петък, януари 22, 2021

Една отхвърлена дъщеря: И на смъртния му одър не дадох прошка на баща си, той беше животно

Най-четени

Здравният министър: Ресторантите и молове могат да отворят най-рано на

Ресторантите и моловете могат да бъдат отворени най-рано на 18 февруари, категоричен е министърът на здравеопазването Костадин Ангелов. Той...

Кольо Колев: Скоро ще стане ясно, че широко рекламираната ваксинация е вятър и мъгла

Никаквата разлика между основните политически сили засилва говоренето за възможната фалшификация на парламентарните избори през пролетта. Това смята оциологът Кольо...

Последната любов на Милен разплака мрежата

Днес се навършват 9 месеца от нелепата смърт на журналиста Милен Цветков. Съдбата на неговия убиец все още е...

Довечера в Безмилостен град – Агях обмисля да предаде бизнеса, Агях и адвокатите му са задържали виновниците

Ето какво ще се случи в сряда в поредната серия на хитовата поредица "Безмилостен град", която се предава от...

Банките вдигнаха таксите за теглене от банкомат

Въпреки тежкото положение на голяма част от българите банките решиха да вдигнат таксите за теглене от банкомат. Новата година ще...

Искам да ви разкажа една история, която ме накара да се върна в детството и отново да извървя нерадостния път на живота си. Бях скрила тази своя тайна, но непознат баща ме провокира да си спомня личната си драма. Прибирах се след тежка нощна смяна. Поредният „клониран“ ден не бе по-различен от другите. По пътя срещнах мъж, жена и 3-4-годишни момиченца с къси полички и плитки. Приличаха на кукла Барби. Едното се препъна и повлече след себе си другото. Мъжът със скок ги вдигна, удари им по един шамар и те отново се озоваха на земята. Майката протегна ръце да ги защити, но защо ли й трябваше? Последва канонада от псувни и удари. Чух го да казва: „Кучка! Роди момичета, а аз исках синове!“Драмата на една жена: Знам, че ще умра и ще накажа всички онези мъже, за които бях само плътска насладаПреди две години, на едно парти, се запознах с красив мъж на име Коста. Не съм от лесните жени, но К…Dec 23 2018vijti.com

И замръзнах. Душата ми се взриви. Сякаш се събудих от някакъв сън. Намесих се и познайте какво щеше да ми се случи, ако не тичах по-бързо от него. Болката от видяното ме върна назад във времето. Макар да бях 4-годишна, съм запомнила тази сцена. Майка ми се върна с нещо увито и го остави на леглото. Баща ми скочи и започна да я удря. Нещо червено пръскаше навсякъде, а тя падна. Придърпа легена, който се пълнеше с алена течност, но той не спря с ритниците. Крещеше й: „Казах ти да не се връщаш, ако родиш дъщеря!“

Бях свикнала да я бие, но този път тя не плачеше, беше притихнала и не помръдваше. Тогава той се разтича, дойдоха хора. А мене ме бяха забравили. Приближих се до леглото и видях кукла, като тази на съседското момиче. Бутнах я с пръстче, беше мекичка. Отвори очички. Нямах играчки, а тази беше толкова красива! Поисках да я взема в ръце, а тя така се разпищя, че ме изплаши и накара всички да се обърнат към нас. Баща ми продължаваше да крещи: „Вижте ги! Две! Момичета! Аз съм мъж, искам син. Ти си виновна!“ И отново посегна да удари тялото на земята. Колко пъти съм искала, а така и не можах да му кажа – да беше почакал! Аз родих синове. И сестричката ми – също. Сега ще му призная всичко, макар и да е твърде късно: Ти ни захвърли в детски домове, защото сме момичета. Може би нося грях в душата си. Когато бях на 28 г. ти ме срещна на улицата. Спря ме, посегна към лицето ми. Каза ми, че съм красива и ме помоли да тръгна с теб, за да се похвалиш пред роднините каква дъщеря имаш. Да ти завидели каква хубост си създал. Копнеех да чуя други думи от теб, казах ти: „Аз нямам роднини, нито семейство. Сама съм. Имате грешка! Държавата е моята майка и баща. А вас не ви познавам“. После скочих към вече затварящите се врати на автобуса.

