1965
Един ден на вратата в кабинета на музикалния директор на „Балкантон“ Йосиф Цанков се появява младо момиче. „Кабинетът“ всъщност е един фургон. Трябва да изкачиш три стъпала, за да влезеш в него. „Изкачих ги като на среща с папата. (А по това време Йосиф Цанков е ако не папа, то е корифеят на българската попмузика.) Висях един час навън преди да ме приеме. Влязох. Казах му: Аз съм една певица. Искам да ми напишете песен. Добре, отговори той, ще напиша. И ми написа „Събота вечер“. Но! Явно не е имал доверие в мен, защото, когато отидох да запиша песента в радиото, той присъстваше – а всички бяха втрещени, тъй като той никога не ходи на запис на негова песен“…
Младата певица записва „Събота вечер“ и заминава на двумесечно турне в Съветския съюз. А песента се завърта по радиото.
Почти денонощно. След два месеца младата певица се връща в България и с изумление разбира, че е станала звезда, а „Събота вечер“- първият български хит.
2019
Спомних си за тази история във вторник вечерта, когато Лили Иванова изпълваше с магическото си присъствие сцената на зала 1 НДК по време на третия си, последен концерт за тази година в София, с който бе сложен финалът на националното ѝ турне.
Само си представете – през 1965 година става звезда и в края на 2019 година продължава да бъде звезда.
Близо 55 години все на върха с творчество, което задвижва емоцията на пет поколения българи!
Какъв талант трябва да имаш; каква сила и мощ да носиш, за да го развиваш; какво вдъхновение трябва да идва от душата ти, за да караш млади и стари да бъдат подвластни на песента ти!
Писала към много за магията и феномена Лили Иванова – за това, че тя не е само певица, а пример за професионализъм, за върховно себеотдаване на професията, за житейска устойчивост на характер, морал, сценично поведение и обществен престиж.
Но в тази вечер на 10 декември, когато тя отново и отново извайваше до съвършенство всяка музикална фраза, подчертавайки всяка дума от текста и взривяваше емоциите на публиката, си мислех за онова 26 годишно момиче, изправило се с дързостта си пред патриарха на българската естрада и поискало от него да му напише песен. И същото това – вечно момиче – сега владее цялата зала така, както навремето е завладяло творческата енергия на Йосиф Цанков. За Лили това е част от биографията ѝ, за публиката е връзката с една емоционална стихия, която буквално те връхлита, когато влезеш в нейния музикален свят.
„Събота вечер“ изстреля Лили на върха, но не тази песен я задържа 54 години там. А нейният непрекъснат стремеж да бъде нова и нова, да дава на всяко поколение нов, модерен прочит на песните и на хитовете, които все не остаряват. И други певци са имали златен шанс, и други са получавали такава съдбовна творческа подкрепа, но малцина са умножавали това, което Бог им е дал, както го прави Лили. В неспирен стремеж за още и още усъвършенстване, без да отрича това, което е постигнато.
Затова публиката слуша със затаен дъх новите хитове „Бурната река“ , „Главна роля“, „Мигът и любовта“, „Този миг“, „Дали“, изтръпва на разтърсващата „Обичай ме“ и се взривява буквално на „старите“ „Панаири“ и „Детелини“. А пък „Щурчето“, прелетяло от миналия век, вече е станало неудържима стихия, за която публиката няма насита. И няма млади, няма стари – всички стават на крака и пеят заедно с нея. Снимат и веднага пускат клипчетата си във Фейсбук. И така правят още десетки, хиляди нейни почитатели, съпричастни към концерта, без да са в залата.
За три поредни вечери Лили събра 13 500 зрители в НДК. Направи го и миналата година. Ако беше наела зала „Арена Армеец“ щеше с един концерт и вероятно с по-малко усилия да има същата публика, както го направи вече през 2012-а и отново прокара пъртина – беше първият български изпълнител, който изнесе самостоятелен концерт там, пред 15 000 души! „Не искам на мен да ми е лесно, искам на публиката да ѝ е добре, да ме чуства близо, защото аз се вдъхновявам през нейната емоция“ – е железният аргумент, от които Лили не отстъпва.
