test
събота, юни 15, 2024

Имат ли край паденията? Личната трагедия на родните президенти – политически провали и ожълтен живот*

Най-четени

Дефилето на президентските Десита по публичната сцена навежда на дълбоки размисли за безрадостната съдба на всеки роден държавен глава не само по време на мандата, но и след като напусне „Дондуков“ 2. Нито един от тях тъй и не можа да остане на висотата на положението, което, види се, е заел съвсем случайно, иначе щеше да е подготвен за ситуацията, че това се случва веднъж в живота на човека и остава негов белег до края му.Саудитският принц хвърля 500 млрд. долара за 500-километров „Град на мечтите“ с мост към Африка и жени с открити лица (ВИДЕО)Саудитският коронован принц Мохамед бин Салман обяви плановете си за построяването на нов мегаград н…Dec 22 2018vijti.com

Но не! Напускайки седалището и мандата си, родните президенти се развихрят като държани на въже и започват да вършат такива щуротии, каквито на бившите държавни мъже по света и през ум не са им минавали. И все в посока на бурни публични изяви, което идва да рече, че влизайки във фокуса на общественото внимание по протокол, внезапно започват да си мислят, че това е заради личните им качества. Сиреч, че нацията наистина е луда по тях, а не става дума за неизбежно внимание към проявите на главата на държавата.

Дотук президентите ни допускаха фаталната грешка след очевидното и безвъзвратно приключване на политическата им кариера при напускането на „Дондуков“ 2, да се опитват да я реанимират по изкуствен начин чрез политически структури. Нещо, което всеки учебник строго забранява, тъй като се смята, че да оглавиш държава е най-високото възможно ниво, след което пълководството на разни партии си е чиста проба падение. Но кой да чете учебници, след като тия хора вече живеят с чувството, че те трябва да ги пишат.

- Advertisement -

Нека припомним, че първите трима български президенти се орезилиха точно по този начин и вместо да ходят с гордо вдигнати глави като помъдрели бащи и съответно авторитети на нацията, трябваше спешно да се укрият по офисите си и да се правят, че са си намерили по-интересни и смислени занимания от политиката. Кажки да бяха го направили преди да станат президенти, както би казал Иванчо Йотата.

Покойният Жельо Желев като че ли повлече крак в това отношение и след като изгуби първите в най-новата история на България вътрешнопартийни избори за президент, основа своя партия Либерална алтернатива, която на парламентарните избори през 1997 г. спечели едва 0,3%. След това Желев потъна в забрава до смъртта си.

Приемникът му Петър Стоянов, може би поучен от този печален развой, предпочете да не създава своя партия, а да оглави тази, която го направи президент. Но за сметка на това, освен че зае лидерския пост в СДС, извърши още по-голяма глупост, като след президентския пост дори стана депутат, издигна крайно неподходяща кандидатура за държавен глава и в крайна сметка през 2007 г. не вкара нито един евродепутат от СДС в Европейския парламент. След което също му се наложи да премине в негласна нелегалност.

Неговият приемник Георги Първанов на пръв поглед изглеждаше поучен от горчивия опит на предшественика си, но не и този на Желев – той не направи опит да оглави партията-майка БСП, а създаде своята АБВ, която влезе в парламента на ръба, танцува само един мандат и сега е потънала в забвение. Така, макар и уникален засега с двата си последователни президентски мандата, Първанов постъпи банално и в момента май пише спомени – нещо което един бивш президент би трябвало да прави, без да се впуска в гореизброените приключения.

Дотук добре – били политици и пак искат да бъдат такива, пък нищо, че не става. Но оттук нататък нещата силно се вжълтиха. И сгазиха не само общоприетите правила за политическо присъствие на един бивш президент, но дори и елементарните норми за публично поведение.

Предпоследният засега държавен глава Росен Плевнелиев изневери на традицията и не се хвърли в политически, а в креватни упражнения, които кой знае защо реши да направи публично достояние. Явно и той като предшествениците си загива извън светлините на рампата. Освен че ожълти и без това доста замърсената атмосфера със сапунката си със синоптичката Деси, започна да я влачи на официални държавни събития, на които по право му се полага първият ред, на който въпросната палавница се намърдва на едно ниво с патриарха. На това място заклет атеист да си, пак ще кажеш: Боже, пази България!

