неделя, ноември 27, 2022

Една отхвърлена дъщеря: И на смъртния му одър не дадох прошка на баща си, той беше животно

Най-четени

Домашен лек който решава проблема с косопада и чупливите нокти

Решаването на досадни проблеми е по-лесно, отколкото си мислите. И най-хубавото е, че е точно под носа ви! Особено през...

Джинджифил, лимон и чесън, най-силната защита на белите дробове

Джинджифил, лимон и чесън, най-силната защита на белите дробове, за профилактика и укрепване на имунитета. Изпитан народен лек при настинка,...

Защо трябва да консумираме райска ябълка често през сезона

Екзотичното растение произлиза от семейство Абаносови. Пътят на оранжевото бижу започва от Япония и Китай и стига до Америка и...

Червено вино с чесън лек за много болести!

Чесън и червено вино за здраво сърце. Колкото повече остаряваме, толкова повече болести се появяват – грип или температура, диабет,...

Спиране на болката в гърба: 11 лесни йога упражнения, които всеки след 40 трябва да научи!

Спиране на болката в гърба: 11 лесни йога упражнения, които всеки след 40 трябва да научи! Познавате ли нетърпимата болка...

Искам да ви разкажа една история, която ме накара да се върна в детството и отново да извървя нерадостния път на живота си. Бях скрила тази своя тайна, но непознат баща ме провокира да си спомня личната си драма. Прибирах се след тежка нощна смяна. Поредният „клониран“ ден не бе по-различен от другите. По пътя срещнах мъж, жена и 3-4-годишни момиченца с къси полички и плитки. Приличаха на кукла Барби. Едното се препъна и повлече след себе си другото. Мъжът със скок ги вдигна, удари им по един шамар и те отново се озоваха на земята. Майката протегна ръце да ги защити, но защо ли й трябваше? Последва канонада от псувни и удари. Чух го да казва: „Кучка! Роди момичета, а аз исках синове!“Драмата на една жена: Знам, че ще умра и ще накажа всички онези мъже, за които бях само плътска насладаПреди две години, на едно парти, се запознах с красив мъж на име Коста. Не съм от лесните жени, но К…Dec 23 2018vijti.com

И замръзнах. Душата ми се взриви. Сякаш се събудих от някакъв сън. Намесих се и познайте какво щеше да ми се случи, ако не тичах по-бързо от него. Болката от видяното ме върна назад във времето. Макар да бях 4-годишна, съм запомнила тази сцена. Майка ми се върна с нещо увито и го остави на леглото. Баща ми скочи и започна да я удря. Нещо червено пръскаше навсякъде, а тя падна. Придърпа легена, който се пълнеше с алена течност, но той не спря с ритниците. Крещеше й: „Казах ти да не се връщаш, ако родиш дъщеря!“

Бях свикнала да я бие, но този път тя не плачеше, беше притихнала и не помръдваше. Тогава той се разтича, дойдоха хора. А мене ме бяха забравили. Приближих се до леглото и видях кукла, като тази на съседското момиче. Бутнах я с пръстче, беше мекичка. Отвори очички. Нямах играчки, а тази беше толкова красива! Поисках да я взема в ръце, а тя така се разпищя, че ме изплаши и накара всички да се обърнат към нас. Баща ми продължаваше да крещи: „Вижте ги! Две! Момичета! Аз съм мъж, искам син. Ти си виновна!“ И отново посегна да удари тялото на земята. Колко пъти съм искала, а така и не можах да му кажа – да беше почакал! Аз родих синове. И сестричката ми – също. Сега ще му призная всичко, макар и да е твърде късно: Ти ни захвърли в детски домове, защото сме момичета. Може би нося грях в душата си. Когато бях на 28 г. ти ме срещна на улицата. Спря ме, посегна към лицето ми. Каза ми, че съм красива и ме помоли да тръгна с теб, за да се похвалиш пред роднините каква дъщеря имаш. Да ти завидели каква хубост си създал. Копнеех да чуя други думи от теб, казах ти: „Аз нямам роднини, нито семейство. Сама съм. Имате грешка! Държавата е моята майка и баща. А вас не ви познавам“. После скочих към вече затварящите се врати на автобуса.

