вторник, януари 19, 2021

Авторът на българския химн „Мила Родина“ Цветан Радославов не е зачислен към бойните части, защото е бил късоглед

Най-четени

Пробив: Откриха пътя за лечение на COVID-19

Германски учени твърдят, че знаят как могат да пресекат пътя на вируса към човешките клетки. Това може да се...

Двадесетина български младежи, сред които е и Цветан Радославов, са прекъснали внезапно следването си. Обявена е Сръбско-българската война.
Кайзер Франц Йосиф – император на Австрия, подкрепя открито Сърбия.
Цветан Радославов бърза да се зачисли доброволец. До скромния му куфар е и цигулката му. В първа класа на корабчето се чуват чужди песни, обидни за България. Българите на корабчето са смутени. Цветан се затваря в каютата. Мъчи се да не чува. Нахвърля стихове. Хрумва му, че може да потърси мелодия на стиховете. Хваща цигулката.След тази история се запитвам: как съм оцелял в българското училищеДарина Кацарова е написала този абсолютно смайващ текст за гимназиалното образование в Канада. Докат…Dec 3 2018vijti.com

Така, още с листче в ръка, той се връща при приятелите си. Запяват, отначало плахо, „Мила Родино”, цигулката приглася. В онзи миг се ражда песента „Горда Стара Планина“, която по-късно през 1905 г. е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 г. се превръща в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията той използва известното в родния му край Свищовско хоро. Текстът на химна е променян многократно, за последен път – през 1990 г.
„Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост,
твойта прелест,
ах, те нямат край!“

Поради късогледството му, на Цветан Радославов е отказано да бъде зачислен към бойните части. По негова молба той е изпратен във военния сектор на Червения кръст, където като обикновен санитар се грижи за ранените. Всъщност кой е Цветан Радославов? Поет, музикант, художник, драматург, лингвист, познавач на санскрит, психолог, философ, но преди всичко обикновен българин, осъзнаващ своята мисия.
В софийските си квартири Цветан Радославов неизменно окачва над леглото си портрета на майка си – Паунка. Дръзка жена, която със собствената си ръка от името на женското дружество „Съгласие”, написва „Благодарственият адрес” към жените в Единбург, които вдигнали глас след кланетата през 1876 г.

Дружи със Симеон Радев, който пише за него: „Цветан Радославов беше за мен загадъчен. Учител по философия в една от гимназиите, носеше се легенда за неговата ученост.”
През 1888 г. Радославов става учител в Априловската гимназия в Габрово и неин библиотекар. Воден от стремежа си към наука и знание през 1893 г. той отива да учи отново, този път в Лайпциг, където изучава философия, санскрит, стара история, класическа филология. Негов състудент там е Пенчо Славейков, като и двамата са удостоени с приемането им за членове на две от немските академични дружества –философското и литературното.

През 1897 г. Цветан Радославов се завръща в България и става учител в Мъжката гимназия в Русе. Преподавателската си дейност продължава в Първа софийска мъжка гимназия, където е учител на бъдещия цар Борис III, а през 1903 г. е преместен във Втора мъжка гимназия.

Една интересна случка от 24. V. 1920 г. Цар Борис III е на парада на учащите се. Съгледал в колоните своя бивш учител, царят с висок глас се провиква:

– Здравейте, Господин учителю!

Радославов не чува и тогава царят спира парада, пресича ученическата редица и протяга десница на учителя с думите:

– Поздравявам Ви с нашия най-голям празник, скъпи учителю!

Следват и други пожелания, след което царя се връща на мястото си и колоната продължава.

След откриването на Трета мъжка гимназия по свое желание е включен в нейния състав, за да остане до пенсионирането си при децата на народа.

Интелектуалецът отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага, и се завръща в родината си, за да работи за съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика, логика.

Изявява се също като талантлив художник, етнограф и нумизмат. Рисува пейзажи и исторически картини. Участва в научни излети и публикува своя труд „Титлите на българските владетели”, в който доказва, че владетелската титла „цар” има български произход.

Дългогодишен приятел с Алеко Константинов, Радославов тежко преживява убийството на приятеля си. В първото издание от 1895 г. под заглавието „Бай Ганьо прави избори” Алеко вписва: „Този очерк посвещавам на моя неотделим приятел Цветан Радославов”. В последните три години от живота си той се завръща в родния Свищов. Най-любимото място в Свищов за него е музея „Алеко Константинов”, където ходи всеки ден и помага в пряката музейна работа на уредниците.

Дълги години за българската културна общественост остават неизвестни времето и обстоятелствата, при които е родена любимата на всяко българско сърце песен „Мила Родина”. Дори сестрите на Цветан дълго време не знаят, че песента е сътворена от техния „батьо”, а те с удоволствие я пеят на семейните сбирки. Не знаят и колегите и учениците му. Години наред песента се обнародва в сборници и учебници като народна, а причина за това е пословичната скромност на твореца ѝ. През годините Цветан Радославов потвърждава своето авторство единствено, когато е разкрит случайно от един от посветените в тайната.

А песента полита и до днес като пойна птица, носейки се из цялата страна.Забравената история: Потулената истина за Спартак – синът на РодопитеРодните ни историци и политици системно заличават от народната памет спомена за този героичен тракие…Dec 3 2018vijti.com

Източник: Българска история

Facebook коментари

Последни новини

Пробив: Откриха пътя за лечение на COVID-19

Германски учени твърдят, че знаят как могат да пресекат пътя на вируса към човешките клетки. Това може да се...

Късметче на деня за 7 декември 2020 година: Какво ти е подготвила съдбата за днес

Късметче на деня за 7 декември 2020: „Навред ще си добре приет, защото паднал ти се е големият късмет.“ На тази дата: 1732 г. – Кралската опера в...

Рецептата на хирурга – как да убием грипа в зародиш още в първите часове на появата му

Във време на грипна епидемия всички се стараем да ограничим контактите си до минимум, но въпреки това, понякога заразата е неизбежна. Ако някога сте...

Късметче на деня за 25 ноември 2020 година: Какво ти е подготвила съдбата за днес

Късметче на деня за 25 ноември 2020 година „Покажи на какво си способен, остави скромността на хората без други качества.“ 25 ноември е 329-ият ден в годината според...

Имунологът доц.Чорбанов заби пръст в раната: Мерките и ваксината няма да ограничат вируса, само отлагаме неизбежното!

Доц.Андрей Чорбанов е сред водещите имунолози у нас, чието мнение тежи в условията на коронакризата. Неведнъж той се е изказвал компетентно по въпросите на COVID-19, а сега...

Още интересни публикации

Facebook коментари