ние искаме да се превърнем в работеща платформа, която да осигури завръщането на част от емиграцията и традиционната диаспора, да подпомага бизнеса, да стане притегателен център за информация, да представя България като едно притегателно място за живот и развитие. Важно е да кажа, че тази платформа трябва да стане и един работещ бизнес модел, тоест да се самоиздържа. Няма как да вярваме, че някой ще финансира каквато и да е добра инициатива безкрайно. ДНК засега инвестира в платформата, но се надявам тя да заживее свой самостоятелен живот. Знам, покрай ДНК и „One Love Tour“, колко е трудно неща, които са чиста кауза да се издържат само от дарения и спонсорства.

– Колко време правите българо-македонския фестивал?
– Това е трето турне, което организираме и е едно огромно ходене по мъките. Ако не са няколко човека, които оценяват какво се опитваме да направим би било много трудно. И това не са от ония патриоти, които на маса пеят комитски песни и плачат за Македония. Това са теоретиците на маса, а когато дойде време за действия, за реални стъпки, тях ги няма. А без такива инициативи, трудно се възстановяват изгорените мостове с най-близките ни хора в света.

– Изгорени ли са мостовете?
– Много от тях да. Виж, ние можем да приемем, че някаква певица е пяла пет години на кораби и вече има акцент в българския, език, а не можем да приемем, че едни хора сто години са учили в учебниците, че ние сме татари, и че Гоце Делчев е македонец, че имат собствен език и своя си история и да им се сърдим. Фестивалът е много скъпо нещо, защото в него участват звезди, защото има много сериозна организация. Затова, ако не е помощта на приятелите, нищо няма да стане. Ако я няма огромната помощ на би ти ви, заради които всички знаят за него, на Николай Вълканов – който няма нужда от реклама, защото такъв му е бизнеса, но вярва в това, което правим там, ако я няма подкрепата на Външно министерство, няколко общини и още няколко фирми, нищо нямаше да стане.

– Какво е удовлетворението, че да си причинявате тези мъки?
– По произход родът ми е от Егейска Македония. Семейството на баща ми е от Лерин. След това бяга в Истанбул и оттам във Варна. Баща ми се ражда във Варна. Бягат, защото са усетили прочутото гръцко гостоприемство (големите кланета в Беломорска Тракия и Македония, б.р.). Това е емоционалната част, поради която правя и правим това турне. Другата е удоволствието да видиш как български и македонски звезди застават един до друг, пеят заедно и публиката – българска или македонска се кефи, аплодира ги. Така ще е и този път – Графа направи с Next time парче, „Сладкаристика“ със Скандау, Графа с Михаела Филева, преди това Графа със „Сладкаристика“. Една от идеите също е лека-полека да си направим общ шоубизнес пазар, да си подаваме ръка и лека-полека пак да бъдем заедно. Нещата няма да станат с удряне по масата и изказване от сорта „Ей, глупаци, вие сте българи!“ Така няма да стане.

– Къде ще бъдат концертите тази година?
– Започваме от 20 юли в Банско. Но датите могат да се видят на сайта на „One love tour“. Това не са просто концерти, а събитие, в което през деня ще има алея на занаятите, ще има игри от „Фермата“, на които хората много се кефят.
– А новия сезон на „Фермата“ как ще изглежда?
– Рано е още за разкрития, но само ще кажа, че тази година имаше над осем хиляди кандидати. Ще има изненади, обещавам.

Нашият гост
Андрей Арнаудов е роден на 8 юни 1979 година в София. Баща му – Васил Арнаудов, е един от най-успешните хорови диригенти (През 1988 г. с хор „Родина“ печели 5 първи награди и званието „Хор на света“ във Великобритания). Андрей свири на пиано повече от 10 години. Изявява се на екрана от 13-годишен. Завършва телевизионна журналистика“ в Софийски университет. За кратко е репортер в БНТ. През 1998-а със своя приятел от детските години създават „Междинна станция“, която започва едно от емблематичните предавания в съвременната телевизия – „Сблъсък“. Шоуто започва в телевизия „Ден“, но след създаването на бТВ отива в националния ефир. Двамата с Иван са били и са водещи и продуценти на повече от двайсет предавания – „Мюзик айдъл“, „Шоуто на Иван и Андрей“, „Станция Нова“ и др.
Източник: hotarena
Проф. Михаил Константинов: Трябват ни жени да раждат, една нация зависи от жените35% от българите, които живеят в чужбина, обмислят да се върнат отново в родината си. Основното прит…Jun 22 2019vijti.com

Facebook коментари

Последни новини

Здравният министър: Ресторантите и молове могат да отворят най-рано на

Ресторантите и моловете могат да бъдат отворени най-рано на 18 февруари, категоричен е министърът на здравеопазването Костадин Ангелов. Той...

Кольо Колев: Скоро ще стане ясно, че широко рекламираната ваксинация е вятър и мъгла

Никаквата разлика между основните политически сили засилва говоренето за възможната фалшификация на парламентарните избори през пролетта. Това смята оциологът Кольо Колев.  Според него има огромно насъбрано...

Последната любов на Милен разплака мрежата

Днес се навършват 9 месеца от нелепата смърт на журналиста Милен Цветков. Съдбата на неговия убиец все още е неясна и след общественото недоволство...

Довечера в Безмилостен град – Агях обмисля да предаде бизнеса, Агях и адвокатите му са задържали виновниците

Ето какво ще се случи в сряда в поредната серия на хитовата поредица "Безмилостен град", която се предава от понеделник до петък по bTV. Агях...

Банките вдигнаха таксите за теглене от банкомат

Въпреки тежкото положение на голяма част от българите банките решиха да вдигнат таксите за теглене от банкомат. Новата година ще я посрещнем с по-високи такси...

Още интересни публикации

Facebook коментари