Той е заловил един от най-големите балкански ганстери, а днес той е опасно близко до най-лукавите престъпници в Канада.
„В живота си не съм взел никога един цент подкуп. Никога не съм излъгал, не съм се корумпирал и за мен излизането, напускането на България по този начин беше единственият шанс да запазя тези мои ценности и едновременно да работя работата, която обичам”, признава той.
Роден е във Велинград. Винаги е имал една мечта – да бъде полицай. Влиза в системата на МВР на 22. Скоро след това го наемат в звеното на Интерпол в България.Там работи активно в борбата срещу трафика на хора и по издирването на най-опасните престъпници.Хората напускат селата, но тези млади хора направо полудяха по тази къща на село. Ето колко плащат и как живеят в неяЖеланието на жителите на малките населени места да се преместят да живеят в големите градове – София…Oct 9 2018vijti.com
„Отделяха се много сериозни пари, полагаха се много усилия на държавно и международно ниво. Това беше в периода на присъединяване на България към ЕС. И аз съм много горд, че аз и моите колеги постигнахме едни доста добри резултати”, споделя Борис.
Да заловиш най-опасния жив сърбин
Сретен Йосич, по прякора Йоца Амстердама, е най-големият балкански наркобос и най-опасният жив сърбин. През 2002 г. е зрелищно арестуван в София, където живеел под чужда самоличност. В акцията по залавянето и предаваното му заслуга има и Борис.
Като агент на Интерпол сътрудничи с чуждите бюра за сигурност по случая: „Почти се стигна до сблъсък между две служби, защото нямаше достатъчно комуникация, правилен обмен на данни и това можеше да изиграе една много лоша шега”. С времето еуфорията от добре свършената работа отстъпва място на реалността: „Никой от нас не отива в полицията заради пари. Но все пак полицаят трябва да има статут най-малкото, за да бъде независим и да си върши работата Според мен по това време ние нямахме никакъв статут. Виждах някои процеси, които така у мен будеха много сериозно безпокойство: на реставриране на стари практики, лица в службите на МВР от времето на комунизма, стари обичай, манталитет”.
Дестинация: Канада
Така решава да замине отвъд Океана. В Канада. Започва работа като охранител в болница в Отава. А година по-късно охранява летището в Калгари. Градът е с размерите на София. Там живеят над 1,6 млн. души. Около 800 от тях – българи.
Като всяко начало, и това е трудно: „Учех езика много упорито. Терминологията и това беше един такъв преходен, много труден за мен период. Ниско заплащане, установяване, свикване с държавата, с обичаите…”.
Борис не оставя мечтата си да бъде полицай. Явява се на конкурс в местния департамент на шерифите. Назначават го в отдел за ескорт на високорискови престъпници.
Носи значката си с гордост, но и с голяма отговорност: „Този бадж ти го връчва един началник с много пагони на рамото, който ти казва така: „Това е власт, която ти се дава от народа и тази власт е за народа”. Тоест вие няма да служите на някаква шайка самозабравили се бандити горе, а ще служите на хората”.
11 години по-късно, тези думи отекват в съзнанието му. Не по този начин се гледа на професията „полицай” в България, смята той:
„В България за съжаление полицията се възприема все още като инструмент на репресивната власт. Хората се страхуват от полицаите. Имат по-скоро негативно отношение.
Там е точно обратното. Полицаят е човек, на който ти знаеш, че можеш да се обърнеш към него за всяко нещо.
Не казвам, че всички полицаи са корумпирани в България. Има много, много съвестни хора, които страдат всеки ден, само и само да си вършат работата, но това е един много малък процент”.
Като шериф диша във врата на най-опасните престъпници в Канада. Ескортирал е по въздух десетки. А рисковете дебнат отвсякъде.
За късмет никога не се разделя с един талисман: „Това е една наша значка. Полицаите на запад по принцип имаме така една лека закачка, ако се засечем в бар и аз представя този талисман на колега – това се казва challenge coin . Той трябва да ми постави неговата до моята и сме ок. Ако той липсва, няма я неговата, ми купува бира и обратното”.
След дни Борис отново отлита за Канада. Път обратно към България на този етап не вижда: „Все се надявах така тайничко аз да съм сбъркал и нещата тука да се оправят, но за съжаление не го виждам в момента”.„За хората може и да съм суеверна, но откакто правя това, левчетата сами скачат в портмонето!“ И на вас няма да ви навреди да опитатеНякои явления са трудни за логично обяснение. Въпреки това, това не намалява тяхната ефективност. Вс…Oct 8 2018vijti.com
Източник: Дунавмост