петък, януари 22, 2021

История от България, като за филм: Драмата с бременната и окована във вериги родилка. Шефът на видинската болница отсича „за комунисти тук място няма“

Най-четени

Кольо Колев: Скоро ще стане ясно, че широко рекламираната ваксинация е вятър и мъгла

Никаквата разлика между основните политически сили засилва говоренето за възможната фалшификация на парламентарните избори през пролетта. Това смята оциологът Кольо...

Банките вдигнаха таксите за теглене от банкомат

Въпреки тежкото положение на голяма част от българите банките решиха да вдигнат таксите за теглене от банкомат. Новата година ще...

Довечера в Безмилостен град – Агях обмисля да предаде бизнеса, Агях и адвокатите му са задържали виновниците

Ето какво ще се случи в сряда в поредната серия на хитовата поредица "Безмилостен град", която се предава от...

Последната любов на Милен разплака мрежата

Днес се навършват 9 месеца от нелепата смърт на журналиста Милен Цветков. Съдбата на неговия убиец все още е...

Здравният министър: Ресторантите и молове могат да отворят най-рано на

Ресторантите и моловете могат да бъдат отворени най-рано на 18 февруари, категоричен е министърът на здравеопазването Костадин Ангелов. Той...

Когато през декември 1943 г. в Лом се гледа големият процес срещу 95 комунисти от града и околията, сред подсъдимите е и една млада майка с бебе в ръце — ломчанката Златка Маринова Тодорова— Евстатиева. Тя е родена през 1915 г. в бедно семейство на перачка и хамалин, съпруга е на бръснаря Евстати Димитров, бебето й е второ дете и за противодържавни конспирации прокурорът й иска смъртно наказание. Защитниците обаче енергично протестират: липсват доказателства — подсъдимата не е признала нищо, докато са я пребивали „великодушно“ само през краката.
Най-големият грабеж в историята на човечеството: Колко злато е откраднал Хитлер, за да вземе 50 милиона жертви?Ролята на златото като истински пари през Втората Световна война е показателна с два емблематични пр…Nov 2 2018vijti.com

След няколко дни прочитат присъдите. За младата майка е отредена една година строг тъмничен затвор, като й се признават шестте месеца задържане при следствието. Бавно, подрънквайки с веригите си, Златка Евстатиева понася четиримесечния Кирчо към камионетката, която отново ще ги върне във Видин, в затворническата й килия.

За първи път тя попада в тази килия в напреднала бременност на 23 юли 1943 г. Момичетата — около 40 в тюрменото помещение — отвеждат другарката си в съседната килия — тя е по-малка, в нея са затворени „само“ 12 девойки и е „обзаведена“ — има стол!… Златка сяда на него изнемощяла от безсънната нощ, а другарките й изпращат „делегация“ при главния надзирател с молба да узакони преместването на бременната именно в килията със стола. Вечерта благоволението е дадено и бъдещата майка ляга на нара до прозореца, където впрочем духа, а дървениците, бълхите и стоножките пъплят на пълчища.

В мрачното, дъждовно утро на 28 август момичетата се събуждат от приглушени стонове. Цяла нощ Златка е имала родилни болки, но е стискала зъби — да не безпокои другарките си. Дават й да пийне водица, но не може да преглътне капчица — устните й са се вкочанясали от напрежението. Започват да удрят с налъмите си по вратата. Близо час никой не идва — дежурните тъмничари спят, упоени от изпитата през нощта ракия и от ръмящия по покривите дъжд. Най-после главният надзирател се явява, цял подпухнал, колкото да отключи вътрешната врата на килията, и си тръгва, глух за стоновете на родилката и за проклятията на момичетата. Тогава затворничките се втурват отчаяно след него, блъскат с юмруци по хлопналата се под носа им външна желязна врата: „Златка ще ражда, отведете я в болница!“ На което оня отвръща през открехнатото прозорче: „Голямо чудо!“ Но това е вече възможност за разговор. Роза Перкова и Цанка Борисова задъхано му обясняват, че делото не е минало, че тя може да бъде оправдана и откъде—на-къде ще я оставят да умира тук? Пък и тя вече пищи — болките й са нетърпими.

