сряда, септември 28, 2022

Плажът бил поквара и срамна съблазън за предците ни: Къпели се в морето с бельо и халати

Най-четени

Мълния уби трима души в градинка в центъра на София

Мълния удари четирима души в градинка в центъра на София, съобщи Би Ти Ви. Инцидентът е станал малко след...

Сашо Диков след операцията: Не пуша, не пия, спортувам, а сърцето отказа!

„В първите дни след операцията нямах сили буквално за нищо, не съм очаквал толкова тежко възстановяване.“ Това призна пред „Галерия“ Сашо...

Всички си топят пържените филийки в яйце – сега ще ви кажа аз какво им слагам и стават пухкави като мекички:

Всички сме правили пържени филийки за закуска. Обикновено ги потапяме в разбито яйце или смес от яйце и малко...

Някога пясъчната ивица на брега се е използвала само за романтични разходки. Защото там двойките можели да се усамотят. Ако е през деня – дамите задължително носели шапка и чадърче, роклите – с дълги ръкави. Самата дума „плаж” е френска и означава пясъчен бряг. Не е за чудене, че французите, открили за света плажните сладости, винаги са били най-разгащени и в буквалния, и в преносния смисъл.
Първият морски курорт у нас е Варна, но отначало не става дума за къпане и слънчев тен, а само за морския въздух – лечебен при сърдечни заболявания, астма, анемия… Заслуга за интереса към морската вода у нас има д-р Анастасия Головина, която още през 1897 г. публикува в сп. „Медицински сборник” статията „Ползване на хидротерапията. Морски и речни бани, разтривания и пр.”. В по-късни години тя дори дарява средства за създаването на плаж за бедни и болни варненски деца.
Поп фолк дивата Десислава показа целулит и дебели крака на плажа СНИМКИДecиcлaвa лъcнa пo бaнcĸи, пoчитaтeлитe й yжaceни oт глeдĸaтa Дecиcлaвa oтдaвнa нe иcĸa дa влизa в c…Aug 25 2019vijti.com

Варна се осъзнава като курорт едва през 1909 г., когато в града пристигат неочаквано около 200 французи,
организирани курортисти. (Как е името на първия туроператор, пресата не съобщава.) Те идват не само заради свежия морски въздух, но и заради уникалната гледка на Дикилиташ („Вкаменената гора”), както и заради Девненските карстови извори.
С времето интересът към „морските бани” нараства. Все повече лекари препоръчват на пациентите си къпане или поне обтриване на тялото с морска вода. Предприемчиви варненци построяват “женска баня” и “мъжка баня” на плажа. Навътре в морето, над забити в морето релси е изградена платформа, а върху нея – сковани дъсчени кабинки. Къпането ставало само в басейна, ограден от релсите.

С други думи – ако чак толкова искаш да се разгологъзиш за здраве под откритото небе – няма да е на пясъчната ивица, та всички да те видят, а навътре в морето, на скрито… Малцина знаели да плуват, дори моряците не считали това за задължително като умение.
В началото на пътечката към женската баня се разхождал стражар. Униформата и пушката му трябвало да възпират мъжете, петимни да се облажат с гледката на разголена женска плът. Всъщност не става дума за никакво разголване, поне на първо време.
Историята на банския костюм по нашенско (отначало само за баня, а не за плаж!) не е кой знае колко богата, но така е било навсякъде. Такъв тоалет не е съществувал някога и в най-богатия женски гардероб. Древните гърци – но само ако имат съвършени тела – се къпели голи, римляните използвали къси туники, а
през Средновековието всички се потапяли с риза дори в собствената си вана.

- Advertisement -

Богаташите през 19 век, които дръзвали да се къпят в реки, езера, а и в морето, влизали вътре облечени с няколко ката дрехи – бельо, дълги чорапи, платнени пантофки, широка дреха като халат и даже шапчица на главата. Тъй като халатът плуввал над водата, измислили в подгъва да се зашиват метални тежести – много опасно изобретение.
Първите облекла, предназначени за къпане на открито, били мъжки, естествено, нещо като гащеризон от плътно трико, обикновено на райе.
По-интересна е историята на женския бански костюм. Той отначало включва и трико, и туника или нещо като къса рокличка. За този костюм Димо Казасов разказва: “Той покриваше абсолютно цялото тяло, а при врата, глезените и китките на ръцете се привързваше с ширити”. Чак след Първата световна война плувните женски костюми станали по-смели като кройка и материя.

Пак Казасов: “Примерът, който няколко горди и смели софиянки дадоха, като излязоха да се къпят в открито море в опънато по тялото им майо (прилепнало по тялото трико с крачоли – бел. на авт.), бе посрещнат с упреци и негодувание от всички страни… Радостта, която освободеното тяло изпитваше от ласките на слънчевите лъчи и на морския зефир, се наричаше отвратително, срамно и развращаващо доволствие”. Тези софиянки обаче са само последователки на прочутата Анет Келерман, австралийска актриса и спортистка, която първа в света през 1907 г. се появила с трико по тялото, без всякакви туники, роклички и полички. Веднага я арестували, разбира се.