И пак се връщам на 10 декември 2019.
Лили поднесе истински музикален екстаз с новата си песен „Севдана“. Тя дава и заглавието на новия ѝ албум. Тази песен е поредният пример защо Лили продължава да стои на върха. Просто не спира творческото ѝ търсене и няма миг покой за енергията ѝ да мотивира другите около нея да бъдат също новатори.
Раждането на тази песен е история за филм. Лили се обръща към своята приятелка Ина Кънчева – оперна прима и музикален меценат да ѝ посочи българска класическа музика, която може да бъде интерпретирана от нея. Лили слуша няколко произведения и се спира на „Севдана“ – пиеса за цигулка и пиано на композитора и педагог със световна слава Георги Златев-Черкин, създадена през далечната 1944 година. За времето си тази пиеса е била много популярна, превърнала се в част от световната музикална съкровищница, но днес вече е забравена.
„Севдана“ е въздействащ химн на несподелената любов, на който Лили решава да вдъхне нов живот. Обръща се към маестро Живко Петров с молба да превърне пиесата „Севдана“ в песен, а пък на Стефан Вълдобрев възлага да напише текста – да облече музикалната драматичност в емоционален текст за невъзможната любов. И те го правят по най-добрия начин. А пък партията на цигулката естествено предоставят в ръцете на виртуоза Васко Василев.
Само Стефан Вълдобрев може да каже с толкова малко думи, толкова всичко! И цигулката на Васко Василев .. .да „плаче“ с тях!
А Лили Иванова да ти го разкаже за да го преживееш,почувстваш и разпознаеш…
И ето я съвременната „Севдана“, възкръснала от класиката.
ЛЮБОВТА е птица бяла с наранено крило,
долетяла на разсъмване.
Непробудни, неразлистени, ние с тебе сме привидност –
ЛЮБОВТА ни е наистина.
Не тъгувай на раздяла – зимен сън е било.
Ние с теб не съществуваме –
Свят невидим, плът измислена.
Има само ЛЮБОВТА ни…
ЛЮБОВТА ни – тя е истинска.
Ала само ЛЮБОВТА ни,
ЛЮБОВТА ни е наистина – тя единствена.
ТЯ е лава и дим, ТЯ не прощава лъжи!
ТЯ е вятър, ТЯ не престава,
но само в тебе я няма!
На концерта Лили се поклони на всеки един от участниците в този творчески тандем, от който се роди поредният ѝ музикален шедьовър. Няма друг съвременен певец, който да може да използва пълноценно творческата енергия на толкова млади хора и да ги вдъхнови да усетят с душата си класиката по начина, по който тя я разбира. Да ги мотивира, да ги стимулира, да ги кара да я следват в мечтите ѝ, в творческите ѝ въображения.
Без тях „Севдана“ нямаше да оживее отново, но без Лили нямаше да получи плът и образ. В нейно изпълнение „Севдана“ наистина се превръща в химн на невъзможната любов.
И това е новият образ на Лили Иванова. Там, на върха, тя вече не е сама. Удържала бурите, ветровете, надскочила злобата и завистта, тя вече има свой верен музикален страж – младите таланти, които ги вдъхновява с усета си към истинското, вечното и непреходното в изкуството и ги стимулира с перфекционализма си и неутолимия стремеж за новаторство.
Това усетиха зрителите в НДК. И възнаградиха „Севдана“.
Пет пъти извикаха Лили на бис. Петнадесет минути не стихваха аплаузите. А тя тичаше на сцената ту боса, ту с неизменните ѝ черни лачени обувки, качена на 21 см ток, ту се впускаше сред публиката и я караше да пее с нея.
Лили, която тръгна от „Събота вечер“, превъплати се в „Камино“, изригна в „Щурче“ и даде нова енергия на „Севдана“.
55 години творчески живот на върха! Истински феномен. И тук няма емоция. Просто поредната доза факти, които тя щедро ни поднася.
Източник: Епицентър