По времето на соца всеки Български гражданин над 16 трябваше да носи в себе си винаги „ЛИЧЕН ПАСПОРТ“, който трябваше да се представя за проверка на органите на Милицията (Полицията тогава) без каквато и да е причина – просто те проверяват дали си носиш паспорта и дали си в местонахождението на жителството, записано в паспорта.
Ако нямаш паспорт те арестуват, слагат ти белезници и те откарват в най-близкия участък на МВР, където може да преспиш в ареста 3 дена докато ти установят самоличността. Само за това, че не си носил Личния си Паспорт на общественно място глобата можше да е до 250 лева, но обикновенно беше само 10-20 лева (при нормални заплати от 100 до 250 лева през ранните 1980 години).По време на СОЦ-а: Свършваш висше и започваш работа, заплата 135 лева, на ден 6.14 лв, а сега?В последно време все по-често се усеща носталгията по социализма. И най-вече, по евтинията. Няма да …Dec 21 2018vijti.com
А ако се установи, че си в населено място където не си жител и си преспал повече от 3 нощи там без да се регистрираш в най-близкия участък на МВР, те даваха на съд за нарушаване на Указа за Адресната Регистрация и те разкатаваха по следователи, после съд и те осъждаха обикновенно УСЛОВНО НА ДО 3 ГОДИНИ ЗАТВОР И ГЛОБА ОТ 250 ДО 1,000 ЛЕВА.
Наистина след като Людмила взе власта през 1971 (може да беше и малко по-рано през 1969?) спряха да арестуват и съдят, но до последно спираха хората и им проверяваха личните паспорти и ако не си от това населено място те закарваха с „лунохода“ на ж.п. гарата или автогарата и те качваха на влака или рейса за мястото където си регистриран адресно. Ако нямаш официална причина да си там, където са те спряли. Тези дивотии продължиха до 1997 г, цели осем години след 1989 г.
Защо при Социализма нямаше висока престъпност?
Защото българите крадяха от Държавата. Хората се пазеха да не ги хванат, че крадат от частни лица, но крадяха спокойно от държавата. Селяните крадяха от ТКЗС-то. Гражданите крадяха от Предприятията. Някои крадяха повече и имаха повече. Съдебната система не се занимаваше с кражби от домове, а с кражби от Държавата. Стотици къщи около София са построени с откраднат бетон при строежа на НДК, други стотици къщи са строени с бетон от Националните обекти. Така беше и в провинцията.
Всеки крадеше. За да не ги хванат правеха услуги. Услуга е думата, която обгръща всяка кражба в България. Всеки, който има някаква власт прави услуги и получава в замяна нещо, което някой е откраднал от Държавата. Този вид ПРЕСТЪПНОСТ беше с ужасяващи размери! Системата беше толкова прогнила, че Стопанска милиция очакваше всеки управител на магазин или заведение при ревизия да отчита „плюс”, а не 0 . Всеки, който отчиташе „плюс” можеше да спи спокойно, все едно е бил толкова глупав, че не си е направил ревизия и не е усвоил парите. Да, беше забранено да правите ревизия !!! Представяте ли си да имате стока за 100 000 лева, 16 души персонал и не можете да направите ревизия. Представете си го.
Така беше. Персоналът крадеше безмилостно, но те бяха защитени от ПрофПредседателя, а управителите, които отговарят за успехите на Търговията и Туризма в България нямаха никакви права. Забраната за ревизия и слабата култура на хиляди управители им осигуряваше присъди по една година затвор за всеки 1000 лева откраднати от Държавата. Познавам живота на екипа в добри столични ресторанти. Оборотът на НАЙ-големият ресторант в България – 1500 човека всяка вечер – се пренасяше от управителя без охрана. Всяка нощ г-н Бушев заедно със съпругата и дъщеричката си пренасяше огромни суми. Управителите на заведения носеха парите в дома си, а на другата сутрин се отчитаха в касата. Келнерите в този ресторант събираха бакшишите в рибарски ботуш.
Тези, които са виждали високите мъжки ботуши за рибари си представят колко пари са се събирали. Когато ботушът се напълни го изсипваха на маса и разделяха. Никой не опита да обере ресторанта. Не, всъщност, един Народен артист, комик, шоп, ЗЛО-употреби с властта си на Партиен секретар на Района и открадна Целия ресторант Лебеда – Панчарево. Изгони всички и постави семейство кафеджии да управляват НАЙ-големият ресторант в София. Това престъпление остана скрито от медиите. Един Враг на Народа бе изгонен. Няма значение, че същата Партия е избрала Бушев като най-подходящ за управление на ресторант с 32 / тридесет и двама / сервитьори.
Имаше обири на търговци, но не от крадци, а от близки на семейството, което е друг вид престъпление. Хиляди управители на магазини и заведения бяха осъдени с тежки присъди за „нетрудови доходи”, но имаше малко обири на къщи и апартаменти. Присъдите на тези хора бяха на база на намерените в дома им пари в брой, злато или диаманти. В София се говореше за обири. Информацията беше малко и защото обраните не можеха да се оплачат, че са ограбени за да не ги питат откъде са откраднатите пари и бижута.Така се гледаше бебе по времето на соца, когато нямаше памперси, Хумана и бананова кашаПовод ми дадоха сина и снахата, които ми оставиха за месец внучето да го гледам.
Указанията бяха стр…Dec 21 2018vijti.com