По-късно
Анет Келерман е и първата, която показала голо дупе на киноекран
В. „Варненска поща” през 1920 г. съобщава с тревога: „мнозина чужденци, мъже и жени, се къпят вече в района на баните заедно и съвършено голи. Нека тези гости знаят, че благонравието не търпи това и че те като гости трябва да държат сметка за нашите нрави”. Чужденците със сигурност не са били дибидюс голи, но българската мярка за голота явно е била надхвърлена в случая.
На 10 юни 1921 г. Варна официално е обявена за морски курорт от тричленна общинска комисия. Няколко години по-късно този акт се потвърждава и от царски указ. През 1925 г. започва строителството на модерни морски бани – централните. Три години по-късно са построени още едни – северните, които имат водна пързалка. След построяването и на минерална баня притокът на курортисти бързо нараства. От 12 хиляди в годината на откриването, две години по-късно те са 40 хиляди.
И докато мъжкият бански костюм продължава да е все така скучновато банален, женският претърпява какви ли не метаморфози – с панталонки отдолу, без панталонки, с ръкавчета, без ръкавчета, с къдри, панделки, с подплънки и без…

Ама защо е цялата тази хубост, като мъжкият и женският плаж във Варна стоят все още далече един от друг: на север са мъжете, на юг – жените. Постепенно и естествено те се приближават, разделени от опънато въже, а по-късно и от ограда. За униформения охранител на морала и приличието построили нещо като мостче над пясъка, върху което човекът с пушката имал по-добра видимост към нарушителите.
Спасители? Никой не е чувал за такива екстри. Първият морски спасител, естествено, е варненка – Христина Хранова
Акушерка по професия и запалена състезателка по плуване, тя, вече 50-годишна, се състезавала успешно с опитни млади плувци. През 1927 г., на 17 юни, помощник-кмет на Варна се оказал заобиколен на мъжкия плаж от чужденци, които яростно протестират, че съпругите им са далеч от вниманието и грижата им. Те настояват част от плажната ивица да бъде обособена за смесен плаж, както е навсякъде в модерните западноевропейски курорти. Нещо повече – роптаещите гости на Варна предупредили „началника”, че ако тук не се открие смесен плаж, те ще се прехвърлят в румънския курорт Кюстенджа, като предупредят и близките си да не идват тук… Помощник-кметът се поколебал, но в крайна сметка отстъпил и… още същия ден Варна се сдобила със смесен плаж.

Събитието предизвикало бурни протести, спорове, обвинения и заплахи в цялата страна. Пресата луднала. Почтени съпрузи и бащи питали гневно как сега ще пускат без страх съпругите си и дъщерите си на курорт?
Близо 1500 варненки, организирани от свещеник, се изказали в пресата против смесените плажове
с твърдението, че те сеят поквара и предлагат срамни съблазни. Група спортистки веднага им опонирали с думите: „като ценим високия морал на попа и бабичките във Варна и уважаваме техните възгледи, ние апелираме към спортистките от цяла България да протестират против тази пречка за физическото ни развитие…” (кулата за скокове била в мъжката територия!). Софиянки от квартал „Три кладенци” ги подкрепили, но… градската управа си направила оглушки. В края на лятото споровете стихнали, а и нали „женският” плаж бил запазен, какво толкова. Варна се разраствала, жителите й станали 60 хиляди.

Морската градина будела възхищение, появили се модерни хотели, търговците се радвали на бързи и лесни печалби. На плажовете сложили люлки, появили се лодки за разходка. А банските станали неотменна част от летния гардероб. Вестник разказва как столична дама, решена да се самоубие, избрала за целта да се хвърли в една от столичните реки. За целта хукнала да си купи от магазина на Я. Бакърджиев “costum du mer”. Костюмът за къпане обаче не й харесал и тя отложила давенето за другия сезон.
Източник: Ретро
Плажният дневник на една кифла: Мило дневниче, чукнах 483 лайкаМило дневниче, Ето, че най-накрая и аз пристигнах на морето и аз малко почивка да си дам. От толкова…Aug 24 2019vijti.com

Facebook коментари

Последни новини

Мълния уби трима души в градинка в центъра на София

Мълния удари четирима души в градинка в центъра на София, съобщи Би Ти Ви. Инцидентът е станал малко след...

Всички си топят пържените филийки в яйце – сега ще ви кажа аз какво им слагам и стават пухкави като мекички:

Всички сме правили пържени филийки за закуска. Обикновено ги потапяме в разбито яйце или смес от яйце и малко прясно мляко, преди да ги...

Сашо Диков след операцията: Не пуша, не пия, спортувам, а сърцето отказа!

„В първите дни след операцията нямах сили буквално за нищо, не съм очаквал толкова тежко възстановяване.“ Това призна пред „Галерия“ Сашо Диков, който преди месец претърпя...

Как да премахнете химията от купено пиле, за да НЕ тровите семейството си: двата ДОКАЗАНИ начина!

Нямам много доверие на магазинните пилета: те са пълни с химикали – антибиотици и хормони, така че винаги се опитвам да ги отстраня от...

Сензационно от морето: Станка Златева залюби бизнесмен / СНИМКИ

На кадри, предоставени до нашата медия, се вижда, че новият любим на Станка седи плътно до нея и двамата не се отделят. Веселбата се...

Още интересни публикации

Facebook коментари