Коментарът е от профила във „Фейсбук“ на проф. Коста Костов – председател на Медицинския експертен съвет (МЕС).
Коментирам поредната пресконференция на НОЩ, защото непремерените изказвания станаха толкова категорични и много, че застрашават истината и я обричат на емиграция от местата, където се появят членове на щаба.
Нека преди това поставя отгоре един слоган: „Резултатите от изследванията не са диагноза, те трябва да бъдат тълкувани от лекуващия лекар в контекста на общото състояние на болния“
Ето какво чуха ушите ми вчера, което е толкова неприемливо, че не повярвах на очите си, затова няма да го нарека невярно:
Позитивните RT-PCR тестове винаги означават активен вирус, т.е. че позитивният на RT-PCR тест индивид е задължително преносител на инфекция. С други думи – няма фалшиво позитивен RT-PCR тест! Няма лабораторна грешка, не бива на RT-PCR теста да се определя „специфичност“, защото тя си е според господата от НОЩ – 100%! Всеки, който е дал позитивен тест, е обречен на диагнозата COVID-19.
Всеки позитивен RT-PCR тест е задължително инфекциозен! Ето това наричам „научно откритие“ и трябва час по скоро да бъде публикувано в любимия на щаба THE LANCET, списание, наречено най-авторитетно, но по време на пандемията остана отворено за всякакви научни парадокси и загуби голяма част от своя научен авторитет, както се случи със СЗО.
Защо THE LANCET да не публикува и този „научен“ факт, който си е българско откритие, достатъчно абсурдно, за да бъде публикувано, още повече оповестено многократно от член на НОЩ, с дългогодишна практика на лабораторен лекар, който е малко вероятно да прави лабораторни грешки, които не са позволени дори за клиничен лекар като мен.
Към публикацията в THE LANCET да се приложи и официално предложение, специфичността на RT-PCR теста да бъде закована на 100%!
Диагнозата COVID-19 се основава единствено и само на позитивен RT-PCR тест! С други думи, ако един пациент има категорични клинични и образни
данни за COVID-19 пневмония, а резултатът от RT-PCR теста му е негативен, ще го лекуваме за уртикария, нищо, че е със симптоми на тежък генерализиран възпалителен синдром и крещи за интензивно лечение по протокол за COVID-19.
Или обратно, ако пациентът е с диария, но има позитивен RT-PCR тест, ще го лекуваме за COVID-19, защото само пациент с позитивен RT-PCR може да има диария, а всички останали имат най-обикновен дрисък, както ни учеше фелдкурат Ото Кац от „Добрият войник Швейк“ на Хашек.
Припомням за общата аудитория, че диагноза се поставя не в лабораториите, а в клиничните звена, защото диагностичната констелация е сложен комплекс от водеща болест (работна диагноза) с придружаващи болести (ако има такива), и един диагностичен тест не е достатъчен, за да построи цялата диагностична констелация. Както казват мъдрите, заради един арабин не можем да изгорим Арабистан. Това го знае всеки лабораторен лекар и клиницист и същото го пише като стандарт под резултатите от лабораторните изследвания, колкото и позитивни да са те и колкото референтна да е една лаборатория, която уважава работата си:
„Резултатите от изследванията не са диагноза, те трябва да бъдат тълкувани от лекуващия лекар в контекста на общото състояние на болния“
Доживях българско лекарство за COVID-19 – ивермектин (Ivermectin). Оповести го здравният министър.
Не можем да не му повярваме. А ние разправяме, че са необходими години. В България са достатъчни само два месеца, а другите нека се блъскат с десетилетия. Тепърва ще се прочуем. Как съм проспал последните 45 години и не съм разбрал, че откритото през 1975 година лекарство Ivermectin е българско откритие и вместо да го съхраним за настоящата епидемия от COVID-19, сме го изразходвали за лечение на краста, въшки и разни други паразити. Ветеринарите са виновни, че не издадоха навреме тайната, че животни с краста, лекувани с ивермектин, не се заразяват със SARS-CoV-2. Това откритие е сензация, достойна също за THE LANCET и бюлетина на СЗО.
Само като бележка под линия към това „откритие“ ще добавя, че още преди повече от месец в списание „BIOTECHNOLOGY & BIOTECHNOLOGICAL EQUIPMENT“ (2020, VOL. 34, NO. 1, 469-474) проф. Георги Момеков (член на МЕС) и Деница Момекова публикуваха статия, в която резюмират, че наличните фармакокинетични данни от научни проучвания до този момент показват, че достигането на инхибиторни концентрации на ивермектин спрямо SARS-CoV-2 не изглеждат постижими при човека. Толкова. Останалото ще го прочетем в THE LANCET.
Изказват се и становища от рода „едната ръка не знае какво прави другата“, коментират се непубликувани данни в противоречив контекст, говори се с неакадемична категоричност, сякаш пред екрана стоят непросветени домашни любимци, които пляскат послушно с лапички и са карантинирали мисленето си.
Преди време, след като представихме на колегите от практиката първата редакция на обещаните от нас препоръки, до днес с 13 редакции, изтеглих МЕС от медийното пространство, за да не ангажирам аудиторията с нашите персони, за да продължим да си вършим спокойно работата с пациентите, на които бяхме по нужни. Така всеки от членовете на МЕС има свободата да заявява лична позиция, без да е задължително позиция на МЕС.
МЕС остана недосегаем за противоречия и крайности, за „рекламата“ в пикливи сайтове, а официалната ни позиция може да бъде прочетена в общия ни документ, достъпен за колегите в мрежата.
Време е същото да направи и НОЩ.
Официалните пресконференции на НОЩ трябва да бъдат прекратени и всеки един от членовете му да се явява и говори каквото пожелае, но да носи лична отговорност за него, защото казаното се възприема като официална правителствена позиция и обърква обществото.
В противен случай това конвейерно производство на „новини“ и парадокси ще продължи, объркването в обществото ще нараства, а недоумението ще се трансформира в насмешка.
Визитка
Д-р Коста Костов е специалист по белодробни болести, консултант в столичната болница „Св. Анна“, основател и главен редактор на списанието за респираторна медицина и вдъхновение INSPIRO и консултант на медицински център INSPIRO. Председател е на Медицинския експертен съвет по коронавируса.