сряда, февруари 21, 2024

Майка ми си отиде от този свят, а мащехата ми беше по-лоша дори от тази на Пепеляшка

Най-четени

Дори и днес, въпреки че вече съм възрастна жена със собствено семейство, още не мога да забравя травмите от детството. Моят живот беше същият като на Пепеляшка от приказките. Майка ми почина, когато бях малка, едва на 5 години. Заради крехката си възраст не разбирах много от случващото се, но си спомням тъгата и скръбта в очите на близките ми. След смъртта й известно време живеехме при баба и дядо, а после баща ми изтегли заем и купи апартамент. Един ден татко каза да се облека добре, защото ще ме заведе на разходка в зоопарка. Докато наблюдавах животните, към нас се приближи млада жена и малко момиче. Това беше моментът, в който за първи път се запознах с бъдещата си мащеха. Тя имаше дъщеря, с една година по-възрастна от мен.Обществена драма: Намразих жестоко мама, тя така и не забеляза какво ми причиняваше брат миВсеки ден от криминалните новини научаваме за жестоки изнасилвания. Най-често жертвите са малолетни …Jan 4 2019vijti.com

Независимо, че бях още дете, в сърцето си усетих, че нещо не е наред и, че баща ми има специални отношения с непознатата. Видях го в погледите, които си размениха. Още тогава не харесах дъщеря й. Вяра ме гледаше насмешливо, подиграваше се на дрехите ми и ми открадна храната, която хвърлях на лебедите. За кратко двете се преместиха да живеят у дома. Мащехата ми не работеше, затова се налагаше баща ми да поема извънреден труд.
Докато той отсъстваше, аз бях оставена на нейната „милост“. Трябваше да я наричам „мамо“, но за мен беше немислимо да се обръщам така към друга жена. Аз имах една майка и тя е на небето. Може би няма да ми повярвате, но ето, след толкова години, все още треперя, припомняйки си онези ужасни дни. Мащехата ми беше дори по-лоша от мащехата на Пепеляшка.

Биеше ме, не ми даваше храна и ме заключваше в килера. Дъщеря й късаше тетрадките ми, скубеше ми косите, подиграваше се на окъсаните ми дрехи: като цяло двете използваха всеки удобен момент, за да ме малтретират. Съсипаха психиката ми, обиждаха ме и унижаваха.
До ден днешен не разбирам защо баща ми позволяваше това да се случва. Никое дете не трябва да преживее онова, което преживях аз. Бях тийнейджърка, когато се опитах да отнема живота си. Исках да отида при майка си. Тогава за първи път се срещнах с психолог и ако сега съм на този свят и съм успешна жена и майка, е благодарение на него. След опита ми за самоубийство, леля ме взе да живея при нея. Баща ми често идваше да ме посещава, понякога плачеше, понякога ме молеше да се върна, а друг път просто мълчеше.

- Advertisement -

Така и не получих отговор защо позволи да ми съсипят психиката. С времето срещите ни се разредиха, а отношенията охладняха. Днес той е мъртъв, а аз все още се влача по съдилищата с мащехата си. Не знам дали има други жени като нея, но искрено съжалявам деца, които растат без родителите си. Моля, не публикувайте името ми, въпреки че много хора ще ме разпознаят в историята. Благодаря ви за отделеното време.Драмата на една майка: Аз го биех, а той през сълзи ме умоляваше: „Не ме удряй, мамо, толкова те обичам“Казват, че всичко идва от детството. А в моето детство се случи нещо, което не бих пожелала никому.
Dec 26 2018vijti.com

Източник: Лична драма

Последни новини

Приемем ли еврото, всички пенсионери ще ликуват! Ето защо

„Преминаването към еврото няма да бъде толкова болезнено, колкото хората се притесняват. Не очакваме сътресение в покупателната способност“, това...

Какво става с Лора Крумова? Вече е почти двойна – СНИМКИ

Лора Крумова от години води неравностойна битка с килограмите, но явно или волята не й достига, или пък става дума за нещо друго, което...

Нели от “Търси се“ призна: Разведох се!

Водещата на “Търси се“ Нели Хаджийска призна пред Жоро Тошев в предаването „Преди обед“, че от началото на годината е официално разведена със съпруга...

Заляха офис на А1 в Карлово с боя

Ядосани клиенти заляха с боя офис на А1 в Карлово. Грозната кафява течност беше по цялата стъклена витрина на магазина на мобилния оператор, видя...

Как чаках 5 часа на опашка за маратонки „Адидас“ в ЦУМ и още за живота през 80-те

Напоследък синът ми на няколко пъти ми споменава как негови приятели говорят с умиление и носталгия за времето на социализма. И понеже тези младежи...

Още интересни публикации