Прибрах се, за да се наплача на воля. А миналото се връщаше и барабанеше в слепоочието ми. Спомних се как лежах болна, а нямах лекарства, бях гладна, мръзнех, завита през глава с 2 държавни одеяла. Случвало ми се е да бъркам в кошче за боклук, за да извадя недоядена закуска. Децата ми се присмиваха, сочеха ме с пръст: „Вижте я, тя няма татко!“

Исках те, татко! Поне да ме видиш качена на стълбичката, спечелила I-во място в градското първенство по лека атлетика. Да ме видиш 2 пъти републикански шампион по водомоторен спорт, закичена с медали и купи в ръце. Хората ме прегръщаха. Тогава прославих града. А името на този, който ме учеше, моят треньор, завинаги ще остане в историята. Днес морският клуб в града ни се казва „Васил Маринов“ – най-добрият състезател в света. Тогава той ме прегръщаше и ми се радваше! А теб те нямаше. И никой не се срамуваше от мен, детето от социалния дом. Исках да чуеш как ме наричаше семейството на съпруга ми, когато се омъжих. Всички бяха заети да ме карат да ям, защото съм приличала на Бухендвалдски манекен.

Разбира се, ядях и бой от мъжа ми, защото съм била тъпа девственица и не съм умеела разни хватки в леглото. Как исках тогава да ме приютиш поне за малко! Нямаше ли да се гордееш с мен, бях станала майка на синове? Приеха ме и в школата в Симеоново. Е, не отидох. Кой да ме подкрепи?! Вярно е, че съм силна жена. Жена ли?! Какво е това? Аз съм глава на семейството, трябваше да се справя и успях. Ще уча в някой друг живот. Не бях на юбилея ти. Не ти простих. Чух, че си казал: „Три деца имам и нито едно не дойде да ме поздрави!“ Бях изпратила синовете си – твоите внуци, които не беше виждал. Плакал си, прегръщал си ги, били по-високи от теб, а единият те гледал с твоя цвят очи…

Дойдох по-късно, беше 8 януари – студен зимен ден. Смесих се с тълпата опечалени, не ме познаваха. Другите се скриха на топло и затвориха вратите, а ти остана сам. Единствено аз бях до теб. За първи път те прегръщах цели 2 часа и 17 минути. Броих ги. Гушках те, милвах те, целувах те, говорих ти… Защо бяхме само двамата в последните ти часове на този свят? Всъщност не, изпратиха те много хора. Казват, бил си добър с тях. Беше късно да се прощаваме. Прекалено дълго го отлагахме. Простила съм на всички, дори на враговете си. На тебе, татко, не ти простих приживе. А те обичах! Дори не знам защо. Мили хора, разголих душата си пред вас. Дано да ви помогна да разберете, че децата са най-ценното нещо на този свят.
Неда, Русе
Източник: Лична драмаДрамата на една майка: Аз го биех, а той през сълзи ме умоляваше: „Не ме удряй, мамо, толкова те обичам“Казват, че всичко идва от детството. А в моето детство се случи нещо, което не бих пожелала никому. …Dec 26 2018vijti.com

Facebook коментари

Последни новини

Здравният министър: Ресторантите и молове могат да отворят най-рано на

Ресторантите и моловете могат да бъдат отворени най-рано на 18 февруари, категоричен е министърът на здравеопазването Костадин Ангелов. Той...

Кольо Колев: Скоро ще стане ясно, че широко рекламираната ваксинация е вятър и мъгла

Никаквата разлика между основните политически сили засилва говоренето за възможната фалшификация на парламентарните избори през пролетта. Това смята оциологът Кольо Колев.  Според него има огромно насъбрано...

Последната любов на Милен разплака мрежата

Днес се навършват 9 месеца от нелепата смърт на журналиста Милен Цветков. Съдбата на неговия убиец все още е неясна и след общественото недоволство...

Довечера в Безмилостен град – Агях обмисля да предаде бизнеса, Агях и адвокатите му са задържали виновниците

Ето какво ще се случи в сряда в поредната серия на хитовата поредица "Безмилостен град", която се предава от понеделник до петък по bTV. Агях...

Банките вдигнаха таксите за теглене от банкомат

Въпреки тежкото положение на голяма част от българите банките решиха да вдигнат таксите за теглене от банкомат. Новата година ще я посрещнем с по-високи такси...

Още интересни публикации

Facebook коментари