сряда, февруари 21, 2024

Има надежда: Мечка и малкото ѝ заснети на Витоша (СНИМКИ)

Най-четени

Майка мечка и малко мече са заснети в района на държавно ловно стопанство (ДЛС) „Витошко-Студена“, съобщиха от РИОСВ-Перник, цитирани от Агенция „Фокус“. Регионалната инспекция по околна среда и води провери сигнал за нападение на пчелин от кафява мечка. Пчелните кошери се намират в частен имот в ДЛС „Витошко-Студена“, в границите на природен парк „Витошко“. Експерти от отдел „Биоразнообразие“ са констатирали щетите и са поставили фото капани. На 4 и 6 декември устройствата са заснели две мечки – майка с малкото ѝ.„А аз кога ще умра?“ – покъртителен разказ на детски хирургТози покъртителен разказ на хирург няма да остави никого безразличен: „Преди около 15 години, през н…Dec 10 2018vijti.com

Кафявата мечка, която се среща в България е защитен вид, включен в Червената книга, припомнят експертите. Макар и едро, тя е едно от най-плахите диви животни и избягва срещите с човека. Обикновено мечката усеща присъствието му отдалеч и спокойно се оттегля. По опасна може да бъде срещата с майка с малко мече, защото тогава тя става изключително агресивна, защитавайки малкото си. РИОСВ призовава гражданите при намиране на екземпляри от защитен вид, незабавно да сигнализрат екоинспекцията и до пристигане на експерти да предприемат мерки за предотвратяване на обезпокояването на животните, пише vesti.bg.

В България кафявата мечка е представена от две субпопулации, обитаващи двата най-големи планински масива в страната – Старопланинския и Рило-Родопския. Общата територия на разпространение на вида е около 1 100 000 ha. Западната част на Средна гора служи като своеобразен мост, чрез който двете субпопулации са свързани. Първата старопланинска субпопулация е по-малка от втората и границите на разпространение приблизително съвпадат с тези на национален парк Централен Балкан и буферната зона към него. В западна и особено в източна посока на масива присъствието на кафяви мечки е спорадично и по-скоро с временен характер. На запад тази субпопулация се свързва с ареала на разпространение на мечките в Сърбия. На юг субпопулацията не е така фрагментирана и заема по-обширна площ, която частично попада в националните паркове Рила и Пирин. На запад посредством Краище, Осогово и Малашевска планина кафявата мечка комуникира с популациите в Сърбия и Македония, а на юг с тази в Гърция. Гръцката субпопулация в Родопите е пряко продължение на Рило-Родопската на юг и е пространствено изолирана от западната Пиндска субпопулация.

- Advertisement -

Площта на обитаваната територия от старопланинската субпопулация е 237 100 ha, а тази на рило-родопската е 841 800 ha. Много по-несигурни са данните, касаещи числеността на дивите кафяви мечки в България. Различни източници посочват различни цифри движещи се в границите между 500 и 1000 индивида. Причината за неясния брой на мечките е факта, че територията, която обитават е голяма и е възможно един екземпляр да бъде преброяван повече от един път. Мечките в България са от най-плахите и избягват срещи с човека. Причина за това е, че Южна Европа е била пренаселена още от дълбока древност. Хората са преследвали вида в продължение на хиляди години и мечките са придобили навик да се крият и пазят. Обичайно при среща с човек, мечката го подушва и чува отдалеч и се отдалечава.

