„Дойче Веле“, кадър Булфото
Сътресенията в олигархията тресат и държавата. Настъпва хаос. Гражданите са жертва на всекидневен произвол. И накрая грабват тоягите, за да прогонят олигарсите. Според Евгений Дайнов, точно това предстои в България.
С опита си да застане на българска държавна земя около „сарая“ на Доган, Христо Иванов постави началото на третата, заключителна фаза на разпадане на властта на олигархията. Как се случва това е описано още от Аристотел, когото по този повод цитирам от началото на управлението на „Борисов-3“. Дотук всичко върви точно според неговото описание.
Да си припомним онова, което преподавам на студенти от първи курс, но което българските властимащи така и не разбраха.
Българската олигархия не знае как да прикрие кражбите си
Олигархия – това е управление на група могъщи мъже (жени никога не се допускат), които действат единствено в своя полза. Това е най-крехката и нетрайна форма на управление, пише Аристотел. Днес, близо 2300 години след смъртта му, ние можем да го допълним така: олигархията е особено крехка в онези държави, в които не е успяла да се прикрие зад популистка идеология. Българският случай е точно такъв. Олигархиите в страни като Унгария, Полша, Русия или Турция успяха да развият идеология, с която да скрият от очите своите кражби. Това не се случи в България. И когато погледнат към българската управляваща олигархия, гражданите не виждат някаква величава идеология. Виждат само краденето.
За да се върнем към Аристотел: според него разпадането на олигархичните управления преминава, общо взето, през три основни етапа.
Олигарсите първо грабят, после се сбиват. Накрая народът ги изхвърля.
Първият етап е появата на конфликти вътре в олигархията. Тъй като живее от крадене на общи ресурси, на олигархията никога не ѝ стига присвоеното. Винаги трябва още. А ресурсите не са безгранични. Рано или късно се стига до момента, в който олигарсите започват да се ритат по кокалчетата заради недостига на ресурси за всички. Настъпват вътрешни раздори. Едни се съюзяват, за да изгонят други и да им вземат богатството. На мястото на изгонените се поставя някой по-сговорчив. В България този етап започна в момента, в който се сблъскаха Валентин Златев и Кирил Домусчиев. Златев изхвръкна от олигархията, а Домусчиев влезе на негово място. Последва вял опит за изгонване на Ковачки, който не успя. Изгонен беше обаче Васил Божков. През последните години сътресения вървят и в редица местни олигархични групи.
Вторият етап започва тогава, когато сътресенията вътре в олигархията станат видими. Тогава по-млади, по-гладни и по-зли кандидат-олигарси, държани вън от същинската олигархия, започват да опипват почвата дали имат силите да разритат старата олигархия и да се наместят на нейно място. В България тази роля играе Иван Гешев, който нахлува в установената олигархия със своите претенции и със своите хора. На местно и на секторно равнище нещата се случват в по-класически вид: старата олигархия се подменя от новите собственици на бизнеси, конфискувани (чрез държавните институции) от предишните собственици.
Историята учи, че сътресенията в и около олигархията започват да тресат и властта. В държавата настъпва хаос, всеки прави, каквото си иска – обикновено защото маневрира, за да стане или остане олигарх. Разпада се елементарният всекидневен ред. Трусовете започват да усложняват живота на обикновените граждани. Тогава идва третият етап на разпад на олигархичния модел на управление: на гражданите им писва, грабват тоягите и прогонват всички олигарси.
Христо Иванов даде окончателния тласък на разпадането на олигархията
Началото точно на този етап постави Христо Иванов по обяд на 7 юли 2020 година, когато се опита да се настани на българска държавна земя, но бе изгонен от мутрите на най-стария и най-мощен олигарх, Ахмед Доган. С този си акт Иванов нагледно показа на гражданите, че всеки от тях, във всеки даден момент, може да бъде лишен от права и от собственост от гавазите на всеки олигарх, колкото и този гражданин да „не се занимава с политика“, колкото и да „не прави нищо“, колкото и да му е преклонена прословутата главица. Редът е изчезнал, демонстрира Иванов. Всеки гражданин, без изключение, както си ходи по своите дела, без да пречи никому, внезапно може да се окаже нападнат и набит.
Налице са условията, „по Аристотел“, за стартиране на третия етап на разпад на олигархията – изгонването й от надигналите се граждани. Стартът бе даден от Христо Иванов. Някакво продължение ще видим в събота, 11 юли, когато от 11 часа стотици български граждани ще упражнят конституционното си право да застанат на публичната държавна собственост – плажа край „сараите“ на най-стария олигарх в Република България.