- Advertisement -

Прибрах се, за да се наплача на воля. А миналото се връщаше и барабанеше в слепоочието ми. Спомних се как лежах болна, а нямах лекарства, бях гладна, мръзнех, завита през глава с 2 държавни одеяла. Случвало ми се е да бъркам в кошче за боклук, за да извадя недоядена закуска. Децата ми се присмиваха, сочеха ме с пръст: „Вижте я, тя няма татко!“

Исках те, татко! Поне да ме видиш качена на стълбичката, спечелила I-во място в градското първенство по лека атлетика. Да ме видиш 2 пъти републикански шампион по водомоторен спорт, закичена с медали и купи в ръце. Хората ме прегръщаха. Тогава прославих града. А името на този, който ме учеше, моят треньор, завинаги ще остане в историята. Днес морският клуб в града ни се казва „Васил Маринов“ – най-добрият състезател в света. Тогава той ме прегръщаше и ми се радваше! А теб те нямаше. И никой не се срамуваше от мен, детето от социалния дом. Исках да чуеш как ме наричаше семейството на съпруга ми, когато се омъжих. Всички бяха заети да ме карат да ям, защото съм приличала на Бухендвалдски манекен.

Разбира се, ядях и бой от мъжа ми, защото съм била тъпа девственица и не съм умеела разни хватки в леглото. Как исках тогава да ме приютиш поне за малко! Нямаше ли да се гордееш с мен, бях станала майка на синове? Приеха ме и в школата в Симеоново. Е, не отидох. Кой да ме подкрепи?! Вярно е, че съм силна жена. Жена ли?! Какво е това? Аз съм глава на семейството, трябваше да се справя и успях. Ще уча в някой друг живот. Не бях на юбилея ти. Не ти простих. Чух, че си казал: „Три деца имам и нито едно не дойде да ме поздрави!“ Бях изпратила синовете си – твоите внуци, които не беше виждал. Плакал си, прегръщал си ги, били по-високи от теб, а единият те гледал с твоя цвят очи…

Дойдох по-късно, беше 8 януари – студен зимен ден. Смесих се с тълпата опечалени, не ме познаваха. Другите се скриха на топло и затвориха вратите, а ти остана сам. Единствено аз бях до теб. За първи път те прегръщах цели 2 часа и 17 минути. Броих ги. Гушках те, милвах те, целувах те, говорих ти… Защо бяхме само двамата в последните ти часове на този свят? Всъщност не, изпратиха те много хора. Казват, бил си добър с тях. Беше късно да се прощаваме. Прекалено дълго го отлагахме. Простила съм на всички, дори на враговете си. На тебе, татко, не ти простих приживе. А те обичах! Дори не знам защо. Мили хора, разголих душата си пред вас. Дано да ви помогна да разберете, че децата са най-ценното нещо на този свят.
Неда, Русе
Източник: Лична драмаДрамата на една майка: Аз го биех, а той през сълзи ме умоляваше: „Не ме удряй, мамо, толкова те обичам“Казват, че всичко идва от детството. А в моето детство се случи нещо, което не бих пожелала никому. …Dec 26 2018vijti.com

Facebook коментари

Последни новини

Червено вино с чесън лек за много болести!

Чесън и червено вино за здраво сърце. Колкото повече остаряваме, толкова повече болести се появяват – грип или температура, диабет,...

Домашен лек който решава проблема с косопада и чупливите нокти

Решаването на досадни проблеми е по-лесно, отколкото си мислите. И най-хубавото е, че е точно под носа ви! Особено през есенните и зимните месеци често...

Направете си орехов мед който лекува много здравословни проблеми и повишава имунитета

Ядките са източник на протеини, минерали, микроелементи и хранителни вещества, чиято сила се увеличава многократно при комбиниране с други природни продукти. Ще ви покажем как...

Солни компреси за кости, стави и много други проблеми

Този метод е много популярен сред народните лечители в продължение на много векове , а солените превръзки са подобрили живота на много хора. В миналото,...

Защо трябва да консумираме райска ябълка често през сезона

Екзотичното растение произлиза от семейство Абаносови. Пътят на оранжевото бижу започва от Япония и Китай и стига до Америка и Средиземно море през 18 век,...

Още интересни публикации

Facebook коментари