4 октомври 1974 г., петък. Другарят Тодор Живков копа първа копка на автомагистрала „Хемус“. От времето, когато „Варна беше пристанище на Шумен“, а за покупка на съветските имитации на Фиат, Форд и Опел се чакаше по две петилетки. „Работническо дело“ снима Вожда, докато той държи слово на фона на пано с лика на Брежнев, а зад гърба му се чете „Строителството – всенародно дело“. Възхитената социалистическа тълпа му отговаря с тържествен лозунг„Пусковите обекти – Ударен фронт“.Фалшивото чувство за сигурност през соца: Толкова ли беше безопасно по времето на Бай Тошо или просто за престъпленията не се говорешеЧували ли сме за Жоро Павето или че в документи на областните дирекции на МВР по онова време присъст…May 14 2019vijti.com
Пусков обект се казва на строителна площадка, обвързана с точни срокове на изпълнение. 42 години след онази първа копка – няма нито точни срокове, нито завършен обект. Ударният фронт на Тато прокарва магистрален път по 19 виадукта от София до родния му Правец – и дотам. Докато се построят следващите 5 км от „Хемус“, за да се заобиколи „Царското село“ на Живков, минават малко повече от 25 години.
До ден-днешен магистралата не просто не е построена – тя не е преполовена. От 430 км са готови само 168.
Строежът е разпарчетосан на безкрайни отсечки, отбивки, пътни възли, мостове, тунели, детелини, диаманти и всевъзможни други „бижута“, проектирани преди повече от 30 години, възлагани на знайни и незнайни фирми, неизпълнени до днес. Времето си минава, правителствата се сменят, строителите си издействат анекси и надценки, около по-сочните поръчки „витаят съмнения“ за стотици милиони, а някои хора още се чудят защо пари за „Хемус“ от Европа няма, няма и да има.
Междувременно в Северна България не могат да си позволят средна брутна заплата, по-висока от 780 лв., а годишната винетка се смята за лукс. Стотици хиляди семейства, търговци и превозвачи от Русе, Плевен, Велико Търново, Шумен, Разград и др., пътуват с часове наред по разбити двулентови пътища.
От времето, когато „си почивахме, за да си почине колата“, а до морето се стигаше с междинно преспиване, минаха повече от 40 години.
И докато Илон Мъск (роден в Прогнилия Империалистически Запад три години преди първата копка на „Хемус“) чертае сравнително смислени планове за преселване на хора на Марс, ние пътуваме от София до Варна с отбивка при Карнобат.
Да ни е честита ‘иляда осемстотин… ъ… две хиляди и шестнайстата година
Източник: socbg.comСпомени от соца: Когато в НРБ го имаше голямото нямане, а заплатата ми беше цели 76 лв.Едно време помня, че заплатата ми беше 76 лева. От нея освен данък общ доход се удържаха още ергенск…May 14 2019vijti.com