Седях удобно в сепарето и с интерес слушах мелодията. Не разбирам много от това изкуство, дори бих казал, че съм лишен от музикален слух, но истински бях очарован от енергията на изпълнението. От известно време посещавах този пианобар единствено за да се наслаждавам на дълбоките черни очи на младата пианистка. Когато отшумяваха последните акорди, омагьосан пристъпвах към нея и галантно й подавах червена роза. Час по-късно, щом заведението опустяваше, красивата пианистка тихомълком се оглеждаше и нетърпеливо бързаше да се сгуши в обятията ми. Любовните ни срещи бяха редки и наситени с огнена страст. Хващах я за ръцете, галех лицето й, целувах я ненаситно. Обичах я, но не можех да й предложа нищо повече освен няколко откраднати мига.
Той я целуваше всеки ден преди работа, но този път целувката беше някак различнаМое е задължението да взимам децата следобед от детската градина и често засичам този възрастен госп…Dec 16 2018vijti.com
Повече от година Диана беше другата жена в живота ми, голямата ми тайна и моя любовница. Една безумна нощ се влюбих в нея, докато омагьосано наблюдавах нежните й пръсти, танцуващи по клавишите. Очите ми не изпускаха високата руса жена, която царствено се поклони на публиката. На другия ден отново отидох в бара и когато спря да свири, побързах да й подам червена роза. Веднъж по начина, по който ми се усмихна, разбрах, че в сърцето й пламтяха отньове, каквито горяха и в моето. Не скрих от нея, че съм женен и още обичам съпругата си. Не й обещах да се разведа, но й обещах, че ще направя всичко възможно, за да бъдем повече време заедно. Страхувах се, че Диана ще ме отблъсне и любовта ми ще си остане илюзия и все пак исках да съм честен. Веднъж тя ме попита защо изневерявам на жена си, след като имам силни чувства към нея. Замълчах, не знаех какво да й отговоря. Изминаха шест месеца, през които буквално се разкъсвах на две. От една страна, исках да бъда верен съпруг, а, от друга, копнеех за ласките на русокосата си любовница. Времето не ми стигаше и за двете. Бях убеден, че рано или късно ще се наложи да направя избор и той ще разтърси живота ми до основи. Докато Рени – съпругата ми, се преструваше, че не забелязва странното ми поведение, Диана винаги намираше начин да ми напомни за себе си. Понякога намирах в колата си диск с нейни изпълнения, усещах едва доловимото ухание на парфюма й или случайно паднали руси косми върху сакото ми.
Веднъж Рени се канеше да пуска пералната. Беше прекрасна сутрин. Блажено се наслаждавах на първата си чаша кафе, когато жена ми влезе в стаята и, смеейки се, каза: „Някой май е забравил роза в джоба на панталона си?“ После отвори ръце и на земята се посипаха червени розови листенца. „Скъсах я случайно“ – със същия тон й отвърнах аз. Стараех се да звуча шеговито, но знаех, че съпругата ми не е глупачка.
Месец след този случай един ден Рени неочаквано нахлу в офиса ми. Личеше си, че е превъзбудена. Лицето й беше пламнало, а от зачервените й очи ми стана ясно, че е плакала. Помислих, че някой я е обидил и наранил. Бързо скочих на крака, но преди да направя крачка, тя се хвърли към мен, приближи устните си до моите, почти усещах дъха й и каза: „Бременна съм!“ Една дума, само една, но преобърна сърцето, душата и живота ми. В този момент Диана остана някъде далеч, чужда и нежелана. Вече знаех, че никога няма да напусна съпругата си и че именно тя е жената, с която искам да продължа напред. Известно време отбягвах да ходя в пианобара. Отмествах телефона настрани, когато виждах да се изписва познатият номер. Гонех спомените за горещите ни целувки, за дълбоките черни очи на русата пианистка. Давах си сметка, че постъпвам подло, и затова се изправих лице в лице с Диана да й призная, че повече нищо не ни свързва.
Онази вечер не носех обичайната червена роза и неуверено влязох в заведението. Обещавах си, че ако се измъкна сух от водата, никога повече няма да изневерявам на жена си. Щом Диана ме видя, от пръстите й се изтръгна фалшив тон. Лицето й се вкамени, а ръцете й нервно заиграха по клавишите. Малко по-късно на пресекулки обяснявах на жената, която доскоро обожавах, че нещата са се усложнили и вече не можем да бъдем заедно. Тя с дрезгав глас попита: „За какви усложнения говориш?“ Не исках да споделям радостта си с нея, но си помислих, че все пак ще прояви разбиране. „Ще ставам баща.“ За миг ми се стори, че в зениците й се появи някакво напрежение. Диана отпусна назад глава пребледняла, свивайки пръстите си в юмрук. Нямаше повече какво да си кажем. Станах и си тръгнах.
Изминаха три месеца. Една прекрасна нощ с Рени лежахме прегърнати в леглото. Дъхът й галеше лицето ми, дарявайки ме с чувство за безметежно щастие. В просъница чух стенният часовник да отброява 2 часа. От унеса ме изтръгна странен шум, сякаш морска вълна се разби върху входната врата на апартамента, после чух асансьора, явно някой слизаше с него. Отворих вратата, включих стълбищното осветление и онемях. Външната врата бе залята от горе до долу с яркочервена боя. Зад гърба ми притеснено надничаше Рени. „Господи, прилича ми на кърваво отмъщение! Кой и защо е решил да ни го причини? Трябва веднага да съобщим в полицията!“ – разплака се тя. Грабнах я на ръце, обсипах лицето й с целувки и я отведох в спалнята. Приспах я в обятията си, шепнейки, че това е нелепа случайност, просто са сбъркали апартамента. Милата, и този път ми повярва…
Сега, въпреки че описвам миналите събития спокойно, в онзи миг мислех, че полудявам. Всъщност много добре знаех кой е извършителят. Но не можех да рискувам Рени да узнае за извънбрачната ми връзка. Колкото до Диана, разбрах, че още същата вечер приключила работата в бара. И преди да напусне града, решила да си отмъсти по този отвратителен начин. Това бе цената, която платих за безумния си роман.
Станимир
Източник: lichna-drama
Мъката на един сломен мъж: Преди 20 години погребах съпругата си и сърцето си, още не мога да погледна чужда женаБеше студен февруарски ден, когато се запознах с Наталия. Прибирах се от работа и внезапно видях мла…Apr 23 2019vijti.com