Стачка по време на социализма – това може и да изглежда като идея, граничеща с абсурда, но в България преди 1989 г. имаше подобни действия. Величината им е несравнимо по-малка от тези в Полша, например, но подобни събития променят живота на участниците в тях. Аврам Аврамов е един от малцината, които участват в стачни действия у нас преди т. нар. демократични промени. Кореспондентът ни в Пловдив се срещна с него 36 години по-късно. В края на 70-те години Аврамов, който е икономист, постъпва на работа в пловдивския завод за мотокари „Рекорд”. Заради лошо планиране на доставките обаче, работниците се трудят вместо пет дни в седмицата по седем, без почивка, при това месеци наред.Спомени от соца: Ето какво можеше да си купим с един лев преди 10 ноември 1989 г.Вижте на снимката как изглеждаше „добрия стар“ един лев. Какво можеше да се купи с него, преди да на…Dec 11 2018vijti.com
„Толкова се бяха изострили отношенията вече между директора и хората от конвейра, че той започна да псува работниците на майка! И аз му викам: „Слушай какво, ще попаднеш на някой, ще те убие тука!”. Имахме здрави момчета…”, разказва той пред bTV. През февруари 1981 г. недоволството се превръща в спонтанен бунт – цялата нощна смяна отказва да излезе на работа заради тежките условия на труд: „Един понеделник вече чашата преля. Влизам – минус 2 градуса температурата на работното място. Отивам отвън – нула. Вътре в халето по-студено от вън, защото става течение. Вземам термометъра, отивам в канцеларията на директора – 23 градуса!”
Премръзналите работници започват да стачкуват. Превземат халето и не допускат никой да започне работа. Това шокира партийните кадри, които се страхуват да не се повтори и у нас случващото се в Полша, където профсъюзът „Солидарност” окупира гданската корабостроителница.
Група представители на работниците решава да отиде в Районния комитет на БКП, за да изложи исканията си. За късмет там ги посреща добронамерен партиен секретар, който принуждава ръководството на завода да поправи отоплението. Малко по-късно обаче Аврам Аврамов е уволнен от предприятието.
Който припомня ниските цени на социализма, трябва да признае, че те бяха изкуствени, нереални, непазарни. Това създаваше дефицити и напрежение в икономиката, което логично завърши с рухването на системата. Тя не беше съборена от злодея Горбачов, както си представят някои носталгици от онова време. Тя фактически фалира, изгуби конкуренцията със Запада, за да завърши закономерно с разпадане.
Ако някой иска да сравни материално двете системи, може да сравни създаденото в разделена Германия – ГДР и ФРГ. Тази техническа нация при социализма роди коли като „Трабант“ и „Вартбург“, а при другата система – Фолксваген“ и „Опел“ (мерцедесите и беемветата да не ги споменаваме). ФРГ стана световен икономически лидер и изнасяше лекарства, химикали, техника, бира и т. н. ГДР се самозадоволяваше, поддържаше с усилия стандарта на живот, макар да беше т. нар. витрина на социализма.
Тази борба между двете системи роди вица в България, че капитализмът бил като мушмула – колкото повече загнива, толкова по-вкусен става.
Разобличителите на социализма от онова време, които са видели малко от него, стигат до абсурдни твърдения – че тогава не е имало култура, всичко е било идеологическо, всички са били дегенерати и пияници, страхливци и сервилни слагачи на властта и т. н. Ако не бил паднал социализма, сега нямало да имаме интернет, твърдят някои. Това са фантасмагории – западните технологии и техника проникваха и тогава, през Желязната завеса.Истинското лице на соца или Туризъм по нашенски – „Бич може“ и Слънчака преди Какао бийч, мини ски и „Чук и гек“Социализмът може да сложи ръка на всичко – дори на нещо толкова приятно като почивката на хората. И …Nov 29 2018vijti.com
Източник: socbg