Социализмът може да сложи ръка на всичко – дори на нещо толкова приятно като почивката на хората. И все пак.. има момент на носталгия в спомена за онова време.
Не защото не можехме да пътуваме, камо ли да си помислим за почивка в съседна Турция или Гърция. Представите ни за туризъм се свеждаха до покриване на задължителния маршрут от 100-те национални обекта, където чинно подпечатвахме в създадените нарочно за целта книжки. Държавните хотели, хижи или ресторанти сега ми се струват далечни колкото планетата Сатурн.
Хладна, спартанска обстановка, колосани чаршафи и намусени рецепционисти, които често играеха ролята на морална полиция, а в много случаи и на истинска такава.
Не, това не ми липсва.
60-годишна жена тъгува по соца: Ако мислите, че преди 1989 г. сме яли само хляб – бъркате. Ето доказателствата, че от глад не сме умиралиГледам снимките на безплатните закуски в училищата, чета дискусиите из интернет и съм просто ужасена…Nov 23 2018vijti.com
Липсват ми свободните плажове, освободените от бетонно застрояване крайбрежни ивици, полупразните писти за ски и шейни, девствената природа на парковете – тогава, когато наистина бяха природни.
Свободата да живееш на палатка и да изпиташ чисто хипарска радост от мизерията, да бъдеш щастлив и богат от преживени емоции без никаква електроника. Факт, който сега се счита за ерес. Като например идеята, че трябва да се отиде до най-близката поща, откъдето да се опиташ след часове чакане да позвъниш на родителите си, за да им съобщиш, че си жив и здрав.
Ученическите ваканции си бяха истинско премеждие за организираните родители.
От една страна – задължително си имаше пионерски, комсомолски или спортни лагери. Така част от лятото се превръщаше в продължаващо обучение по политически науки, набивани в главите на подрастващите с нечуван педантизъм. Но пък с падането на нощта, ситуацията рязко се променяше и добиваше нормалните за младежта измерения. Купонът, разбира се, беше старателно маскиран под дебели пластове бунтарска изобретателност.
Но после идваше време за отпуските на мама и татко. И тук ситуацията ставаше заплетена.
Социалистическият ол инклузив!
Сегашният вариант на ол инклузива има своя дядо и баба във вид на т.нар. карти за почивка. Повечето предприятия предлагаха на своите служители да прекарат заслужения си отдих във ведомствените бази на съответната фирма или учреждение.
Срещу 45 лева за възрастен и 20 лева за дете до 14 години семейството прекарваше две седмици с три хранения на ден. Даже няма да ви разказвам за какъв купон ставаше въпрос.
Естествено, пазарлъкът за това кой кога и с кого ще почива започваше в момента, в който отпуската приключеше, или приблизително година преди жадуваната ваканция.
Извън почивните станции изборът за място на морето се свеждаше до: на хотел (немислимо за семейния бюджет), на квартира или на къмпинг.
Слънчев бряг преди Какао бийч
Сами вероятно разбирате, че курортните комплекси по морето са изградени по разпореждане на ЦК на БКП. Изграждането на Слънчев бряг започва през 1957 година. Географите открай време наричали района малката несебърска пустиня – безкрайни пясъци, оформящи дюни, сред които два кладенеца с геранила.
Първият хотел „Калина“ е завършен през 1959 година. Преди това се появяват първият стол „Оазис“ и, о, Боже!, ресторант „Нептун“.
Само за ваше сведение: култовият хотел „Кубан“ се появява чак през 70-те години, като е първият, който предлага вариететно шоу. Достъпът обаче е силно ограничен.
Милионният турист на комплекса е регистриран на 22 септември 1969 г.
Златни пясъци
Перлата на северното ни Черноморие е на 61 години. Старото име на мястото е Узун кум или „дълъг пясък“.
Строителството на комплекса обаче среща неочаквано затруднение – змии на пълчища пъплят из девствените гори в района. За да бъдат изтребени пълзящите гадини, от самолет са хвърлени таралежи, внос от Албания.
Изграждането на почти всички големи хотелски комплекси и увеселителни заведения, включени в първоначалния план на курорта, отнема около 10 години.
Според идеята от онова време курортът е трябвало да съчетава възможността за семеен туризъм край морето с потенциала на един от най-реномираните балнеолечебни центрове у нас. По-късно се появяват хотелските комплекси и увеселителни заведения на втора и трета линия.
Албена
И Албена е строена по разпореждане на партията. Идеята била да бъде изграден най-модерния в страната курортен комплекс, който да бъде продължение на балчишката курортна част на юг от Двореца в Балчик.
Първата копка на терена прави Тодор Живков през 1968 година. До 1974 година са завършени 6 хотела на плажната ивица на комплекса. Това са „Гергана“, „Славуна“, „Мура“, „Елица“, „Нона“и „Боряна“. През 1978 г. в Албена вече има 40 хотела с 12 750 легла, къмпинг и 23 ресторанта. Същата година Албена посреща 282 552 туристи, с 2 096 653 нощувки. Перлата в короната на комплекса – хотел „Добруджа“, посреща първите си гости през 1983 година.
Тези комплекси обаче ни радваха само в частта плаж и море. Повечето барове бяха „валутни“ или за тях трябваха „връзки“. Хотелите като цени бяха немислими, не и за номенклатурата обаче. С две думи, туризмът и комплексите в частност трябваше да изплащат държавни задължения или да радват родните политически лидери и техните гости от чужбина. Макар и социализъм, „твърдата“ валута купуваше добро настроение и запълваше дупките в държавния бюджет.