След време идва Йордан — другият дежурен тъмничар, с разрешение от директора на затвора да отведе жената. Но във Видинската болница я посрещат враждебно. Началникът Христов (благородната титла „д-р“ не трябва да бъде изписана пред името му!) категорично отказва да приеме измъчената родилка: „За затворници-комунисти място в моята болница няма!“… Напразни са обясненията на надзирателя, че Златка още не е осъдена и може да не получи присъда — „лекарят“ не иска да слуша повече и си тръгва за вкъщи. Тогава тъмничарят Йордан — бивш работник, многодетен баща — започва да моли минаващите по коридора сестри за съдействие. Жените в бяло извръщат глави, бягат — щом началникът е разпоредил,
значи раждането е забранено!

В мъки и унижения протича целият ден. Златка лежи на циментения под вече безсилна и да вика. Чак в полунощ две млади акушерки се смиляват над измъчената жена и я прибират в една от стаите. От помощта им почти няма нужда — момченцето проплаква след минути. Недоносче е, съвсем дребничко — само 1700 грама. Повиват го надве-натри и го настаняват с майка му в изолатора за заразно болните. Пред вратата, разбира се, веднага застава въоръжен стражар.

Още на следващия ден връщат младата майка в килията й след страшен скандал от фашизирания „лекар“. Момичетата се спускат към мършавичкото бебче — носят го от ръце на ръце, радват му се. Вече са надрали за пеленки два стари чаршафа, които Цанка после ще пере с удоволствие в студената вода. За къпане на детето не може и да става и дума — надзирателите й отказват да дават топла вода за малкото затворниче. На това отгоре Златка няма кърма. Отчаяно та хрупа червен лук, ала вместо мляко детето получава натравяне и се покрива с кожни рани и обриви. Вечно гладно и неподмито, то постоянно плаче. Всички се редуват да го укротяват, друсат го на ръце… Девойките отделят от залъка си, за да изхранват майката и детенцето, а мъжете-политзатворници изпращат на пеленачето ризка, съшита от собствените им ризи.

Идва есента. Става още по-студено. Понеже пеленките съхнат бавно във влажната мразовита килия, майката ги изсушава под мишниците си. Така и спи — с неизменните „компреси““…
През юни 1944 г. Златка Евстатиева излиза от затвора заедно с детето си. Тя е победителка — опазила го е живо и здраво. Наистина, не е проходило, краченцата му са слабички и криви, но ще се оправи бързо — на слънце, на чист въздух, с повече храна — нали е на свобода!

Източник: www.bgspomen.com
Ако се чудите как от обикновен таксиметров шофьор Николай Банев се превърна в мултимилионер, вижте цялата историяСкандалният Николай Банев, който е задържан заедно с жена си Евегения за пране на пари и източване н…Nov 1 2018vijti.com

Facebook коментари

Последни новини

Здравният министър: Ресторантите и молове могат да отворят най-рано на

Ресторантите и моловете могат да бъдат отворени най-рано на 18 февруари, категоричен е министърът на здравеопазването Костадин Ангелов. Той...

Кольо Колев: Скоро ще стане ясно, че широко рекламираната ваксинация е вятър и мъгла

Никаквата разлика между основните политически сили засилва говоренето за възможната фалшификация на парламентарните избори през пролетта. Това смята оциологът Кольо Колев.  Според него има огромно насъбрано...

Последната любов на Милен разплака мрежата

Днес се навършват 9 месеца от нелепата смърт на журналиста Милен Цветков. Съдбата на неговия убиец все още е неясна и след общественото недоволство...

Довечера в Безмилостен град – Агях обмисля да предаде бизнеса, Агях и адвокатите му са задържали виновниците

Ето какво ще се случи в сряда в поредната серия на хитовата поредица "Безмилостен град", която се предава от понеделник до петък по bTV. Агях...

Банките вдигнаха таксите за теглене от банкомат

Въпреки тежкото положение на голяма част от българите банките решиха да вдигнат таксите за теглене от банкомат. Новата година ще я посрещнем с по-високи такси...

Още интересни публикации

Facebook коментари