четвъртък, април 15, 2021

История от България, като за филм: Драмата с бременната и окована във вериги родилка. Шефът на видинската болница отсича „за комунисти тук място няма“

Най-четени

Когато през декември 1943 г. в Лом се гледа големият процес срещу 95 комунисти от града и околията, сред подсъдимите е и една млада майка с бебе в ръце — ломчанката Златка Маринова Тодорова— Евстатиева. Тя е родена през 1915 г. в бедно семейство на перачка и хамалин, съпруга е на бръснаря Евстати Димитров, бебето й е второ дете и за противодържавни конспирации прокурорът й иска смъртно наказание. Защитниците обаче енергично протестират: липсват доказателства — подсъдимата не е признала нищо, докато са я пребивали „великодушно“ само през краката.
Най-големият грабеж в историята на човечеството: Колко злато е откраднал Хитлер, за да вземе 50 милиона жертви?Ролята на златото като истински пари през Втората Световна война е показателна с два емблематични пр…Nov 2 2018vijti.com

След няколко дни прочитат присъдите. За младата майка е отредена една година строг тъмничен затвор, като й се признават шестте месеца задържане при следствието. Бавно, подрънквайки с веригите си, Златка Евстатиева понася четиримесечния Кирчо към камионетката, която отново ще ги върне във Видин, в затворническата й килия.

За първи път тя попада в тази килия в напреднала бременност на 23 юли 1943 г. Момичетата — около 40 в тюрменото помещение — отвеждат другарката си в съседната килия — тя е по-малка, в нея са затворени „само“ 12 девойки и е „обзаведена“ — има стол!… Златка сяда на него изнемощяла от безсънната нощ, а другарките й изпращат „делегация“ при главния надзирател с молба да узакони преместването на бременната именно в килията със стола. Вечерта благоволението е дадено и бъдещата майка ляга на нара до прозореца, където впрочем духа, а дървениците, бълхите и стоножките пъплят на пълчища.

В мрачното, дъждовно утро на 28 август момичетата се събуждат от приглушени стонове. Цяла нощ Златка е имала родилни болки, но е стискала зъби — да не безпокои другарките си. Дават й да пийне водица, но не може да преглътне капчица — устните й са се вкочанясали от напрежението. Започват да удрят с налъмите си по вратата. Близо час никой не идва — дежурните тъмничари спят, упоени от изпитата през нощта ракия и от ръмящия по покривите дъжд. Най-после главният надзирател се явява, цял подпухнал, колкото да отключи вътрешната врата на килията, и си тръгва, глух за стоновете на родилката и за проклятията на момичетата. Тогава затворничките се втурват отчаяно след него, блъскат с юмруци по хлопналата се под носа им външна желязна врата: „Златка ще ражда, отведете я в болница!“ На което оня отвръща през открехнатото прозорче: „Голямо чудо!“ Но това е вече възможност за разговор. Роза Перкова и Цанка Борисова задъхано му обясняват, че делото не е минало, че тя може да бъде оправдана и откъде—на-къде ще я оставят да умира тук? Пък и тя вече пищи — болките й са нетърпими.

След време идва Йордан — другият дежурен тъмничар, с разрешение от директора на затвора да отведе жената. Но във Видинската болница я посрещат враждебно. Началникът Христов (благородната титла „д-р“ не трябва да бъде изписана пред името му!) категорично отказва да приеме измъчената родилка: „За затворници-комунисти място в моята болница няма!“… Напразни са обясненията на надзирателя, че Златка още не е осъдена и може да не получи присъда — „лекарят“ не иска да слуша повече и си тръгва за вкъщи. Тогава тъмничарят Йордан — бивш работник, многодетен баща — започва да моли минаващите по коридора сестри за съдействие. Жените в бяло извръщат глави, бягат — щом началникът е разпоредил,
значи раждането е забранено!

В мъки и унижения протича целият ден. Златка лежи на циментения под вече безсилна и да вика. Чак в полунощ две млади акушерки се смиляват над измъчената жена и я прибират в една от стаите. От помощта им почти няма нужда — момченцето проплаква след минути. Недоносче е, съвсем дребничко — само 1700 грама. Повиват го надве-натри и го настаняват с майка му в изолатора за заразно болните. Пред вратата, разбира се, веднага застава въоръжен стражар.

Още на следващия ден връщат младата майка в килията й след страшен скандал от фашизирания „лекар“. Момичетата се спускат към мършавичкото бебче — носят го от ръце на ръце, радват му се. Вече са надрали за пеленки два стари чаршафа, които Цанка после ще пере с удоволствие в студената вода. За къпане на детето не може и да става и дума — надзирателите й отказват да дават топла вода за малкото затворниче. На това отгоре Златка няма кърма. Отчаяно та хрупа червен лук, ала вместо мляко детето получава натравяне и се покрива с кожни рани и обриви. Вечно гладно и неподмито, то постоянно плаче. Всички се редуват да го укротяват, друсат го на ръце… Девойките отделят от залъка си, за да изхранват майката и детенцето, а мъжете-политзатворници изпращат на пеленачето ризка, съшита от собствените им ризи.

Идва есента. Става още по-студено. Понеже пеленките съхнат бавно във влажната мразовита килия, майката ги изсушава под мишниците си. Така и спи — с неизменните „компреси““…
През юни 1944 г. Златка Евстатиева излиза от затвора заедно с детето си. Тя е победителка — опазила го е живо и здраво. Наистина, не е проходило, краченцата му са слабички и криви, но ще се оправи бързо — на слънце, на чист въздух, с повече храна — нали е на свобода!

Източник: www.bgspomen.com
Ако се чудите как от обикновен таксиметров шофьор Николай Банев се превърна в мултимилионер, вижте цялата историяСкандалният Николай Банев, който е задържан заедно с жена си Евегения за пране на пари и източване н…Nov 1 2018vijti.com

Facebook коментари

Последни новини

Чудото се случи: Орхан Мурад вече вижда СНИМКА

Певецът се разтрепери от вълнение, когато лидерът на партията го покани на сцената и му връчи очилата. Съоръжението включва миниатюрна...

Най-старата рецепта за бухти с кисело мляко

Необходими продукти:яйца - 2 бр. кисело мляко - половин кофичка сода - 1/2 ч.л. захар - 1 ч.л. брашно - 1.5 ч.ч. Начин на приготвяне: В дълбока купа разбиваме яйцата....

Как да си гледаме на боб у дома

Нумерология, математика, но основно дарба, която се предава от поколение на поколение – това представлява в общи линии гледането на боб. То е древна...

Който иска, да вярва: Как се живееше с 2 лева по времето на Тодор Живков

Днес 1 лев не ни стига дори да си купим билетче за автобуса. С „демокрацията“ цените станаха баснословни и дори не можеш да пратиш детето...

Обявиха завещанието на Ламбо: Забранил е продажба на апартамента в „Лозенец“

Апартаментът на Стефан Данаилов в столичния квартал „Лозенец“ пустее вече повече от година след смъртта на именития актьор. Жилището е под ключ и е оставено във...

Още интересни публикации

Facebook коментари