На всичкото отгоре появата на екранната сладурана провокира махленска интрига между нея и генералското Деси – съпругата на сегашния президент Румен Радев, което според някои наблюдатели не щяло да я сравняват с незаконната половинка и затова седнало на друго място. Причината вероятно е доста по-протоколна – присъствието на синоптичното Деси не е било предвидено по обективни причини и за нея не е имало място на първия ред на ложата до любимия ѝ. И, за да не стават скандали, Радев вероятно е пратил своето Деси на друго място, хем да изглежда скромно, особено след като в началото на мандата му хората се чудеха него ли са избрали, или тая разтури-къща, за която се ожени заради кандидатурата си за президент.

Тъй или иначе, конфузът е отвратителен. И ако някой не събере тия бивши и настоящи родни държавни глави и не им прочете ограмотителен курс за правилно политическо и гражданско поведение по време на и след президентския мандат, нещата ще стават все по-зле. И първото, което трябва да усвоят въпросните президенти е, че институцията, която обитават, си има самостоятелен и константен рейтинг от около 50%, независимо кой се подвизава в нея. А личният им рейтинг е този над 50-те процента. Вярно, някой могат да свалят дори и въпросните 50%, както стана по времето на Плевнелиев, приключил мандата си с рейтинг 21%.

А има и второ брадата правило и то гласи: няма бивш президент! Затова никой не се обръща към бившите държавни глави с „господин експрезидент“, а с „господин президент“. Другото е улична риторика, която медиите използват за по-лесно и кратко. А след като няма бивш президент, няма как да бъдеш и политическо лице с друго качество. Не се знае дали Радев вече е наясно по този въпрос, но има достатъчно време до края на мандата си, за да му го обяснят.

Иначе и той ще застане в тъжната редичка на бившите държавни глави и настоящи провалени политици, които не правят чест на нито една държава и дори повдигат сакралния въпрос: всъщност, ние тоя защо го избрахме за президент? По-нататъшната им политическа кариера крещящо доказва, че явно не е имало защо. Което пък поставя друг сакрален въпрос: а защо изобщо имаме институцията „президент“ в конституцията си? Но това вече е тема на друг разговор, който е крайно време да започне.
*Автор: Иван Николова
Източник: pik.bgСемейната драма на една жена от Сърбия: „Аз родих дете, а по-късно съпругът ми Боян разбра, че е безплоден“Санела реши да сподели разказа за живота си с всички, въпреки че мнозина ще я осъдят. Тя искаше дете…Dec 22 2018vijti.com

Последни новини

Защо тази участничка в „Ергенът“ опротивя бързо на зрителите

Противна, гадна нечистоплътно излъчване – егати комбинацията и за капак Огромно самочувствие, смятат зрители. В третия сезон на „Ергенът“ има...

Преди екстеншъните и силикона: Ето как е изглеждала пияната Християна от „Ергенът“ с 20 кг отгоре! (СНИМКИ)

Още с първите епизоди на „Ергенът“ скандалът не закъсня, а в основата му бе психоложката Христиана Манова, която се напи и наговори куп глупости...

ИЗМАМА в „Ергенът“: 36-годишната Магдалена Томова е човек на продуцентите, лансират я яко! (ето доказателството – СНИМКИ)

36-годишната Магдалена Томова е една от най-показваните на екран участнички в „Ергенът“. Тя получи първата розова роза от Алек Младенов още първата вечер в...

Стана ясно защо Алек е избягал от финала на „Ергенът“

Ергенът Алек е избягал от финала на романтичното предаване и не е сложил годежен  пръстен на нито едно от 24-те напористи момичета, които в продъджение...

Стана ясно как е починал Славчо Пеев

Тъжната новина за внезапната смърт на актьора Славчо Пеев потресе арт гилдията. Много от актьорите признават, че са се учили от него и тази...

Още интересни публикации