В миналото кафявата мечка е обитавала цялата територия на съвременна България. Свидетелства за това се откриват от костни останки в различни краища на страната. Костни останки и зъби от кафява мечка в България са открити на десетки места. Те доказват безспорното някогашно по-широко разпространение на вида в страната. Фосилни находки са открити в пещерата Козарника (Сухи печ) до Белоградчик от палеолит – неолит (отпреди 80000 – 16000 г.); в пещерата Миризливка в местността „Башовица“ в рида Белоградчишки венец до Гара Орешец от палеолит [24]. Субфосилни останки (от следледниково време) от кафява мечка са открити праисторическото селище „Телиш-Редутите“ при Телиш, Плевенско от неолит – раннобронзова епоха (3450 – 3320 пр.н.е.)[25] и край село Долнослав, Пловдивско в енеолитния култов център (3530 – 3480 пр.н.е.).[26]; в селищната могила при Гълъбово (енеолит – средна бронзова епоха); в потънало селище Урдовиза до Китен от енеолит – раннобронзова епоха (3000 – 2000 г. пр.н.е); Тракийската гробница в землището на село Руен (4 – 1 в. пр.н.е.); средновековно селище до село Искрица, Старозагорско от 11 – 12 в.; ранновизантийското (Цуида; 5 – 6 в. н.е.) и средновековно (10 – 12 в.) селище Хисарлъка в пределите на Сливен Според римски надписи от II век е известно, че десетки заловени мечки са пренасяни по Дунав до римските арени.

Десетки пещери в България се наричат „Мечата дупка“ заради обитавалите ги в миналото мечки. Сред тях са и такива, които днес се намират твърде далеч от съвременните граници на ареала на вида. Такива са например Мечата дупка до село Стоилово с отложения от втората половина на късен плейстоцен и Мечата дупка до село Леярово с намерени останки от ранен холоцен.

В края на 19 век разпространението на кафявата мечка се свива до приблизително настоящите си граници с изключение на това, че екземпляри са обитавали Лудогорието и Странджа, а естествената връзка на двете субпопулации през Еледжик е била широка и постоянна. При първото сериозно преброяване на кафявата мечка през 1934 г. е установено, че страната е обитавана от 300 – 366 индивида, а за същата година са отстреляни 32 мечки. В резултат на взети мерки по ограничаване на отстрела и опазване на вида до 1959 г. броят им нараства до 450 и оттогава до момента числеността на мечките в България бавно нараства. През 1980-те години кафявата мечка се превръща в ловно-стопански обект. Поради тази причина в района на Кормисош са внесени мечки от Румъния, които да подобрят генофонда на местните. Карпатските мечки са по-едри и с по-ценни трофейни качества, но са потомци на холоценска вълна на миграция от източните части на Европа. Балканската популация заедно с мечките от Пиренеите и Апенините са автохтонен плейстоценски реликт[30]. В резултат на това при проведено изследване на 199 проби от мечки взети в България и Румъния е установено, че 7 от екземплярите в България са наследници на карпатските мечки.Ей, хора, като сме живи на 70 години, пречим ли ви? Да не би да сме престъпници?На жена ми София повече й подхожда да ви пише, но като се случи нещо неприятно, тя се обижда на свет…Dec 10 2018vijti.com

Последни новини

Приемем ли еврото, всички пенсионери ще ликуват! Ето защо

„Преминаването към еврото няма да бъде толкова болезнено, колкото хората се притесняват. Не очакваме сътресение в покупателната способност“, това...

Какво става с Лора Крумова? Вече е почти двойна – СНИМКИ

Лора Крумова от години води неравностойна битка с килограмите, но явно или волята не й достига, или пък става дума за нещо друго, което...

Нели от “Търси се“ призна: Разведох се!

Водещата на “Търси се“ Нели Хаджийска призна пред Жоро Тошев в предаването „Преди обед“, че от началото на годината е официално разведена със съпруга...

Заляха офис на А1 в Карлово с боя

Ядосани клиенти заляха с боя офис на А1 в Карлово. Грозната кафява течност беше по цялата стъклена витрина на магазина на мобилния оператор, видя...

Как чаках 5 часа на опашка за маратонки „Адидас“ в ЦУМ и още за живота през 80-те

Напоследък синът ми на няколко пъти ми споменава как негови приятели говорят с умиление и носталгия за времето на социализма. И понеже тези младежи...

Още интересни публикации