На квартира
Не искам да пренебрегвам другите прекрасни места по Черноморието – Дружба, Несебър, Равда, Поморие и Созопол…
Квартирите сега ми се струват направо безплатни. 1 – 1,50 лев на легло!?!? Вярно, топлата вода не беше гарантирана, а обстановката си беше направо спартанска. А тоалетните – общи. Служба „Квартирно настаняване“ се грижеше за резервациите и настаняването. С възможност да няма места, разбира се! Затова тайното договаряне с хазяите си беше задължително.
Ама кой гледа такива подробности!
На къмпинг
Имаше си къмпинги като слънце! На брега на морето, под сянката на дърветата.
За 4,50 лева за двама с палатка и кола. Бяха пълни, опашките пред единствения магазин в района бяха безкрайни. Скара-бирата на територията на къмпинга работеше по цени на Балкантурист, което не беше честно. Но кой е казал, че през социализма предприемаческият дух е загинал.
Хигиената не беше на ниво… всъщност, изобщо липсваше. Тоалетните дори няма да ги споменавам, че това четиво ще стане нецензурно.
Спомняме си социализма без носталгия, но и с доза справедливост. Не всичко беше ужасно зле! Милениумите ме гледат с изумление :)))
И като стана дума… Балкантурист
С изумление, пишейки този материал, установих, че фирмата още съществува. Дори нещо повече – продължава да прави това, което прави вече 60 години! Евала (простете ми жаргона)! На такова дълголетие се радват много малко от социалистическите предприятия у нас.
Създадено през далечната 1948 година от правителството на Георги Димитров, негова основа става съществуващото и дотогава Железопътно бюро „Балкан“, като под негово управление са предадени по-представителните от наскоро национализираните хотели и ресторанти. Възникването му се дължи на неизплатен дълг на страната ни към Чехословашката република. Така национализираните чешки захарни заводи се изплащат във вид на туристически услуги за чешките туристи. Това налага държавно-организиран туризъм.
Под марката „Балкантурист“ се задаваха всички стандарти в туризма – от това какво трябва да има в една хотелска стая, до грамажа на шопската салата, сервирана в ресторантите. Националният туроператор поставяше логото си върху всяка посуда и салфетка, която можете да си представите.
Всяка форма на туристическа услуга извън Балкантурист се считаше за нелегален бизнес. А историята преди малко вероятно обяснява присъствието на толкова много чешки туристи у нас.
Евин плаж, Нивея, „Бич може“ и гларуси по морето
Ако сега смятате, че жените са твърде разголени на плажа, представете си тежките комунистически порядки и морал.
В интерес на историческата истина обаче трябва да кажем, че дори комунистите приемаха, че дамите могат да се пекат на слънце, както майка ги е родила. За целта обаче те биваха отделяни с висока плетена ограда, каквато можеше да се види почти на всеки плаж, далеч от похотливите погледи на силния пол.
Зад високата ограда, освен насладата от слънчевите лъчи, се извършваше една друга, забранена от властта дейност – търговия на дребно.
Недоимъкът и липсата на елементарни аксесоари принуждаваха жените да прибягват до плажен пазар с посестримите си от другите соцдържави. Полякините щедро продаваха парфюм „Бич може“ и кремовете на „Нивея“.
Чехкинчетата ни продаваха така популярните поли и рокли с волани. Сапуни в шарени опаковки, фибички и шнолки, дребни аксесоари, които можеха да минат лесно през митницата, ставаха обект на неформален търг с наддаване.
Предприемчиви младежи бяха изградили цели канали за доставката на дефицитните стоки.
А иначе, в свободното си от търговия време, гларусите си прекарваха чудесно, общувайки с екзотичните чужденки на странна смесица от малко руски и жестомимичен превод в ефир :)))
През зимата
Много от нас се учеха да карат ски най-вече чупейки си краката и ръцете по напълно необработени писти, често абсолютно девствени, и нахлузили т.нар. мини ски. От сегашната ми гледна точка, ако видя някое дете да се пързаля с това съоръжение, ще повикам Бърза помощ и Закрила на детето едновременно.
Но по времето на соца нямахме много голям избор. Пардон, имахме… Хората се бяха погрижили все пак някъде в средата на 70-те по пистите да има ски гардероби. Проблемите бяха два. Първо, екипировката струваше бая пари – 10 лева на ден, което правеше 5% от заплатата на баща ми. Второ, даваните под наем ски „Пирин“ стърчаха поне педя над главата ми, бяха невъзможни за управление и почти 100% гарантираха някой и друг счупен крайник.
Иначе, ако успееш да се задържиш на тях… преживяването си струваше. Да не говорим, че традиции страната ни в този спорт има отдавна – все някой батко ще се намери да ти покаже някой трик. А ако си много упорит – може и да станеш Попандов. За по-непретенциозните любители на снега припомням: култовата шейна „Чук и гек“, пързаляне с найлони по опасни наклони… червени бузи и премръзнали ръце и крака! Червено вино, сандвич със сланина и компрес с лук и кисело зеле за подути стави:)))
Автор: Паолина Тотева
*Изказвам специални благодарности на колегите от Socbg.com, чиито снимки съм използвала.
Източник: www.flashnews.bg
Спомени от соца: Въпреки, че всички крадяха, имаше за всички. Има ли логика?Всички имаха работа. Навремето за всички имаше работа. Бяхме първи в Европа по висшите, дипломите се…Nov 20 2018vijti.com